ЧАНАККАЛЕ - АЙВАЛЪК

В 5 часа на 5 юли (четвъртък) излязохме от Чанаккале и поехме на югозапад по Дарданелите. Около 7.30 часа бяхме на южния изход на пролива и трябваше да поемем на юг. Вятърът, противно на очакванията, духаше от юг със сила 3 – 4 по Бофорт. Налагаше се да лавираме и това свеждаше скоростта ни към целта до около 2 възла. Оставаше ни само усещането за висока скорост по курса, който следвахме в момента. Около обяд подминахме остров Бозкаада (или Божджаада или нещо подобно), което бе отчайващо бавно.

Около 19 часа заобиколихме нос Баба бурун и навлязохме в пролива между остров Лесбос (Гърция) и континентална Турция. Изобщо не исках да плаваме тук през нощта. Вятърът стихна, може би на това място о. Лесбос пазеше завет. Две яхти, които плаваха преди нас, застанаха на котва не далеч от носа. Екипажът обаче реши, че тук няма да има студена бира и продължихме. Докато плавахме бавно, до нас се приближиха хора с надувна лодка с двигател и ни поканиха да отидем на котва в един залив с два хотела, но ние пак отказахме.

От преминаването през този пролив съм запомнил две любопитни неща и едно не до там...

Първите бяха свързани с турската брегова охрана. В този граничен район дежури голям катер. Покрай нас премина товарен кораб и катерът се насочи към него. Започна да го разпитва по радиото за име на кораба, регистрация, вид на товара, от къде и за къде пътува. Всичко това на английски, с молба капитанът на кораба да повтори пак и след това да произнесе буква по буква. Капитанът, който имаше характерен “руски” акцент, почти изпадна в истерия. Наистина нищо не му се разбираше... Когато се стъмни съвсем, включихме радара. Забелязваше се някаква малка “цел”, която като че ли не се движи, но Радо твърдеше, че се движи. Не се виждаха навигационни светлини. Профилактично си осветявахме платната с прожектора. Накрая граничарите видяха, че сме неспокойни, и включиха навигационните си светлини. Поддържаха около миля дистанция и не ни безпокояха.

При третата случка, осветяването на платната не доведе до никакъв друг резултат освен често проблясваща светлина от един голям пътнически кораб (“Махни се от пътя ми!”) и паническо бягство от наша страна към Гърция. Недоразумението възникна, както решихме по-късно, от една плитчина, намираща се в средата на тази част на пролива. Работата е там, че като видим голям кораб, ние инстинктивно се държим по-близо до брега, оставяйки му пътя с по-голяма дълбочина. И сега постъпихме така, но фарватерът в този случай преминавал близо до брега, без възможност за маневриране.

Това беше вторият голям страх!

По-нататък нещата продължиха по познат сценарий : “изчакване” на разсъмването при усилващ се вятър и къса остра вълна. Макар и ниска, вълната беше неприятна и мокреща. Около 5 часа на 6 юли (петък) навлязохме между островите пред Айвалък. В залива се влиза по тесен канал, обозначен с шамандури. През нощта е крайно нездравословно да се преминава. Има мигалка на входа, но като стана светло видях, че има още една шамандура преди мигалката (юго-западно) със знак да се премине южно.

Потърсих по радиото марината, но никой не отговори. Когато наближихме входа, излезе служител с надувна лодка, обиколи веднъж нашата лодка, прецени я и ни махна да караме след него. Последва перфектна помощ при заставане на кея.

Бяхме изминали около 90 морски мили за 26 часа.

Радо, като най-опитен и ентусиазиран, изкара по-голяма част от нощните смени и имаше остра нужда от сън. Останаха заедно с Койчо на лодката, а ние с Венелин, след душ, поехме да търсим нещо за хапване.

Мислех, че Айвалък е нещо подобно на Слънчев бряг или друг наш голям курорт. Оказа се град с крайбрежна улица, където са съсредоточени търговията и атракциите. Не видях големи плажове.

Марината е хубава, с всички удобства. Има безплатен безжичен интернет. Трябва да се вземе паролата от офиса на марината. Цената заедно с тока и водата излезе 32 турски лири.

След обяд си направихме екскурзия до Бергама, където се намират останките от древния град Пергамон. В Берлин има цял музей с това име и с ценностите, изнесени от това място.

В офиса на марината ми казаха, че до Бергама може да се стигне с авобус, който преминава всеки час край марината. Чудехме се, как ще познаем автобуса и кога точно преминава. Притесненията ни се оказаха напразни. Когато микробусчето наближи спирка, от отворената му задна врата се провесва кондукторът и вика с цяло гърло : „ Бергама-а! Бергама-а!”. Ако види, че някой се размърда, спира микробуса веднага. Билети се продават в автобуса. Някои от микробусите са с климатик.

В Бергама взехме такси до Акропола, Базиликата и Асклепиума. Доста скъпо удоволствие, но поне до Акропола е задължително, тъй като той се намира на един висок хълм над града и в жегата беше невъзможно да се стигне до него пеш. Иначе на човек ще му е нужно поне един ден за изкачване и слизане.

Денят завърши с изключително приятна вечеря в рибен ресторант на брега на морето. Впрочем, някой май ходи и на турска дискотека...

ГЕОГРАФСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ

СЕТУР АЙВАЛЪК МАРИНА (39º 18’.87 N, 26º 41’.28 E)

Южно от града. Има висок тухлен комин до пристанището.VHF канал 73,16. Позивна “Сетур марина”. Има 200 места. Дълбочина 3 – 4 м. Цена около 25 евро/ден. Ток, вода, гориво, душ,тоалетна, пералня. “Мигрос” супермаркет. Автобуси до Пергамон.

Тел. 02663122696, факс. 02663122316, e-mail: ayvalik@seturmarinas.com; www.seturmarinas.com

Котвени стоянки:

1) Пороселене – 3 – 4 м, пясък, тихо, мухи.

2) Пойраз адаси – залив SW.

3) Кумру кьой – 3 – 5 м до северния вход.

4) Чамлък кьой – 3 – 4 м тиня. Добра защита.

Остров ЛЕСБОС (MIDILLI, LESBOS)

Вижда се от района на Асос и Айвалък. Има площ 1630 кв. км. и население 100 хил.

През 7 в.пр.н.е. е бил културен център и дом на поетесата Сафо (Sappho)

В своите поеми тя е писала за любовта си към друга жена. Нарекли са я лесбийка, т.к. е била от Лесбос.

ПЕРГАМ (BERGAMA)

История

След смърта на Александър велики (323 г.пр.н.е), Лизимах ,един от генералите му, избира Пергам за съхраняване на богатствата си. След смурта му, Филетерий (Philetaerus), който е съхранявал богатството, основава династия на царе Аталиди (Attalid). Той става център на елинската култура. Библиотеката му е била съпоставима с Александрийската, известна е архитектурната и скулптурна школа. Олтара на Зевс е пример за това.

Градът преминава през ръцете на араби, византийци и накрая турци.

През римския период играе важна роля в ранната история на християнството.

В него е била една от седемте църкви на откровението.

Археологични доказателства

Младият немски инженер Карл Хуман, който е работил по строителството на път в Бергама през 1875 год., чул че има голямо количество камъни на хълма над града.

Така е открит Пергам и основните находки са откарани в Пергамон музеум в Берлин.

Акропол

Акрополът е бил фокусиран върху социалния и културен живот, за разлика от Атина.

Сградите са били за публично ползване, с големи пространства за срещи и забавления. Голямо внимание се е обръщало не само на функционалността, но и на естетиката. Почти всички сгради са от елинския период.

В библиотеката е имало 200 хил. тома. Марк Антоний ги подарява на Клеопатра за да ги добави към колекцията в Александрия.

Когато Египет забранява износа на папирус, царят на Пергам нарежда да се намери друг подходящ материал. Започват да пишат на обработена тънка овча или козя кожа – пергамент. Така името Пергам е увековечено като синоним на думата пергамент.

Театърът имал 80 реда и можел да събере 10 хил. души. През елинския период представленията са продължавали минимум един пълен ден.

Асклепиум (Asclepieum)

Бил е светилище и лечебен център, построен в чест на бога на лечението Асклепий. Построен е през 4 в.пр.н.е. Постигнал е разцвет през римския период.

Асклепий, син на Аполон, е бил известен лекар. Майка му, Коронис, принцеса на Тесалия, е умряла, когато е бил малък. Баща му е поверил възпитанието му на Хирон, който го е научил на тайните на лечителството. Той е станал изкусен хирург и се вярвало, че може да съживява мъртви. Хадес, властелина на смъртта, се оплакал на Зевс и той убил Есклепий със светкавица.

В този център са лекували с билки, мед, минерална вода и разходки. Над входа е стоял надпис: “В името на боговете, на смъртта се забранява да влиза тук”. Змиите са били свещени за Асклепий, поради способността им да се “самообновяват”. За това на входа е имало релеф на змии.