Пресичане на Егейско море От Атина до о. Самос

Пресичане на Егейско море

От Атина до о. Самос  

 2012

От Валентин Станчев,  е-mail: v_stanchev@ml1.net

Четиво за аматьори,

не за професионалисти!

ПОДГОТОВКА

На моите колеги им омръзна Гърция.

Пробвах да наема лодка в Турция, но все попадах на лодки, които вече са заети. Предлагаха ми по-скъпи лодки, с допълнителни разходи за транзитлог, екстри и т.н. Разстоянието за пътуване беше по-голямо, трябваше да се спи някъде в Турция на път за Бодрум или Мармарис и сумарната цена ставаше над 500 Евро на човек, което надхвърля нашата психологическа граница.

Бях се отказал (за кой ли път) да организирам плаване, но по едно време Никола излезе с „железен” аргумент : „Ако не плаваме, ще ни падне имиджът!” То пък един имидж! Но щом трябва да го пазим….

Разрових се в интернет и попаднах на предложение нa Istion yachting (www.istion.com): Еднопосочен чартър от Атина до о. Самос с катамаран Lagoon 380, от 12 до 19 май за 1700 Евро. Разделени на 8 разходите изглеждаха поносими, независимо, че не знаех как ще се приберем обратно до Атина. 

Пътуването до Атина премина по утвърдената схема – тръгнахме в петък , нощувахме в мотел „Ерос”, гр. Сандански и пътувахме до Атина в събота. Бяхме си взели поука от миналогодишното плаване – взехме по-малко храна и малко повече питиета (72 литра бира, 36 литра вода и около 12 литра концентрат…).

Пристигнахме в марина Алимос около 14 часа на 12.05.2012 год. (събота).

Приемането на лодката премина сравнително бързо. Катамаранът беше в добро състояние. Собственикът Янис ни обясни подробно всичко. Беше малко притеснен, защото прогнозата за времето не беше много добра, а в Цикладите си духа по принцип. Убеди се, че знаем как се работи с въжетата и започна да ни хвали. Като че ли си даваше повече кураж на себе си, че ще му закараме лодката до о. Самос.

Около 18 часа бяхме готови, но решихме да останем в пристанището и да си направим една почерпка. По едно време, доста късно вечерта, Янис мина с една моторетка. Искаше да види дали сме тръгнали. Вълнуваше се горкият… 

 Част от екипажа

Част от провизиите…

  

ПЛАВАНЕ

I. АТИНА – о. КЕА

 За първи път купихме 4 торби с лед за 10 Евро и имахме студени питиета 3 дни, благодарение на топло-изолираната ракла.

Тръгнахме около 7 часа на 13.05.2012 год. (неделя) и веднага след излизане от марината вдигнахме платна. Вятърът беше слаб, но попътен. Времето беше облачно, щеше да вали дъжд, а преди дъжда можеше да дойде и още вятър. Преходът ни беше около 40 ММ и бяхме решили да караме на платна възможно най-дълго време.

Плаването премина доста приятно, въпреки мрачното време. Около обед бяхме западно от остров Гайдуронисо, което беше средата на разстоянието. Ако можеше да продължим по същия начин, щеше да е перфектно, но вятърът стихна. Клатушкахме се още 2 часа и стигнахме до нос Сунион, на който се намира храмът на Аполон. Полюбувахме се на гледката и включихме двигателя. Имахме да изминаваме още 15 мили и трябваше да пресечем участък, през който преминаваха много кораби.

Така безметежно пристигнахме в залива Св. Никола на о. Кея и в 17 часа бяхме застанали на кея във Вуркари (37° 40’N; 24° 19.5’E) на дълбочина 3,7 м.  Бяхме изминали около 40 морски мили за 10 часа.

На кея имаше място, но вода и ток – не. Продават се карти за ползване на ток и вода от колонките, но от всичките работят само три, които обикновено са заети.

Общото ни впечатление е, че кафенетата са твърде скъпи. Изглежда близостта с Атина оказва това негативно влияние. 

 Настройване на платната

 Ето, така се кара!

 На кея във Вуркари, о. Кеа

 Опасно кръстовище!

 Входът на залива Св. Никола, о. Кеа – преди      и след залез

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

Виж „Семейна разходка в Цикладите 2011”

II. о. КЕА – о. ТИНОС

На 14.05.2012 (понеделник) тръгнахме около 6 часа. Излязохме северно от острова и вдигнахме платна. Вятърът беше от североизток (насрещен), но поддържайки курса около 45 градуса спрямо вятъра, имахме всички шансове да заобиколим о. Гиарос, а след това курсът ни щеше да стане попътен на вятъра.

НЯМА ПЪЛНО ЩАСТИЕ!

Вятърът постепенно започна да се усилва и когато около 8 часа задържа над 20 възела, взехме първи риф на грота (намалихме площта му). Катамаранът поддържаше стабилно около 7 възела. Около 10 часа вятърът започна да отслабва и отпуснахме рифа (заплавахме с цялата ветрилна площ). Около 11 часа, северно от о. Гиарос, вятърът стихна. Спря съвсем!

Добрата новина беше, че бяхме изминали 22 ММ за по-малко от 5 часа, което беше половината от разстоянието. Лошата новина беше, че кордата на едната въдица на Краси се беше навила на винта.

ВИНАГИ ПРИБИРАЙ ТАКЪМИТЕ ПРЕДИ МАНЕВРА!  

Плацикахме се около час и половина край тоя остров, на който е забранено да се слиза. Димо беше набеден, че издържа на студено и той оправда надеждите: Гмурка се около 15 мин. , отряза и извади остатъците от кордата. След това всички пихме коняк, за да не настине!

Около 12 и 30 часа вятърът дойде, но слаб от югоизток (строго насрещен). Около час пробвахме да лавираме. Изминахме 4 ММ, които се равняваха на 2ММ в посоката, в която трябваше да се движим. По този начин нямахме шанс да стигнем по светло до Тинос.

Душевната ни борба трая кратко! Запалихме двигателите и в 17 часа бяхме на кея в Тинос (37° 32.3’N; 25° 09.7’E) на дълбочина 3,7 м. Бяхме изминали около 42 морски мили за 11 часа.

Тинос се оказа хубаво пристанище – с ток и вода на кея и евтино узо в крайбрежните кафенета. Тока ползвахме безплатно, вода също напълнихме безплатно, но след това в знак на благодарност посетихме кафенето на агента с водата и всеки от нас изхарчи поне по 10 Евро.

Времето започна да се разваля и през нощта вече духаше около 15 – 20 възела вътре в пристанището, вкарваше неприятна вълна. Беше едно друсане, скърцане на въжета, едно блъскане. Цяла нощ ставах през половин час да гледам да не сме приближили кея и да не се ударим в него. Венелин, който спеше в каюткомпанията, също наблюдаваше в просъница. На другите лодки също имаше дежурство. Добре, че не бяхме плътно едни до други. Котвата държеше – беше голяма и бяхме пуснали поне 50 м от общо стоте метра верига.

Осъмнахме без щети, с изключение на малко протритите въжета. Бяхме като арестувани, защото от вълнението не можехме да слезем на брега. Венелин, като най-лек и пъргав, слиза няколко пъти и купува банички за събуждащия се лека-полека екипаж. Вързахме наново кърмата на лодката към кея, пуснахме и две допълнителни въжета на кръст. Това значително намали “танцуването” и направи слизането на брега сравнително безопасно.

В този ден останахме в пристанището. Част от екипажа доста съжаляваше, че няма да посетим о. Миконос, който беше само на десетина мили. Но аз реших, че около 20 възела насрещен вятър и насрещна вълна могат да разтегнат “удоволствието” до 5 часа, което е твърде много за джентълмени като нас.

Денят мина незабелязано – кафенета, таверна с жив розов пеликан, спане, почерпки....

Имаше и една интересна случка. Пристанището е много оживено и в него влизат постоянно големи фериботи. Използват буквално всеки сантиметър за да направят маневра. В този ден пристигна и една лодка... Толкова се стремеше да влезе на завет, че препречи пътя на поредния ферибот. Фериботът подаваше отчаяни сигнали, защото имаше реална опасност да мине върху лодката – на входа на пристанището нито може да спре, нито има място за маневра. Някак си се разминаха, но портовата полиция изпадна в истерия. Първо извикаха шкипера на въпросната лодка и му четоха “конско”, след това минаха и предупредиха писмено всички шкипери, че са длъжни да искат разрешение по радиото на 12 канал за влизане и излизане от пристанището и накрая ни извикаха един по един в администрацията за заплащане на такси.

Благодарение на Димо намерих портовата администрация. Там, след дълго смятане, ми взеха срещу разписка 3 Евро за 2 дена! Това беше може би най-евтиното пристанище с ток и вода! 

Подготовка за гмуркане

Младежта е в добро настроение

На о. Тинос

 

Катамаранът в пристанище Тинос

В манастира с чудотворната икона на Дева Мария

Пред таверната

Лошо време...

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ ТИНОС (Tinos)

Планински скалист остров, южно от о. Андрос. Островът е горист и терасиран по крайбрежието. Има много села и венециански кули. Главният град е Тинос.

Древното име на острова е Офиуза, произлизащо от голямото количество змии. Предполага се връзка на сегашното име пак със змии. Посейдон е изпратил щъркели и го е избавил от змиите.

Венецианците са владели острова 500 год. През 1714 турците го превземат. Има много католци – църкви и училища. През 1822 е открита чудотворна икона на Света Дева, което превръща острова в място за православни поклонници.

Тинос  (37° 32.25’N; 25° 09.4’E)

Градът се забелязва от далеч. Над града се вижда църква. С приближаването се вижда ясно вълнолома.

Опасности:

1. Силни пориви при мелтем в района на пристанището.
2. Риф и плитчини около носа южно от пристанището.

Места за акостиране:

1. С кърма или нос към кея между кея за фериботи и карго кея.
2. С кърма или нос към кея източно кея за фериботи. Да се внимава за издатина от кея плитко под водата. Да се внимава за корабна котвена верига на дъното до кея за фериботи.

Да не се застава на котва в пристанището, т.к. фериботите използват цялото пространство.

Добра защита от мелтем. Неприятни вълни от фериботите.

Вода – на кея (най-чистата в Гърция).	Таверни – има.
Ток – има	Душ – няма
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

III. о. ТИНОС – о. ИКАРИЯ

На 16.05.2012 (сряда) започнахме плаването малко след пет и половина, защото ни предстоеше да изминем над 50 ММ. Вятърът беше стихнал и духаше от югозапад-запад, вълните се бяха изгладили: идилия!

И НАЙ-СЛАБИЯТ ПОПЪТЕН ВЪТЪР

Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ  ПРЕД СИЛЕН НАСРЕЩЕН J

Автопилотът управляваше, а ние лентяйствахме, пробвахме да хванем вятъра, час-два карахме на “пеперуда”. Видяхме няколко круизера (луксозни пътнически кораби), които отиваха към о. Делос. Исках и аз да разгледаме този древен център на света, но ще остане за друг път.

Едно нещо ме стресна и ще се опитам да го запомня:

Както се наслаждавахме, пийвахме и се разхождахме по катамарана, преминахме на около 50 метра от една метеорологична шамандура – метална и достатъчно голяма, за да превърне удоволствието в кошмар. Видяхме я когато вече я подминавахме. Погледнах на картата – беше обозначена с жълт цвят! Никога не съм обръщал внимание на тези жълти знаци! След това видях в интернет, че има название (северен метео-буй на о. Миконос) и е част от гръцката система за морски прогнози. Изводът:

ДОРИ В ИДЕАЛНИ УСЛОВИЯ

НАБЛЮДАВАЙ ЗА ПЛАВАЩИ ОПАСНОСТИ!

Около 13 и 30 часа достигнахме до н. Папас, о. Икария. Бяхме изминали до тук 38 ММ и имахме още доста път. Запалихме двигателя и в 17 и 30 бяхме на кея в  Агиос Кирикос, о. Икариа (37° 36.96’N; 26° 17.83’E) на дълбочина 5 м.  Бяхме изминали около 56 морски мили за 12 часа.

Южният бряг на този остров е скалист и стръмен. Тук там има малки села от по няколко къщи. Агиос Кирикос е практически сдинственото място, където може да спре яхта. Води се столица на острова и фериботно пристанище. Фактически е едно малко село с малко пристанище, в което няма никакво място. Един портови полицай ни показа да застанем на борд от външната страна на един стар кей, непосредствено до скалите. Ако вятърът променеше посоката си, трябваше да си ходим. На същия кей имаше една шведска яхта. Шкиперът каза, че му взели 12 Евро за престой. Нямаше нито вода, нито ток и бяхме практически извън пристанището! Мислех, че на нас ще ни вземат поне двойно, но ни взеха само 2 Евро. Полицаят ме предупреди, че за следващия ден се очаква лошо време до 8 по Бофорд. Прогнозата бе на летището в Икариа. Не му обърнах внимание, защото те постоянно предупреждават за лошо време, а моята прогноза от www.weatheronline.co.uk беше благоприятна.

Последва традиционно разглеждане на селото, узо и бира в крайбрежно кафене и по-стабилна почерпка на катамарана.

Вечерта премина спокойно въпреки притесненията ми.

Изгрев

Пеперуда

На вахта

На кея в Агиос Кирикос, о. Икария

За какво се стремихме да дойдем до тук?!

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. ИКАРИА  (Nisos IKARIA, NICARIA)

Има залени залесени и култивирани долини в северната част. Високите склонове в южната част са повечето голи.

Името му вероятно произлиза от древно понятие за изобилие от риба. Има значително количество рибари тук и около о. Фурно.

Другата версия е, че е кръстен на Икар, който е паднал тук в морето, при бягството си от о. Крит.

Агиос Кирикос (Ayios Kirikos, Agios Kirykos) (37°36.8’N 26°17.9’E)

Намира се на южната страна на  острова. Това е фериботното пристанище и столица на острова.

Места за акостиране:

На борд, с нос или кърма към някой кей зад новия вълнолом. Внимавайте за дълбочината.Нормална защита при мелтем.

При силен южен вятър, пристанището е слабо защитено.

Има портова полиция и митница.

Вода –на кея (няма)	Таверни – има.
Гориво – в града или миницистерна	Провизии – има.

Строи се марина наблизо. Така пише в пилота, но всъщност лиманът на североизток е твърде малък и е по-скоро за да създаде защита на плажа на вилното селище.

IV. о. ИКАРИА – о. САМОС

На 17.05.2012 (четвъртък) тръгнахме около 6 и 30 часа. Вятърът беше благоприятен – от юг, а нашият курс беше на североизток. Катамаранът поддържаше скорост между 6 и 7 възела, което като че ли е неговата най-комфортна скорост. Около 8 часа вятърът започна да се усилва. Скоростта ни се увеличи, но и вълните се увеличиха и идваха странично. Намерихме някакъв компромисен курс спрямо вълните, който минаваше на около 2 – 3 ММ от северозападния бряг на о. Самос. Имах опасения да плавам близо до брега, т.к. се смята, че вятърът се усилва като се спуска от високите върхове или като минава между тях. В западния край на о. Самос има един връх висок 1440 м. Счита се, че този ефект се проявява до 1 ММ от брега.

Това беше на теория. На практика вятърът се засилваше и беше на път да се сбъдне прогнозата на летище Икария. Около 9 и 30 часа взехме първи риф на грота, постепенно намалихме и геноата. Не вярвам особено на  анемометъра (прибор показващ скоростта на вятъра), но когато около 10 и 30 часа започна да показва стабилно 28 – 30 възела, взехме и втори риф на грота и прибрахме съвсем геноата. Брегът завиваше на югоизток, така че и ние взехме такъв курс – около 40 градуса срещу вятъра и вълните. Може би действителната скорост на вятъра да е останала същата, но скоростта на вятъра над палубата стана постоянно между 30 и 35, на моменти 37 възела. Благодарение на това, че островът беше близо и духаше откъм него, вълните не бяха много големи – само няколко пъти пръсна от носа през целия катамаран до кърмата. През останалото време бяхме сухи.

Около обяд бяхме заобиколили западната част на острова и виждахме пред нас залива Вати. Вятърът беше на пориви, слаб на места и силен в местата между върховете. Включихме двигателя с чувство на удовлетворение от направеното до тук и изминахме оставащите 5-6 мили.

Решихме да застанем на котва, за да не направим някоя поразия на кея при силен страничен вятър. Хвърлихме котва, хапнахме и започнахме да мислим, как ще стигнем до града. Мързелът надделя и вятърът престана да ни се струва силен (или беше намалял?).

Вдигнахме котва, обиколихме залива и без особени произшествия застанахме на градския кей (37° 44.98’N; 26° 57.96'E) на дълбочина 3 м. Бяхме изминали около 37 морски мили за 7 часа.

Градчето се оказа много добро. Тошко и Димо питаха за ферибот, но им казаха, че в събота няма ферибот, има чак в неделя по обед. За това пък има 3 полета до Атина.

Вечерта целият екипаж посети една таверна-градина. Нямаше как да не се спази традицията!

Портовата полиция пак не ни пропусна. След половин час смятане ми поискаха 12 Евро. Започнах да мънкам, че е много скъпо и им показах разписките от Тинос и Икария. Те казаха момент и след 5 минути ми дадоха разписка за 2 Евро.

Плаване…

Вятърът се усилва

35,6 kn

Швейцарска яхта

Да огледаме крайбрежните обекти....

Вати, о. Самос

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. САМОС  (NisIS САМОС)

Самос (Σαμός) е остров в източната част на Егейско море, до крайбрежието на Мала Азия. Разположен е между остров Хиос на север и Додеканезите на юг. В Античността е бил център на йонийската и егейска култура. Родина е на великите философи Питагор, Мелис и Епикур, както и на астронома Аристарх.

Името му на турски език е Sisam.

Площта на острова е 468 кв.км. и е 43 км. на дължина и 13 на ширина. Самос е един от най-важните и плодородни острови в Егейско море. От Мала Азия го разделя широк само 1 миля проток. Климатът е типичен средиземноморски. Отсреща се намира курортът Кушадасъ.

На острова се отглежда тютюн, добива се мед, зехтин. Прочут е със своето вино, сушени смокини и бадеми. Основно се прави мускатово вино.

Между 1834 и 1912 година Самос е автономно княжество в рамките на Османската империя, като първият му княз до 1850 е българинът Стефан Богориди.

Вати (Vathi)

Това е столица и главно фериботно пристанище на о. Самос.

Постройките на града се виждат от далеч.

Опасности:

Заливът е напълно отворен на W и NW и при мелтем има силно вълнение. Има също силни пориви от височините наоколо.

В западния край се удължава кея. В юго-източния край също се работи.

Места за акостиране:

С кърма, нос или на борд на кея, където е показано. Стой далеч от фериботите. Добре е да има котва, която да държи лодката далеч от кея.

В югоизточния край има малка марина, където може да се намери място. Има мъртви котви с малки шамандури. Плаща се. Всъщност “марината” е напълно заета от местни лодки. Място няма! Градският кей обаче е хубав. Има колонки за ток и вода, които не работят (работят няколко до кораба на бреговата охрана, близо до фериботите).

Защита от мелтем е приемлива, но е некомфортно.

Има портова полиция и митница.

Вода и ток – на кея  (няма!)	Таверни – има.
Гориво – минитанкер	Провизии –има.

V. ВАТИ – ПИТАГОРИО, о. САМОС

На 18.05.2012 (петък) тръгнахме около 8 часа. Барометърът беше паднал още, а и облаците показваха, че лошото време не е подминало района. Мислехме да не ветроходстваме днес, т.к. разстоянието не беше голямо и маршрутът ни преминаваше през тясното пространство между о. Самос и турския бряг. Вятърът беше насрещен през повечето време. Такъв “тунелен” ефект често се получава в проливите – вятърът се ориентира успоредно на бреговете.

Около 10 часа заобиколихме нос Прасон и поехме на юг. От далеч забелязахме една огромна пелена, която идваше от турския бряг и пресичаше целия пролив. Когато влязохме в нея се оказа проливен дъжд с вятър над 30 възела. Това не представляваше опасност, но нямахме радар и практически нямахме никаква видимост. Можехме да се сблъскаме с някой “мореплавател” като нас или някой кораб да мине отгоре ни. Добре, че това трая само около половин час. Когато излязохме от тоя шлейф, видимостта си беше добра, нямаше силен вятър, нямаше дъжд.

Около обед пристигнахме в Питагорио Марина (37° 41.46’N; 26° 57.35'E) на дълбочина 5 м. Бяхме изминали около 17 морски мили за 4 часа.

Общо за плаването изминахме около 200 морски мили за 44 часа със средна скорост 4,5 възела.

От питиетата беше останала само вода…

На следващия ден (събота) Янис пристигна с първия полет от Атина и прие лодката на доверие. Ние вече имахме билети за втория полет до Атина, така че за половин час изминахме разстоянието, което ни отне 5 дена. Вечерта вече бяхме отново в мотел “Ерос”, гр. Сандански.

Облаци

Моменти от плаването

В Питагорио марина, о. Самос

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Питагорион (Pithagorion, Pithagoreon, Tigani)

 Линия от 9 ветрогенератора се вижда на билото и сградите на селото също могат да се видят от далеч.Вижда се голям хотел с червен покрив и укрепен манастир близо до водата. Когато приближиш се вижда външният вълнолом.

Опасности:

При мелтем има силни пориви от височините наоколо. Вътре в пристанището има плитчини, обозначени със знаци.

Места за акостиране:

С кърма, нос към западния кей, където е показано. Дъното е тиня - държи отлично.

Има портова полиция и митница. Понякога се плаща малко.

Вода и ток – на кея	Таверни – има (някои са лоши).
Гориво – минитанкер	Провизии –има.

Марина Питагорион

 "Марината" се намира източно от пристанището. Към момента на издаване на книгата е била строителна площадка. Повечето яхти са предпочитали да използват пристанището.

Сега вече е завършена и е в много добро състояние, с добър мениджмент. Има вода, ток, душове, пералня. Докарват гориво с миницистерна. За влизане в марината се обади на канал 9. Показват място на понтона и поемат въжетата.