ВАРНА - СОЛУН -ВАРНА 2008 (първа част)

Няма значение на къде ще отплаваш,
няма значение къде ще пристигнеш,
важно е да тръгнеш!

ПОДГОТОВКА

За тази година бях набелязал като цел островите Лимнос, Тасос, Самотраки и крайбрежието на северна Гърция. Данните бяха противоречиви. От една страна „Пилота на гръцките води” от Род Хайкел описва района като много добър: зелени брегове, пясъчни плажове, умерени ветрове и малко чартърни лодки. От друга страна много познати казват, че гърците могат да ми провалят почивката. Любопитството надделя и реших да пробвам.

За съжаление се оформя трайна тенденция да наблягам повече на мечтите с книга в ръка, отколкото на практическата подготовка на лодката за плаването. Отново си копирах и разпечатах всичката налична информация за района на плаване – както навигационна, така и туристическа и историческа. Венелин и Радо се съгласиха да участват. Освен тях желание прояви и моят братовчед Иван, който искаше да види, каква е разликата между рибарска лодка и ветроходна.

С Венелин на два пъти ходихме до Варна и отстранихме два от проблемите от предишната година – преливането на тоалетната и не зареждането на акумулаторите. Прекарахме също така захранване за допълнителен GPS в кокпита и оправихме комуникацията между GPS-а и DSC – контролера на УКВ - радиостанцията. Сега вече координатите в DSC – контролера се обновяват автоматично.

Голямо желание имах да извадя лодката на сухо, да почистя и обработя подводната част. С напредване на времето то се трансформира в желание да наема водолаз, който да изчисти дъното, без да вадя лодката. Накрая някакъв кораб изхвърли в канала огромно количество мазут, така че остана непочистена не само подводната част, но и надводната беше отчайващо изплескана с мазут. Всички казваха, че още в първото пристанище ще ни арестуват, глобят и изгонят (ако не по-лошо).

Отделна история би трябвало да се напише за застраховането на лодката. На много места пише, че в Гърция се изисква застраховка за отговорност към трети лица (гражданска отговорност) на сума от триста хиляди евро! Когато попитах, българските застрахователи помислиха че съм болен. Сигурно нямаше да мога да заплатя такава застраховка. Реших, че мога да „сгреша” с една нула и да пробвам, как изглеждат нещата за гражданска отговорност за тридесет хиляди евро. Оказа се, че не може да се сключи само „гражданска”, трябва и „каско”. Частта на „гражданската” е съвсем поносима, а „каското” вдига цената шест пъти. При това в общите условия са записани такива неща, че едва ли бих могъл да получа и един лев от застрахователя, в случай на необходимост. За да хвърля парите си на вятъра обаче, трябваше да оценят лодката, да я заснемат, да предоставя всички документи за плаване, да изчакам съгласуване с централния офис... Така или иначе бях решил да бъда редовен с документите в Гърция (или почти редовен). Изтърпях всичко и получих заветния сертификат.

Непосредствената подготовка за плаването се състоеше в закупуване на гориво, пиене и храна. Този път бяхме по-умерени във всичко, тъй като цените в Гърция са почти същите като в България. Справихме се за един ден.

ПЛАВАНЕ

I. ВАРНА - ИСТАНБУЛ

На 27.06.2008 (петък) станахме рано, закусихме и започнахме да се подготвяме за тръгване. Бяхме се уговорили с отговорника от яхт- клуба до морска гара да помогне с изходния граничен контрол. Сградата на яхт – клуба тъкмо беше в основен ремонт и на човека не му беше до нас, така че се съмнявах дали ще ни чака в 10 часа, както се разбрахме.

Ефектът на петъчния невървеж се прояви обаче по неочакван начин. Отвързахме покритите с мазут въжета от кея, поставихме ги в чували, за да не цапат лодката и тръгнахме по стария канал към морска гара. Оказа се обаче, че той е заграден с бонови заграждения и ние не можем да излезем. Въртяхме се, въртяхме се, пък се върнахме обратно. Извадихме мръсните въжета от чувалите, изплескахме се с мазут и се привързахме пак за кея. Едни съседи с „пиратско” корабче напираха да излязат и водеха усилени разговори по радиото. Като че ли им обещаха да отворят за малко. Мазутната история се повтори и ние пак се оказахме пред боновите заграждения. Ние се надявахме на „пиратите”, а те май си мислеха, че ние знаем нещо по-конкретно. След около половин –един час висене тръгнахме обратно с намерението да завържем лодката и да си ходим на работа с чувството за провалена отпуска. Тъкмо наближавахме кея, когато видяхме Иван (старшият на нашия яхт-клуб) да маха с ръце и вика, че ще отворят загражденията за 1 час.

Когато спряхме на морска гара вече наближаваше 12 часа. За моя изненада човекът от яхт–клуба беше там и беше организирал всичко. Проверката от гранична полиция, митница и морска администрация мина за минути. Имаше още две яхти за контрол. Като че ли нещата започват да се съживяват.

Поехме на юг с курс почти директно към Босфора. Това ни отдалечаваше доста от брега, но съкращаваше пътя с няколко часа. Вятърът беше през цялото време източен между 5 и 10 възела. Лодката не искаше да върви (не беше чистена 2 години) и плаването бе изпитание за търпението на екипажа.

Около 10 часа на 28.06.08 (събота) бяхме на траверс с Маслен нос, а около 18 часа преминахме Резово и навлязохме в турски води.

Около 07 часа на 29.06.08 (неделя) навлязохме от север в Босфора. Този път беше светло и всички се наслаждаваха на гледката още от далеч.

В 10 часа и 30 мин. излязохме от южния край на Босфора и 12 часа вече бяхме на кея в Атакьой марина (40° 58’ N , 28° 52’ E). Бяхме проплавали 160 морски мили за 48 часа.

Атакьой марина разполага с отлични условия за престой. Ние незабавно се възползвахме от душовете. Заредихме нафта и след това се отправихме към едно близко ресторантче за обяд. Всичко беше прекрасно, докато не дойде ред да се плаща престоят. Оказа се, че цената е вдигната двойно и едно денонощие вече струва 60 евро. Още се съмнявам дали не записаха по-голяма дължина на лодката или не объркаха нещо сметките. Освен това вече няма безжичен интернет. Май няма скоро да дойда пак тук. То и без това нашата лодка изглежда доста жалко на такова място (гроздето е кисело J ). Докато се разхождахме по крайбрежната алея видяхме две лимузини с работещи двигатели (и климатици), които чакаха нещо. След малко се зададе хеликоптер, който кацна до тях, пътниците се прехвърлиха и лимузините отпътуваха. Ето за какви хора е това място...

II. ИСТАНБУЛ – о. ЛИМНОС

Попътният вятър е хубаво нещо,
макар и да се случва рядко!

На 30.06.08 (понеделник) напуснахме Атакьой марина в 6 часа и половина и поехме на югозапад към Дарданелите. Вятърът беше от север – североизток със скорост 10 – 15 възела Това ни позволи да караме през цялото веме на платна и да поддържаме скорост около 4 възла. През нощта вятърът се усили до около 20 възела и само с половин геноа продължавахме да поддържаме скороста.

Сутринта на първи юли (вторник) бяхме на северния вход на Дарданелите. Преминахме пролива на платна (половин геноа) като скоростта ни достигна невижданите за нашата лодка 7 възела (благодарение на течениетоJ). На това място се образува нещо като аеродинамична тръба и вятърът завива заедно с течението, като при това се усилва. В 14 часа бяхме на южния изход на Дарданелите при вятър достигащ до 25 възела Ако не беше Радо, който бързаше както обикновено, бих предпочел да спрем в Чанаккале.

След като се отдалечихме малко от брега, вятърът спадна на около 15 възела от север-североизток. Плаването беше напълно приятно. Даже за развлечение се опитахме да ловим риба. Не хванахме нищо естествено.

За съжаление не успяхме да стигнем до о. Лимнос по светло. Наложи се умишлено да се бавим при заобикалянето му. В 6 и половина на втори юли (сряда) застанахме на кея в Мирина (39° 52.46’ N , 25° 03.52’ E). Места нямаше, но един германец тъкмо напускаше и ние се шмугнахме. Бяхме изминали 206 морски мили за 48 часа.

Изчаках началото на работното време и отидох в административната сграда до пристанището за оформяне на документите за влизане в страната. Бях се подготвил да платя около 100 евро за транзит-лог, разрешение за плаване, митническа обработка и др., но ми взеха само 15 и ми дадоха само една разписка. Цялата работа отне около 15 мин. докато попълня два формуляра. Служителите бяха много любезни. Поискаха само акта за националност, сертификата за застраховка и един екипажен списък.

На корабния кей имаше един голям ферибот, който заминаваше за Кавала. Радо и Иван успяха да го хванат и отпътуваха за България. Останахме двамата с Венелин за по-нататъшното плаване.

Денят беше определен за почивка. Разходихме се из градчето, поседяхме в кафенетата, къпахме се в морето и използвахме душовете на плажа. Вечерта завърши с почерпка в таверна. Трябва да подчертая, че всички таверни са „Псаротаверни” (рибни) и сумарно има маси и столове за населението на целия град плюс туристите. Поръчахме си узо, салата и риба. Рибата избрахме директно от поднос с лед. Салатата обаче беше пълен провал . В менюто пишеше „Зелена салата в традиционен стил...”. Оказа се нещо като спанак със зехтин.

Едно (единствено) предимство на малката лодкаJ

На 03.07.08 (четвъртък) решихме да закусим банички и си избрахме едни много хубави на вид. Оказаха се със сладък пълнеж, но ги изядохме.

Отидох отново до администрацията, за да заплатя за кея. Седем евро за кей с вода и ток ми се стори напълно прилично. Глождеше ме съмнение, че не съм изпълнил всички формалности по влизане в Гърция. В сградата имаше няколко стаи на различни служби, а аз бях посетил само „Гранична Служба”, защото тяхната врата беше отворена. Не че ми се щеше да плащам още, но попитах и ми обясниха, че за яхти от Европейски Съюз с максимална дължина под 10 метра не се издава транзит-лог и няма нужда от нищо повече.

За по-големите също вече не се издавал транзит-лог, а някакъв друг документ.

Решихме за разнообразие да се преместим в залива Плати, който е южно от Мирина. За около час успяхме да вдигнем котва, да обиколим един нос и островче, бавно и внимателно да навлезем залива и да хвърлим котва на около 8 метра дълбочина (39° 51.29’ N , 25° 03.7’ E). Бяхме единствени в залива. Венелин прояви героизъм и успя да изчисти следите от мазут над водолинията на ¾ от лодката. Надвечер отидохме до брега с надувната лодка, пихме по една бира и разгледахме местния клуб за плажно ветроходство. Видяхме също така съчетание на техническия прогрес с традициите – един пастир подкарваше стадо кози и се возеше на моторетка.

На лодката ни чакаше неприятна изненада: беше се повредила помпата за морска вода, която охлажда двигателя. Морската вода не охлажда директно двигателя, а минава през топлообменник и охлажда антифриза, но няма ли помпа – няма двигател. Изглеждаше ми невъзможно да я отремонтираме и за експеримент решихме да пригодим крачната помпа от мивката. Идеята беше да помпим докато работи двигателят при излизане и влизане в пристанище или при необходимост.

В Мирина. (о.Лимнос)

МИТОВЕ, ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел, http://www.sy-thetis.org/ на Василис Ригинос и от други места в интернет)

Limnos () е нисък остров с площ 477 km² и 16 хил. жители. Най-високия връх Скопиа е 430 м.

Според митологията, богът на огъня - ковачът Хефест е имал работилница на Лимнос. Той бил захвърлен тук от Зевс и си счупил и двата крака. Направил си протези от злато и започнал пак да ходи. Тук е прекарал медения месец след сватбата си с Афродита – богинята на любовта. Скоро след сватбата тя започнала да му изневерява. Той се оплакал на Зевс и призовал за свидетели жените на Лимнос. Афродита в отмъщение направила жените на острова напълно непривлекателни за съпрузите им (започнали да миришат лошо). На свой ред жените въстанали и изклали мъжете. Бил спасен само Таос от дъщеря си Хипсилфила, която станала царица на острова. Когато Язон и Аргонавтите спрели на Лимнос по пътя си към Колхида, те останали там две години с жадуващите за мъже жени и островът пак бил населен.

Първото познато население са били Пеласгийците (?). Преди персийските войни Атиняните завладяват острова. Островът многократно е преминавал от едни ръце в други – Македонски, римски, византийски, генуезки, венециански, отомански. През 1920 става част от Гърция и град Мирина е обявен за столица.

Заливът Мудрос (Moudros, ) е естествено пристанище, едно от най-големите в Средиземно море. По време на Първата световна война е бил котвена стоянка на обединения флот за компанията за Галиполи. Сега има много военни на летището в северния край на залива

Мирина (Myrina, ) [39° 52.5' N 25° 03.5' E] е пристанище за влизане/излизане в Гърция. Главно пристанище на острова. Има вода и ток на кея. Harbor Master's Office (Limenarchio) - VHF channel 12, учтиви служители (офисът е близо до кея). Митничарят посещава лодката. Задържат паспорта на шкипера, за да са сигурни,че ще плати пристанищната такса. Искат екипажен списък. Получаваш (може би) apoplous (permission to leave port).
В момента се изгражда вълнолом от северната страна на залива, което ще го направи напълно защитен. Има достатъчно място за заставане на котва (безплатно).
Има византийски замък от 12 век на хълма. В замъка свободно се разхождат сърни.

Мароула Комнини е ръководила защитата на острова срещу отоманците през 15 век. Има паметник и крипта. Намира се в село Котсинас Kotsinas [39° 56.8' N 25° 16.9' E] (17.7 M от Myrina) . На котва, 4 м дълбочина, пясък.

III. о. ЛИМНОС – полуостров СИТОНИЯ (ХАЛКИДИКИ)

Да не забравяме, че беше петък!

На 04.07.08 (петък) вдигнахме котва рано сутринта в 5 и 30 часа и поехме към Халкидики. Прогнозата беше за умерен вятър от север. Това всъщност ни накара да отложим пътуването до о. Тасос за по-късно. Първите четири часа действително духаше благоприятно за нашия курс. Веднага след изгрева се разкри величествена гледка на планината Атон, висока над две хиляди метра. Независимо от голямото разстояние тя ни се струваше съвсем близо. Трябва да се отбележи, че видимостта в Егейско море не е много добра. Поради интензивното изпарение, хоризонтът е постоянно забулен и създава усещане за предстоящ дъжд. Плаването протичаше спокойно. Видяхме една доста голяма риба да изскача над водата. Убедихме се, че риба има, но трябва някой да знае как да я улови. Напредвахме по-бавно отколкото ни се искаше и решихме да не заобикаляме полуостров Ситония, а да спрем на източния му бряг в залива Сикия.

След обяд вятърът смени посоката си и започна да духа от юго-запад. Започнах доста интензивно да пробвам крачната система за охлаждане на двигателя, но хванах мускулна треска J. Венелин отново прояви изобретателност и изключителна упоритост и успя по време на движение за няколко часа да „закърпи” с подръчни средства помпата за морска вода. Това без преувеличение се оказа животоспасяващо...

В 20 и 30 часа бяхме на около една морска миля от залива. Оставаше още малко време до мръкване, но щяхме да успеем да влезем и хвърлим котва по светло. Щяхме, но не би... Буквално за минути времето рязко се влоши. От северозапад задуха силен вятър, започна силен дъжд с гръмотевици. Вдигна се остра вълна с височина до 2 метра. При това положение стана невъзможно и неразумно да се движим към Сикия, чиито вход е заобиколен с подводни и надводни камъни. След първоначалната уплаха, обърнахме по посока на вятъра и вълните. Тръгнахме на юг, проклинайки късмета си. Междувременно се стъмни и перспективата за още една безсънна нощ ставаше все по реална.

Никога не влизай нощем в непознато пристанище!

Това правило ме караше да не доближавам много брега, въпреки че бурята премина бързо, а до брега беше завет и вятърът и вълните бяха поносими. От друга страна обаче, в пилота имаше описан един залив, който би трябвало да е съвсем близо и щеше да е несравнимо по-добре да спим на котва, вместо да се мъчим цяла нощ. Нямахме схема или подробна карта на залива, но по посочените координати и с помощта на радара, фишфайндера, много взиране в тъмнината и голям страх, хвърлихме котва на около 8 метра дълбочина в залива Каламитси (39° 59’ N , 23° 59’ E). Беше 22 часа и бяхме изминали 52 морски мили за 16,5 часа.

Венелин остана да спи в кокпита (дежурен на котвата), като имахме готовност при промяна на посоката на вятъра да запалим двигателя, да вдигнем котва и да продължим. Нощта премина спокойно, ако не се смята дискотеката на плажа, която приключи работа с изгрева на слънцето. Тогава видяхме, че там е разположен къмпинг и някои от почиващите спяха на плажа. Сигурно не са им стигнали силите да се приберат след дискотеката. Други бяха излезли на сутрешно къпане в морето.

Изгрев над о. Лимнос

Заливът Каламитси

.

IV. КАЛАМИТСИ – НЕА МАРМАРА (п-в СИТОНИЯ, ХАЛКИДИКИ)

След сравнително късно ставане и закуска, вдигнахме котва малко преди 9 часа на 05.07.08 (събота) и започнахме да заобикаляме п-в Ситония от южната страна. Бяхме решили да правим кратки преходи, за да има време за разглеждане и почивка. Не знам точно защо се отправихме в тази посока, след като първоначалния план беше да разгледаме Атонските манастири от близо. Може би защото исках да видя Порто Куофо – един фантастичен залив. Може би защото вятърът беше от север и е по-приятно да се плава с попътен вятърJ. До 11 часа бяхме заобиколили вече нос Амбелоз и решихме да продължим до Неа Мармара. След обяд вятърът започна да духа от югозапад, което ни помогна и в 15 и 20 бяхме на кея в Неа Мармара (40° 05’ N , 23° 47’ E). Бяхме изминали 23 морски мили за 7 часа.

На около 2 мили юго-западно в морето срещу града има остров, който изглежда като костенурка, когато се наблюдава от юг (о. Келифос).

Доста трудно забелязахме входа на пристанището. От юг имаше малък вълнолом, а от север бяха закотвени понтони, които не се виждаха от морето. Добре, че имаше туристически корабчета, по които се ориентирахме. Вътре в пристанището имаше понтони за яхти, но всички места бяха заети. Освен това вятърът духаше от морето към понтоните (притискащо) и предпочетох да се вържем за един от външните понтони. Там нямаше никой от местните. Само една скандинавска яхта бе застанала, но след около час и тя напусна. Ефектът на понтоните като вълнолом бе поразителен – от външната им страна имаше доста неприятни вълни, а в пристанището беше гладко. Нашето място, беше най-неспокойното от всички, но бе все пак безопасно. На понтона нямаше ток или питейна вода, но пък беше безплатно.

Разгледахме градчето и искахме да заредим нафта. Тук се сблъскахме с гръцката мерна система. Казаха ни, че бензиностанцията е на около километър от пристанището и ни посочиха на къде да вървим. Изминахме поне 3 километра и стигнахме до Порто Карас – луксозен курорт и яхтено пристанище. Попитахме отново и ни казаха, че бензиностанцията е на около 300 метра по пътя. Изминахме още около 2 километра по единствения път и пак не видяхме бензиностанция. Накрая се върнахме доста смутени. Май имаха предвид разлика в надморската височина, а не разстоянието по пътя J.

Тук се повтори историята с дискотеката, само че този път бяха две и се състезаваха. Голям шум, голяма олелия. Това, че бяхме доста далеч, не ни помогна.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел)

Градът е образуван през 1922 год. след размяна на население между Гърция и Турция. Развил се е до курорт около естественото пристанище. Приятно място с много таверни и дискотеки.

Пристанището е добре защитено. Има пристанищна полиция и дежурен на пристанището. На понтоните за яхти има вода и ток. Заплаща се под 25 Евро. Доста е тясно за маневриране. Може да се достави гориво с малка цистерна. Има автобус до Солун.

Понтонът – вълнолом, ограждащ пристанището, се забелязва трудно. Входът – също.

Неа Мармара

о. Келифос

V. НЕА МАРМАРА – НЕА МУДАНИЯ

Ветроходци по неволя!

На 06.07.08 (неделя) напуснахме Неа Мармара в шест и половина. Искахме да стигнем до северо-източния край на залива и да разгледаме канала Портас, който пресича п-в Касандра в най-тясната му част. Бях го виждал на снимка и много ми хареса. Изобщо си мислехме за един спокоен ден – да не се трепем срещу вятъра, а докъдето стигнем – до там!

Малко след излизане от пристанището ми се стори, че чувам някакъв допълнителен шум. Венелин също се заслуша и решихме, че шумът не ни харесва и вероятно иде от помпата за антифриз. На фона на изгряващото слънце видяхме как залязва нашата ваканция!

Изключихме незабавно двигателя.

Ситуацията се разви по сценарий, който в последствие се повтаряше по подобни поводи : 30 секунди паника, 3 минути псувни и след това формулиране на нов „план”, който следвахме, докато не се промени и той на свой ред J.

Планът беше да стигнем до Солун, да оставим там лодката и се върнем в България с дефектните части. Ремонтът в Гърция ни се струваше невъзможен, тъй като двигателят не е от традиционните, поставяни на заводските яхти, а стар пригоден дизел.

За тази цел трябваше да караме само на платна и да включваме двигателя само за влизане в пристанище. Това пък реши проблема с недостатъчната нафта J.

Трябваше да опитаме да минем и през Портас канал. Не беше сигурно дали е достатъчна дълбочината на канала и височината на моста над него.

Вятърът естествено беше по-скоро насрещен – до обяд от север, а след обяд от запад.

Все пак около 16 часа бяхме на източния вход на канала. Нямаше подходящо място за заставане на котва и евентуално разузнаване на дълбочината с дингито. Венелин отиде на носа, а аз бавно напредвах, като се стараех да следя неговите знаци и фишфайндера. Преминахме успешно за около 10 минути. Водата беше бистра и лесно се разпознаваха плитките места. По маршрута на преминаване дълбочината беше над 3,5 метра. Мостът също се оказа доста по-висок от 15 метра. След това решихме, че е било много красиво, но си беше страх J.

Поехме на север и около 17 часа влязохме в пристанището на Неа Мудания (40° 14’ N , 23° 16’ E). Бяхме изминали 29 морски мили за 11 часа. Кеят, който е на завет, беше зает от рибарски корабчета. Застанахме на другия кей, чието единствено предимство бе, че е напълно свободен. От морето влизаше неприятна вълна в тази част.

Брегът в тази част е висок, с червеникав оттенък. От далеч се забелязват кораби на рейд. Пристанището е рибарско и товарно, но на кея има колонки с питейна вода, които бяха заключени, с изключение на една - две. Това ни беше достатъчно за наливане на вода и къпане. Преди това обаче посетихме плажа, който е в непосредствена близост.

Най-голямата забележителност на града е една съвременна църква, построена във византийски стил. Тя се вижда от далеч от морето.

На другата сутрин рано пристигна един рибарски кораб и кеят се превърна в рибна борса. Пристигнаха търговци с бусчета и купуваха рибата директно от кораба. За по-малко от половин час всичко приключи и корабът се отправи обратно в морето.

VI. НЕА МУДАНИЯ – НЕА МИХАНИОНА - СОЛУН

Този преход беше приятен, с лек вятър и без вълнение. Прекрасни условия за почивка. Накъдето и да духне, има достатъчно места за посещение, от които можеш да избереш. Гледката е впечатляваща, на изток се вижда Олимп.

От Неа Мудания тръгнахме около седем и половина и около 18 и 30 часа на 07.07.2008 (понеделник) год. бяхме на кея в Неа Миханиона (40° 28’ N , 23° 51’ E). Бяхме изминали 28 морски мили за 11 часа. Спряхме тук, защото нямаше да успеем да стигнем до Солун през деня. Историята се повтори – нямаше места в лимана и се вързахме за външната част на мостика, който е доста висок за яхти. Беше защитено от вятър и се оказа добро решение. Първо ние се разходихме в града, а след това цялото население на града се разходи по мостика. Всички стигаха до края му, пипаха парапета и се връщаха. Някои правеха това по няколко пъти. Едни девойки с джип ни заговориха на български, но ние май не реагирахме подходящо и разговорът не продължи дълго. Още се притеснявам, че не бяхме достатъчно любезни.

Сутринта на 08.07.2008 (вторник) Венелин отиде да пипне и той парапета на мостика, защото реши, че може да носи късмет, и се отправихме към Солун. По едно време на около миля – две от марината вятърът съвсем спря и около 2 часа чакахме и си организирахме водни развлечения. Никога не бих чакал така близо до пристанището, ако беше здрав двигателят! За това пък удоволствието беше пълно, когато стигнахме на платна до самия вход на марината.

Намерихме временно едно място близо до офиса и аз отидох да питам. Оказа се, че може да останем за една седмица. Преместихме се на определеното ново място, което струваше по 11 евро на ден. Направи ми впечатление, че при изчисленията закръглиха дължината и ширината на лодката надолу (в моя полза). Това се забелязва и при търговците в магазините – опрощават стотинките. За вода и ток се плаща допълнително. Има тоалетна и душ, ключът за които се намира в офиса. Марината е много добре защитена от вятър и вълни, голяма е и има свободно място за маневриране. При поставяне на понтони може да събере двойно повече лодки.

За около 2 часа свалихме помпите, изкъпахме се и потеглихме да търсим гарата. Взехме автобус до района на бялата кула. Там купих карта на града, но напразно се опитвах да разбера от търговеца, къде е гарата. Наложи се да вземем такси, но беше сравнително евтино – около 5 евро. Купихме билети до София за по 15 евро и зачакахме влака, който се оказа ... автобус.Закараха ни почти до границата, където се качихме в много хубави вагони и малко след полунощ си бяхме в София.

Така приключи първата част от плаването ни. Бяхме проплавали 519 морски мили за 150 часа (средна скорост 3,5 възела). Разходът на гориво беше 133 литра дизел (0,25 л/мм).