Атина – о. Лефкас 2010

Не разчитайте на нищо!

ПОДГОТОВКА
След пълния провал на плановете за плаване през 2009 год., започнах подготовка още от зимата. Пуснах запитване във www.sailgreece.net , получих десетина предложения и избрах най-евтиното (естествено) на MG YACHTS (www.mgyachts.gr ): BAVARIA 40CR, от 01.05.2010 до 08.05.2010, еднопосочно от Атина до о. Лефкас за 700 Евро (плюс 60 за почистване).
Платих 40% аванс с кредитна карта още преди Нова година и се отдадох на други занимания.
Дойде м. Април и трябваше да се замисля сериозно за екипаж. Имах предварителни уговорки с колеги, но нищо не беше твърдо. В края на краищата се получи отличен екипаж : колегите Никола и Тошко, моят син Юрий и Венелин, с когото плаваме заедно от 2005 год.
Решихме да отидем до Атина с новия джип на Никола, защото имаше достатъчно място за нас и багажа. Пътьом посетихме яхтеното изложение в София – пълно разочарование. Продължихме към границата с мисълта да вечеряме преди излизане от България и да си починем малко. Също пълно разочарование – мизерни „капанчета” с лоша хигиена и храна.
Преминаването на границата отне секунди. Проверката е съвместна, на едно място българска и гръцка. Поехме по пътя към Солун и все се надявахме да се качим на магистрала. Това с магистралата не се осъществи напълно, защото не навсякъде беше изградена, а на едно място полицията ни отклони 80 км от готовата магистрала по едни планински завои.
Около 3 часа сутринта на 01.05.2010 год. (събота) бяхме в Алимос марина, Атина. Бяхме подранили с около 6 часа. Когато правих предварителния план, ми се струваше разумно да пристигнем сутринта, преди гърците да започнат с първомайските протести, но толкова рано беше прекалено. Всички бяхме утрепани от пътуването и ни се спеше, а нямаше къде. Никола веднага направи разумно предложение: да си сварим и пием по едно кафе …. с „Джони Уокър” за ободряване. И се започна… ДЕНЯТ СЕ ПОЗНАВА ОТ СУТРИНТА !
Посрещнахме изгрева леко „ободрени”. Намерихме фургона на MG YACHTS , но не забелязахме на кея им такава „Бавария”. Решихме, че ще му мислим по-късно и тръгнахме да показваме Атина на Никола и Тошко. Голяма грешка! Никола ни проклина през цялото време, че си „счупил” краката от ходене. Не помогна и бирата в квартал Плака, с изглед към Акропола. Като капак, когато решихме да си ходим трамваите бяха спрели, защото гърците бяха започнали с демонстрациите. Тъкмо се бяхме прежалили да вземем 2 таксита и се зададе един трамвай. Той ни закара до половината, след което всички пътници бяха прехвърлени на друг и след един час бяхме отново в марината. Без малко да се разпадне екипажът преди началото на плаването!
Беше станало вече обед и реших да отида в MG YACHTS, въпреки че пише в договора, че лодката се наема в 17 часа. Всичко премина гладко – намериха ме в списъка, заплатих остатъка кеш, а гаранцията с кредитна карта. Лодката „Емили” се подготвяше и се надявах, като я приемем да подремнем.
Приемането на лодка за чартър е като ТОТО 1 – зависи до някъде от знанията и наблюдателността, но най-вече от шанса. Може цял ден да оглеждаш и пак, когато дойде време да я връщаш, да ти намерят хиляда забележки. Просто те си познават лодката. За това разчитах на шанса и на логиката, че ако прекалено се заяждат, биха останали без клиенти. Пък и бях наемал вече лодка в Гърция и тогава нямах проблеми. След около час подписах протокола и пристъпихме към салатите…
Не си спомням изобщо дали имахме сиеста или фиестата продължи целия следобед и почти до полунощ. Да! Денят завърши така, както започна. Верни са народните поговорки…

ПЛАВАНЕ

I. АТИНА- КОРИНТ
На 02.05.2010 (неделя) станахме рано, закусихме и започнахме да се подготвяме за тръгване. Джипът беше поставен на добро място на паркинга на марината. Имаше един малък проблем - нямаше как да излезем. Нашата лодка беше в самото дъно на кея и трябваше да чакаме да излязат две лодки с руснаци, за да имаме някакъв шанс. Руснаците уж се канеха да излизат в 7 сутринта, но тръгнаха около 8 и 30 часа. Малко след тях тръгнахме и ние.
Излизането от стоянката и марината премина без проблеми, макар че се притеснявах за маневрирането в първите минути , докато свикна малко с щурвала. Вятър естествено нямаше. Първите десетина мили трябваше да изминем на двигател, защото пресичахме района на излизане и влизане на корабите в пристанището на Атина - Пиреус. Очаквах да има голямо движение, но може да се каже, че нямаше. По гладкото като огледало море, лодката развиваше около 7 възела при 2200 об./мин на двигателя. Тази ситуация не е мечтата на спортиста, но за туристи като нас бе напълно приемлива. Решихме да почерпим Посейдон и себе си …. Посейдон почерпихме съвсем малко, за да не вземе да буйства, а тъй като нямаше опасност ние да се разбунтуваме, продължихме да се черпим с малки дози, но редовно.
Около 10 и 30 часа заобиколихме о. Саламин. Някъде в този район преди около 2500 год. гръцката флота разгромила персийския флот. Корабите на атиняните са били гребни, много маневрени и с метален таран. Те успели да подмамят превъзхождащите ги персийски сили в теснината между острова и брега, където персийците не са могли да маневрират. Мъчехме се да си представим къде точно е станало това.
Поехме курс към Коринтския канал, където пристигнахме в 13 и 40 часа. Трудно се забелязва входът от далеч. В дясно по курса остава една рафинерия и пред нея има кораби на рейд, които могат да служат за ориентир. Има малък лиман с кей от страната на п-в Пелопонес, където трябва да се спре и да се заплати такса за преминаване. Пристанахме някак (това не ни е силната страна) и отидох да заплатя. Много бързо ми взеха 150 Евро за 3 мили канал. Казаха да чакаме обаждане по радиото. Не след дълго хидравличният мост, преграждащ канала, се спусна под вода и започнаха да излизат всякакви лодки, които също приставаха, заплащаха бързо и заминаваха.
Най-после дойде и нашият ред. Още докато навлизахме в канала, чухме как мостът започна да се вдига. Преминаването през Коринтския канал е вълнуващо изживяване. Гледката на високите отвесни стени, на мостовете „в небето”, тясната ивица вода, по която трябва да се движиш и като капак скачачи с бънджи – нещо, което е приятно да си спомниш. Започнахме фото-сесия … Снимките не могат да предадат емоцията! Сигурно таксата е такава висока заради атракцията.
Докато се усетим вече излизахме от западния край на канала. Там мостът обаче си стоеше вдигнат и по него преминаваха коли. Намалих ход и започнах да мисля какво да правя, духаше насрещен вятър и щяхме да се въртим като пумпали в това тясно място. Слава Богу, човекът си знаеше работата и започна да спуска моста точно навреме. На моста има светофар за лодките червено/ зелено. Когато е в крайно долно положение под водата, светва зелено. Докато светна и бяхме преминали.
В 15 часа бяхме вече на котва на дълбочина 3,5 м в пристанището в Коринт. Бяхме изминали планираните за деня около 40 морски мили.
Направихме опит да намерим място в „яхтеното” пристанище, но там всички хубави места са заети от местните рибари. Почти застанахме на едно място на кея, но когато бяхме на 2 – 3 метра, изскочи един чичко от една лодка и започна да обяснява, че дълбочината е само 1,5 м. Страх лозе пази – подвихме опашка и хайде навън. След това видях, че две големи яхти отидоха на кея в търговското пристанище.
Нощта премина спокойно, нямаше вятър. Единствената атракция беше един цигански катун на брега. Това даде повод на Никола да се жалва, че не сме спрели в града, а в циганската махала.






ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)







КОРИНТСКИ КАНАЛ (37° 54.9’N; 23° 00.5’E)
Каналът е дълъг 3.2 мили, 25 м широк и 7 м дълбок. Най-голямата височина на стените е 76 м.Във Вторник каналът е затворен за ремонт. Има течение 1 – 3 възла, по посока на вятъра. Зад корабите се създава ефект на пералня. Има два хидравлични моста в двата края, които се спускат за да преминат корабите. В двата края има сигнални мачти:
СИН ФЛАГ или ЕДНА БЯЛА СВЕТЛИНА – влизането разрешено
ЧЕРВЕН ФЛАГ или ДВЕ ВЕРТИКАЛНИ БЕЛИ СВЕТЛИНИ – влизането забранено.
Администрация на канала – VHF ch 11.
Може да се наложи да се чака до 3 часа. Яхтите минават в края на конвоя кораби в тяхната посока.
Древните са провлачвали корабите си по път, чиито остатъци могат да се видят по северната страна. Октавиан е прекарал от тук корабите си, когато е преследвал Марк Антоний след битката при Актиум. Нерон започнал прокопаването, използвайки 6000 евреи, но дори не достигнал до скалата. Сегашният канал е започнат от френска компания и е завършен от гърците през 1893 год.
Истмиа (37° 54.9’N; 23° 00.5’E)
Около входа на канала има силни пориви при североизточен вятър.
Когато се наближи, се вижда кулата на управлението на канала и вълнолома. Малки яхти влизат в канала и се връзват за кея от южната страна. Има гуми на високия кей. Да се сложат всички налични кранци, за да се предпази борда на яхтата. Отива се в офиса, оформят се документите и се плаща (около 100 евро). В неделя, празнични дни и нощно време се плаща повече. След това се чака, докато може да се мине канала. Ако влиза голям кораб, прави големи вълни и може да се скъсат въжета и да се повреди лодката. По-добре в такъв случай да се излезе от канала.
Коринт (37° 56.6’N; 22° 56.0’E)
Високите сгради на Коринт се виждат от далеч. Когато се наближи се вижда вълнолома. При силен североизточен вятър има силни пориви. При силен западен – вълни. Яхтеното пристанище е препълнено с местни лодки. Ако не е възможно да се вмъкне, трябва да се използва търговското. Дъното е тиня – държи добре. Добра защита. Външното пристанище се смята за опасно при североизточен вятър. Портова полиция и митница. Вода на кея (трябва да се намери човека). Гориво в града. Супермаркети в града. Таверни.



II. КОРИНТ - ГАЛАКСИДИ
На 03.05.2010 (понеделник) закусихме и малко преди 7 часа тръгнахме за Галаксиди. Предстоеше ни да изминем около 40 морски мили. Духаше слаб насрещен вятър.
ИСТИНСКИЯТ ДЖЕНТЪЛМЕН НЕ КАРА НА ПЛАТНА СРЕЩУ ВЯТЪРА
Двигателят вършеше отлична работа – при около 2000 об./мин. плавахме с 6 везела. Решихме да ловим риба. Ловихме упорито, сменяйки тактиката и примамките, но или скоростта беше много голяма или дълбочината, или температурата или …. Важно е, че не скучахме.
В ранния следобед наближихме Галаксиди. До залива се стига като се минава между една плитчина до брега и един остров и след това се завива наляво на 90 градуса. Върху рифа има малка стена с нарисуван делфин. Около 15 30 часа хвърлихме котва и застанахме с кърма към градския кей. Приставането беше долу-горе прилично, като за нас беше направо отлично. На кея се появи един старец, който много настояваше да поеме въжетата. Щяхме да се справим спокойно без него, но щом настоява човекът да помогне – добре. След това поиска 5 Евро. Екипажът беше възмутен, но аз му дадох, като видях какви са му напукани ръцете (или това ми беше за извинение). Човекът предложи да намери отговорника за тока и водата (пак по 5 Евро) и аз сметнах, че ще е добре. Попитах за транспорт до Делфи и той каза, че в града има 3 таксита и шофьорите са му роднини. Извика един човек от кафенето, попитах за цената за отиване и връщане и 2 часа престой. Цената от 75 Евро ми се видя висока, защото мислех, че разстоянието е общо не повече от 30 км. Започнах да мънкам, че сме 5 човека и сигурно няма да може да ни закара. Никакъв проблем! Четирима на задната седалка и един отпред. Уговорихме се за следващата сутрин в 8 часа.
ЯХТСМЕНИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА ПЛАЩАТ , като всички хора, но повече!
До тук се оформи разход за 90 Евро и това понижи рязко настроението. Като капак – нито един от накрайниците на удължителя не съвпадна с контакта на колонката за ток. Купихме един от съседния яхтен магазин и настроението ни падна с още 5 Евро. На всичко отгоре новият накрайник се оказа калпав (сигурно китайски) и Венелин трябваше да го свърже някак, в разрез с професионалните си разбирания, проклинайки гръмко продавача на магазина, чартърната компания, собственика на колонката и целокупна Елада…
След разходка и пазаруване из града, се прибрахме и решихме да напълним резервоарите с вода. Вода на колонката нямаше. Дружно започнахме да споменаваме „водопроводчика” и цялата му фамилия. Той сякаш разбра и се появи и пусна водата. Използвах случая да заредим и 30 литра нафта, т.к. той доставяше и нафта с мини-цистерна.
На 04.05.2010 (вторник) сутринта бяхме готови за екскурзията до Делфи. Таксито дойде точно на време, ние се натоварихме и поехме на път с бясна скорост. Пътуването продължи повече от половин час и разстоянието в една посока беше над 35 км. Цената започна да ми изглежда нормална.
Делфи се намира високо в планината и гледката е впечатляваща. Руините не са добре запазени, но историята е богата. Не знам защо надписите на пояснителните табла са на френски. Посетихме и музея, в който се пази всичко по-ценно. Струва си човек да посети това място, особено ако се интересува поне малко от история.
В уговорения час таксито ни чакаше и със същата шеметна бързина се прибрахме обратно.











Галаксиди (37° 38.63’N; 24° 01.31’E)
Подходът трябва да става между о. Апсифиа и о. св. Йориус докато се подмине знакът на рифа източно от входа и след това към пристанището. На о. Апсифиа има едно дърво и бял навес до мигалката. О. св. Йориус има църква на южната страна и втора на северозападната. Да се внимава за рифовете около островите и източно от входа към пристанището. С нос към западния кей. Дъното е тиня и водорасли – средно държи. Добра защита. Портова полиция. Вода на кея (трябва да се намери човека). Гориво с миницистерна. Провизии, таверни.
От тук може да се стигне до Делфи с автобус или такси.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
ДЕЛФИ


Делфи (Δελφοί — Delphoi) е археологически обект и град в Гърция. Намирал се в днешния ном Фокида (на около 120 км северозападно от Атина) и в древността бил водещ религиозен център за Древна Гърция (поне от 8 век пр. Хр.), тъй като там се намирало прочутото светилище, оракул на бог Аполон. Светилището е най-почитаното прорицалище в древността в цялото Средиземноморие. В Делфи е има храмове на богове, централен от които е този на Аполон, стадион, театър и съкровищници на гръцките полиси, които са съхранявали даровете за бога. От 6 век пр. Хр. тук се провеждат Питийските игри, включващи музикални и спортни състезания. Днес руините на Делфи са туристически обект и част от списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Днешният град Делфи се намира на около километър югозападно от древното светилище.

Пития, жрицата на Делфийския оракул, според Микеланджело
Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят. Смятало се е, че неговите предсказания са безпогрешни и точни. Неговата жрица се нарича Пития - от (питон - един от старите символи на Аполон). Делфийският оракул, и свързаният с него храм, играят и важна роля в т. нар. "Елевзински мистерии".

Пития, седяща на триножника на Аполон и дъвчеща дафинови листа, дава предсказание на Егей; Атически червенофигурен киликс от Берлинския музей, 440-430 г. Пр. Хр.


Пития (на гр.Πυθία) е името на всяка жрица-пророчица на бог Аполон в неговото светилище в Делфи, разположено в подножието на планината Парнас. Когато дава предсказания, Пития сяда на триножника на Аполон в храма, дъвче дафинови листа, изпада в транс, изпратен от Аполон, и в това състояние дава предсказания на дошлите да се допитат до бога. Тъй като речта и е неразбираема и несвързана, думите й са тълкувани от специални жреци-тълмачи. Избраната за Пития трябва да бъде и да остане девственица до края на живота си, понеже службата е пожизнена. В ранната епоха светилището има само една Пития, тъй като прорицания се дават само на определени празници. По-късно, когато интересът към Делфийския оракул се засилва, се избират повече от една Пития. Прорицания започват да се дават постоянно, като Питиите се редуват.
Има хипотеза, че Питиите са употребявали халюциногенни вещества, най-вероятно растителни, които са предизвиквали видения - канабис, опиум или блян. Според друга хипотеза, под триножника е имало земна пукнатина, от който са излизали опияняващи газове, които са предизвиквали състоянието на транс.
Делфийският оракул е основан 8 в. пр. Хр. и е най-популярното и прочуто прорицалище през Античността в цялото Средиземноморие. Това е най-добре документираният религиозен обект на класическия гръцки свят. Сред най-известните антични писатели, които говорят за светилището на Аполон в Делфи, са Пиндар, Херодот, Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристотел, Диодор, Страбон, Павзаний, Плутарх, Ливий, Овидий, Лукан, Юлиан, Юстин.


Сибила (от старогръцки Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното.
За съвременната наука въпросът за това, как са се избирали сибилите, или как определени млади жени са ставали такива, все още подлежи на изясняване. Според някои изследователи (Фрейзър и последователите му), особено при необходимата приемница на старата сибила към някой от оракулите, става дума за ясен и целенасочен подбор, извършван по определени критерии. Според други автори (в България Александър Фол е привърженик на това схващане), дарът на сибилите се е проявявал спонтанно, веднъж проявен, той е бил санкциониран от тогавашното теократично по устройството си общество. Така или иначе, освен способността за екстатично възприятие, към задължителните качества за една сибила се отнасят девствеността и неграмотността. Последното е част от концепцията, поне в по-късната античност, че прорицателката трябва да има минимални съприкосновения с външния свят, за да може изцяло и безпристрастно да се съсредоточи върху своята дейност.

III. ГАЛАКСИДИ – о. ТРИЗОНИА
На 04.05.2010 (вторник) малко след обяд тръгнахме към о. Тризониа. Разстоянието за деня беше двойно по-малко, около 20 морски мили, тъй като тръгвахме доста късно. Вятърът беше променлив и това ни позволи да видим как изглеждат платната разпънати . Около 16 и 30 вече бяхме застанали на кея на остров Тризониа. Бях чел за тоя остров и за хубавия залив, защитен от вятър. Много лодки били зимували тук. Представях си някаква идилия.
Заливът наистина е хубав, но започнатото яхтено пристанище има доста изоставен вид. Сигурно никога няма да бъде завършено. Пълно е с яхти, повечето не под гръцки флаг, които стоят там без изглед някога да излязат в морето. По средата има една потънала шхуна, само мачтите и стърчат зловещо над водата. „Европейците” живеят на яхтите като в цигански катун – грозна действителност !
Още от Атина се радвах, че плавам на лодка, произведена в завод, голяма и с всички удобства. Малко след нашето пристигане в Тризониа до нас пристанаха две още по-големи и красиви лодки (около 15 метрови). Всичко е относително, нашата започна да изглежда малка.
Тук постигнахме първия си риболовен успех. Тошко хвана три дракончета от кея, много внимателно ги сложи в торбичка и ги прибра на лодката. Май имаше големи планове за улова, но на сутринта установихме, че котките са го избавили от необходимостта да решава мъчително, какво да прави с трофеите.









о. Тризониа (38° 22.06’N; 22° 04.77’E)
От далеч трудно се забелязва островът на фона на брега. По-близо се вижда селото на брега, но входът на залива се забелязва съвсем от близо. Между Тризония и брега има риф – трябва да се минава по-близо до брега. Застава се с борд, нос/кърма, в зависимост от наличното място. На дъното може да има вериги (буйреп!), около брега – камъни. Добра защита от вятър. Може да се застане на котва, като се остави свободен входа на марината. Дъното е тиня и водорасли – държи добре, след пробиване на водораслите. Вода от Христо (къща до хотела), който може да помогне с ремонт и има добра репутация. Минимаркет, таверни. Яхтклуб, който е оживен бар и ресторант. Дава душове, пералня, поща. Много яхти го ползват за зимуване!
IV. о. ТРИЗОНИА - МИСАЛОНГИ
На 05.05.2010 (сряда ) малко преди 7 часа напуснахме о. Тризониа. Предстоеше ни да изминем около 40 морски мили.
След посещението на Делфи, Никола стана главен шаман на лодката и редовно даваше заявка за слаб попътен вятър. Днес беше писано молитвите да се сбъднат. Вятърът беше благоприятен и почти през цялото време карахме на платна. Дали защото твърде дълго и горещо се бе молил или защото всяка молитва бе придружена с почерпка, но не улучи силата на вятъра. От начало беше слаб, но постепенно започна да се усилва и стабилно задържа между 15 и 20 възела, като около 2 часа беше между 20 и 25. Под моста на Рион минахме при скорост на вятъра 25 възела, а на лодката – 6 възела (само с 1/3 геноа). Приборът показваше вимпелния вятър, т.е. действителната скорост на вятъра е била около 30 възела – доста висока скорост за туристи като нас. Добре, че беше попътен и не вдигна голяма вълна (не знам защо).
Това бе една осъществена мечта!
Едва ли мечтите на екипажите на лодките, които идваха срещу нас, са били такива. Имаше около 25 еднакви лодки, които идваха от Мисалонги към моста Роин. Движеха се едва-едва на двигател и вълните ги блъскаха от часове.
До Мисалонги се стига по един канал, дълъг около 3 мили. Намерихме първите шамандури и след това се добрахме до залива без проблеми. Бяхме изминали разстоянието за по-малко от 6 часа, което си беше направо рекорд.
Избрахме си едно място в края на недовършената марина, вързахме се за кея и веднага напълнихме вода. Пробвахме да намерим ток, но нямаше. След малко пристигна един чичо на моторетка и каза, че тук е опасно и трябва да се преместим на вътрешните понтони. Бях чел, че през 2009 год. било безплатно, но раят беше свършил…
Беше доста тясно за маневриране, но се справихме и застанахме на новото място. Наистина мястото беше много по-добро, но за всичко се плаща, при това е направено така, че да е възможно най-дразнещо. Управлението на марината е холандско-гръцко. Получила се е убийствена комбинация! Веднъж плащаш 30 Евро за марината, след това 10 Евро депозит за магнитна карта плюс 10 – 20 Евро за зареждане на картата. След това започват извращенията: токът е около 1 Евро за час(!), водата е 1 Евро за 15 мин. !. Топлата вода в душа не разбрах колко е, защото поставих картата, нещо цъкна, свалих картата и се къпах със студена вода. Май трябваше да оставя картата на четеца, но не пишеше колко ще „навърти”. Всеки час слизаш от лодката, поставяш карата на четеца, псуваш, едно Евро изчезва и токът идва… Ако имам път насам някога, ще застана на градския кей или на котва, но не и при тия разбойници.
Около час след нас половината от лодките, които срещнахме на идване се завърнаха. Разумна постъпка. Забелязах, че не се мъчат да маневрират в тясното, а тръгват на заден от далеч и без проблем завиват на 90 градуса и застават с кърма към кея.









Мост Рион - Андирион (38° 19.25’N; 21° 46.45’E)
Проливът е широк 1 миля. Има течение около 2 възла. Брегова охрана VHF ch 14 „Rion Bridge Traffic Control“. Преди построяване на моста е трябвало разрешение за преминаване.
Месалонги (38° 18.17’N; 21° 24.84’E)
Вижда се бял фар на о. св. Состис и група къщи на входа на канала. Трябва да се намерят мигалките и от тях да се тръгне на север между шамандурите. На борд или с кърма/нос към северния кей. Дъното е тиня – отлично държи. Отлична защита от вятър. Портова полиция. В западния край има марина, която не е завършена, но вече се заплаща. Там защитата е по-добра. Може да се застане на котва в югозападния край.


V. МИСАЛОНГИ – о. ИТАКА
На 06.05.2010 (четвъртък) сутринта беше облачно, преваляваше, духаше доста силно в залива и атмосферното налягане продължаваше да пада. Решихме, че е добре да изчакаме да премине най-лошото. Екипажът се отправи към градчето за покупки. Завърнаха се около 9 и 30 часа с богат „улов” на риба. Видяхме, че доста лодки напускат марината и тръгнахме и ние. Излязохме от канала и се отправихме на запад. От дясно по курса има много плитчини и ги заобиколихме от далеч. Имаше един кратък период, през който се опитвахме да караме на платна, но основно разчитахме на дизела. Трябваше да стигнем по-навреме до о.Итака и да купим билети за Никола и Тошко за Атина. Докато бяхме на път организирахме почистване на рибата с фото-сесия без коментар, как е хваната.
В 16 часа застанахме на котва в залива на о. Итака на около 4 м. дълбочина. Когато хвърлихме котвата останах с впечатлението, че не стана както трябва. Имаше съвсем лек вятър и не се занимавахме повече с нея. На кея имаше лодки, но на котва в залива имаше също 6 – 7.
За пръв път трябваше да използваме надувната лодка (дингито). Когато Венелин я разгледа, установи че единият ключ за гребло е счупен. Не беше счупен сега, защото имаше следи от залепване в миналото – толкова за коректния Спирос, който ни предаде лодката. Решихме да използваме извънбордовия двигател, но и той, след краткотрайно оживяване, издъхна, оставяйки ръчката с жилото на смукача в ръцете на Венелин. Венелин откара Тошко и Никола до брега и се върна за Юрий и мен. Връщането беше страшно мъчително, заради насрещния вятър, голямото съпротивление и площ на гумената лодка и липсата на нормални гребла. Венелин се мъчи около половин час. Предложи да преместим яхтата на кея, но аз отказах може би от страх. Пак трябваше да хвърлим котва и да застанем с кърма към кея и, ако котвата изпусне през нощта, можем да направим беля. Решихме да гребем двамата от тук нататък.
Оказа се, че сме подранили за билетите – касата отваря след 17 часа. Поседнахме в една таверна на по една – две гръцки бири.
Вечерята беше „уловената” от Никола риба. Вярно било, че винаги хваща риба. Всичко беше прекрасно, ако не се смята засилващият се вятър от планината. Всички лодки в залива се „люлееха” силно на котвените си вериги. Реших да остана да спя в кокпита и да проверявам от време на време разстоянието до другите лодки. Струваше ми се, котвата изпуска по малко (дрейфи).
Малко преди полунощ пристигна фериботът, направи перфектно приставане със завъртане на 180 градуса, разтовари няколко камиона и остана да нощува на кея.
По някое време през нощта се събудих и видях, че сме на около 15 метра от най близката лодка. Нямаше никакво съмнение, че котвата е изпуснала. Събудих Венелин и в тъмнината вдигнахме котва, преместихме се по далеч и я хвърлихме пак. Вятърът беше силен, веригата не беше маркирана и нито знаехме на какво дъно е попаднала котвата, нито колко метра верига сме пуснали. Уж я пробвах на пълни обороти на двигателя назад и държеше, но котвата изпуска обикновено не само от опъването, а и от „люлеенето” – цикличното опъване в различни посоки (по-лесно се вади гвоздей като се разклаща).
Този път Венелин остана да спи в кокпита, а аз се местех ту вън, ту вътре, защото ми беше студено. Осъмнахме без произшествия. Трябваше да закараме Тошко и Никола до кея, за да хванат ферибота. С дингито беше немислимо в тоя вятър. Отидохме с яхтата и се оказа, че има достатъчно място да застанем с борд към кея. Освен това тук беше и много по запазено от вятъра! Можеше да застанем тук още през нощта и щях да поспя спокойно поне няколко часа. КАКВОТО САМ СИ НАПРАВИШ….









V. о. ИТАКА - ЛЕФКАС
На 07.05.2010 (петък) изчакахме да тръгне ферибота и около 7 и 30 часа тръгнахме за о.Лефкас. Когато излязохме от залива, вятърът беше дори по-слаб. А ние мислехме, че сме на завет. Между Итака и Лефкас има пролив,за който пише, че има силни пориви на вятъра, но ние не изпитахме нищо особено. След това се навлиза между о. Лефкас и о. Меганиси, където също можело да има бурен вятър. Сигурно си бяхме взели порцията през нощта, имаше само слаб насрещен вятър. Разглеждахме красивите скали на двата острова, прорязани тук – там с пещери.
Пътьом разгледахме залива Нидри, за който също си бях съставил някаква идилична представа от книги и интернет. Заливът е прекрасен, но това е известно на твърде много хора. Сега представлява потискаща картина на тотално пренаселване във водата и на брега.



Каналът към Лефкас е задоволително маркиран и не представлява трудност да се мине по него през деня. Толкова се бях увлякъл, че без малко да подмина марината. Добре, че Венелин разпозна бензиностанцията на входа и. Имаше доста лодки, които чакаха за зареждане от подветрената страна и аз „гениално” застанах от наветрената. След това разбрах, че нямам никакъв шанс да се отлепя от кея след зареждане – вятърът беше по-силен от моите очаквания. Заредихме 60 литра нафта и с посмачкано самочувствие тръгнах да търся офиса на MG YACHTS. Намерих там една дама, която почна да ми обяснява, че трябва да се обадя по GSM-а на Никос, който бил собственика на яхтата и да питам марината за място. След като разбра, че нямам намерение да се харча в роуминг, тя с мъка на сърцето се обади.
Върнах се на лодката и зачакахме човек от марината с динги, който трябва да ни покаже мястото. Мислех, че е като в Турция : там идват много опитни хора с една - две надувни лодки с доста мощни двигатели и при нужда буквално те набутват на мястото на кея, без да ти дадат шанс да повредиш някоя лодка. След доста чакане и опит да се свържа с марината по радиото, човекът дойде с една пластмасова лодка (непригодна за контакт с яхта). Помолих го да подаде въже само да отлепим нашата кърма от кея. Доста неохотно го стори, но това ни помогна да тръгнем без проблеми. По нататък нещата минаха по познат сценарий – несръчно заставане на тясно място на кея, но без контакт между лодки и с кея. Това се оказа най малкият ни проблем…
Беше 13 и 30 часа и плаването беше завършено. Бяхме изминали малко над 200 морски мили за около 35 часа плаване, със средна скорост 5.7 възела.
Подремнахме, разгледахме града и около 17 часа пристигна човек да приема лодката. Проверката беше доста подробна и не се свеждаше само до установяване на липси и механични повреди. Провери болтовете на кила, SD-картата на GPS-а, муфата на двигателя, помпите, всички люкове, автопилота, леерните стойки, котвения винч, платната и т.н. В края на краищата каза, че има следи от протриване по геноата и това е проблем. Естествено аз отрекох това да е от нас (което си беше самата истина). След няколко сезона плаване, такива следи се появяват, особено на чартърна лодка. Започна един спор… Накрая се появи митичният собственик Никос – възпълничък, но подвижен и разбира от лодки. Спорът продължи и отложихме решението за сутринта. Настроението ми беше тотално развалено.
Вечерта пристигнаха Никола и Тошко от Атина и отидохме на таверна да отбележим края на плаването.

На сутринта дойде пак Никос и подчинения му, свалиха платното при което си пролича, че следите са му малък проблем – имаше скъсани конци по шевовете на различни места и си личеше, че това платно не е прано и ремонтирано в края на миналия сезон. Отидохме пак при дамата от MG YACHTS и след още спорове, се съгласих да му платя 50 Евро, т.к. не бях записал тези следи по платното при наемане на лодката. Върнаха ми бележката от депозита и вече можеше да тръгваме за България, проклинайки Никос и компания.
ТЕЗИ ХОРА МЕ ОТКАЗАХА ОТ ВЕТРОХОДСТВОТО ! (Временно)