От Валентин Станчев, е-mail: v_stanchev@ml1.net
В катамарана е истината!
ПОДГОТОВКА
Апетитът идва с яденето!
Въпреки неприятностите при предаването на яхтата от предишния чартър в Лефкас, реших да пробвам още веднъж – този път с катамаран. Отдавна искам да плавам на катамаран. Предимствата му са безспорни – много по-широк е (има двойно повече място), каюткомпанията е на едно ниво с кокпита (не трябва постоянно да ходиш нагоре-надолу), не се накланя от вятъра (подът и масата остават почти хоризонтални – не падаш нито ти, нито бирата ти), по-бърз е при попътен вятър. Исках да проверя доколко са от значение за мен недостатъците му – по-слабо представяне срещу вятъра (увеличен дрейф, т.к. няма кил).
Бях провел вече агитация и екипажът се оформи – четири семейни двойки. Това приличаше на сигурна рецепта за бедствие, но мечтите изискват жертви.
Отново пуснах запитване във www.sailgreece.net , получих няколко предложения и избрах второто най-евтино (първото искаше изцяло авансово заплащане) на PARALOS SAILING (www.paralosyachts.com ): LAGOON 380, от 17.07.2010 до 24.07.2010, от о. Лефкас за 2650 Евро.
Платих 40% аванс по банков път и се заехме сериозно с подготовката. Няколко пъти се срещахме на кафе или в кръчма за разпределяне на задачите и т.н. Налагаше се да пътуваме с две коли по различно време. Ние със семейство Топалови трябваше да бъдем задължително в Лефкас на седемнадесети след обед, за да приемем лодката. Другата кола щеше да тръгне от София на седемнадесети вечерта и да пристигне през нощта срещу неделя.
Нашата група направи едно перфектно пътуване с нощувка в Аджев хан, гр. Сандански.
Не объркахме никъде пътя, въпреки че GPS-ът отказа да работи още в Благоевград, поради прегряване.
Веднага след пристигане в марината в Лефкас, позвъних на телефона, който ми бяха изпратили и една жена ми обясни как да намеря офиса на ISTION SAILING. Беше хубаво, че някой отговаря, но беше обезпокоително, че фирмата е друга…
Нещата минаха общо взето гладко, ако не се вземе предвид, че лодката не беше готова и трябваше да чакаме около 3 часа. Изпаднахме в малко куриозна ситуация: Оказа се, че хората, заради които реших повече да не ползвам услугите на MG YACHTS, работят сега за ISTION.
Не можеш да избягаш от съдбата!
Уговорихме се, като стари познати, да се настаним на яхтата, аз да я огледам на спокойствие, а сутринта да попълним документите.Очаквах семейства Доневи и Бенбоу да пристигнат около 3 часа сутринта. Бях дал пътна карта на Светлана Бенбоу (като най-отговорна) с повдигнат маршрут, бях обяснил на Радо Донев как да заобиколи Солун, че трябва да хване магистралата за Игуменица и при Йоанина да се отбие за Превеза и Лефкас.
Около 3 часа през нощта ми се обади Радо, че са пристигнали … в Игуменица. Толкова за дългата подготовка на пътуването! Добре че има море и не са стигнали в Италия. За пръв път до съзнанието на Радо достигна, че трябва да дойдат в Лефкас. След още два часа бяха в марината.
Натоварихме багаж и провизии за един месец и зачакахме Марио, който трябваше да ни предаде катамарана. Той естествено не дойде в 8, както се бяхме разбрали, а около 9 и 30 часа. Аз вече бях поумнял с 50 Евро, които ме накараха да платя при връщане на яхтата от предния чартър, и с Радо и Ричард му написахме всички дреболии, които забелязахме.
ПЛАВАНЕ
I. ЛЕФКАС – о. МЕГАНИСИ
На 18.07.2010 (неделя) около 11 и 30 часа бяхме готови най- после за тръгване. Бях планирал да правим къси преходи със спиране за къпане, гмуркане и обяд. Това трябваше да даде възможност и за плаване под платна при слаб вятър, т.к. нямаше да бързаме.
Действително, след като излязохме от канала между о. Лефкас и основната суша, веднага вдигнахме платна и започнахме кротко плаване по равното като езеро море. В този район има хиляди яхти, от които около стотина правеха същото като нас. Курсовете ни често се пресичаха и това добавяше тръпка към упражнението. Вятърът съвсем стихна и около 14 и 30 часа хвърлихме котва на около 3 метра дълбочина насред морето в една плитчина между о. Меганиси и о. Скорпиос, който е частна собственост на фамилия Онасис. Рифът е обозначен с една стърчаща от водата пръчка, на която има закачени разни флагчета, гащи и други парцали (vos Hieromiti 38° 41.113’N; 20° 45.571’E).
След около 2 часа свободни занимания и обяд се насочихме към о. Меганиси. В северната страна на острова има 5 дълбоки залива, подходящи за нощувка. Огледахме първо залива Спартахори, но не намерих свободно подходящо място за заставане на котва. Отидохме в залива Вати, където има няколко малки заливчета, заети от кейове на чартърни компании и пристанище, превърнато в марина. Докато се въртяхме в пристанището, дойде един човек с надувна лодка и ни предложи последното незапазено място в ъгъла до рибарските лодки, което така или иначе не става за килова лодка, поради малката дълбочина. Попитах за цената и 22 Евро на кей с ток и вода ми се сториха приемливи. Приставането беше в стил „ пиян булдозерист ” – почти никаква роля на руля и маневриране с двигателите. Като се има предвид, че беше първото, може да се оцени като напълно задоволително.
В 18 часа бяхме вече на котва с кърма към кея на пристанище Вати (о. Меганиси) (38° 39.86’N; 20° 46.95’E). Приборът показваше дълбочина само 1.3 метра! Бяхме изминали планираните за деня 25 морски мили и се отправихме към едно от многобройните кафенета.
„Марината” се оказа с неочаквани екстри – имаше чисти тоалетни и душове. Освен това през нощта беше тихо. Гърците практикуват нещо като национален спорт – нощно авто-мото рали по крайбрежната улица и кейовете.
ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
ЙОНИЙСКО МОРЕ
През лятото духа от NW, WNW от обед до залез със сила 2 – 5. През юли и август духа „маистро” от N-NW малко по-силно от обикновено. Маистро = маестро = мистрал. Маестро (ит.) – майстор, учител. Северен, студен, сух вятър. Когато около върховете има бели пурообразни облаци, ще духа маистро. От подветрената страна на високите острови има силни пориви. Вечер може да се спусне вятър от върховете, но не продължава дълго.
Превеза (38° 57.48’N; 20° 45.39’E) (по пътя към Лефкас)
На 3 мили северно от Превеза се намират руините на Никополис, построен от Октавиан след победата му над Марк Антоний в битката при Актиум (02.09.31 год. пр.н.е.)
ОСТРОВ ЛЕФКАС
Лефкас е остров заради канала, който е прокопан за пръв път от коринтяните през 7-ми в пр.н.е. След това е възстановен от Август през римско време и накрая – от гръцкото правителство в началото на 20-ти век. От западната страна се виждат остатъци от турски/ венециански мост. Град Лефкас е построен отново след земетресението през 1953 год.В югозападния край на острова има бяла скала, наричаща се „леукатас” и от там идва името Левкас. Легендата разказва,че Сафо от Лесбос (6 в. пр.н.е) се е хвърлила в морето от там. Има регистрирани много случаи на скокове на самоубийци (които оцелее не го съдят).
На подхода към Нидри и канала за Левкас има плитчини около островите.
Град Лефкас (38° 49.98’N; 20° 42.78’E)
Каналът има минимална дълбочина 6 м. Южният вход има шамандури, но останалата част е маркирана с пилони със зелени и червени триъгълници. Някои липсват, но лесно се вижда разликата между плитката кафява вода и дълбоката зелена. С нос/кърма към градския кей от североизточната или южна част. Дъното е лепкава тиня – държи добре. Ако е много претъпкано, може да се застане от западната страна на канала, над моста. Добра защита. Южните места са по-добри. Портова полиция, митница. Вода на кея. Гориво на кея. Супермаркети, таверни. Мотопеди под наем. Марината е голяма, скъпа и луксозна.
Северно от града има плаващ мост. За малки лодки едната секция се вдига и отваря проход широк 9 м. За по-големи съдове, мостът се завърта и застава до източния бряг. Когато мостът ще се отваря, има сирена и теоретично сигналът на моста се сваля. Ако това не проработи, операторът ще покаже с махане на ръце. Преминаващите по посока юг имат предимство. На практика,които отиват на север се пропускат, за да освободят място в канала. Трябва да се наблюдава оператора и да се слуша. Има течение около 1.5 възла, което затруднява маневрирането. През деня мостът отваря на всеки кръгъл час.
ОСТРОВ МЕГАНИСИ
Проливът между Меганиси и Лефкас е много красив. В южната част вятърът е от юг, а в северната – от север. Има много пещери и заливи. Има много оси. Между о. Скорпиос и о. Меганиси има риф Херомити, който по някога е маркиран. При тихо време може да се спре и да се използва за гмуркане.
Порт Вати (38° 39.8’N; 20° 47.0’E)
Vathy (Βαθύ), се среща често като название. Името произтича от гръцка дума, означаваща „дълбоко” или „дълбочина”, т.е. „дълбоко пристанище”.Трудно се забелязва входът в залива. На котва в залива или с нос/кърма към кея. Добра защита от преобладаващите ветрове.
Води се за столица на острова, но е малко село.
Вода и ток – на кея, в „марината”.
Провизии – има.
Таверни – има.
II. о. МЕГАНИСИ – о. ИТАКА
Улучих на поспалив екипаж! На 19.07.2010 (понеделник) станах, направих няколко разходки, след сутрешния тоалет, намерих хлебарницата и купих хляб и банички, а те все спят ли спят! В 8 часа не издържах и включих радиото…
Около 10 часа напълнихме вода и бяхме готови за тръгване. Изминахме на двигател разстоянието до нос Елия и малко след него спряхме на котва в едно малко заливче за къпане, плуване, гмуркане… Мислех, че ще бъдем сами, но скоро пристигнаха една по една още 6 яхти. Според мен нямаше място, но тук всеки се бута, намества и не се интересува от личното пространство на другите. Стана като в градски автобус, само дето всеки си беше взел и яхта.
Около 14 часа приключихме с обяда и се насочихме към Итака. Вятърът беше започнал да духа с около 10 – 15 възела от югоизток , насрещно естествено. Не напразно този район се счита за рай за ветроходците. При този вятър вълните бяха не по-високи от 1 метър. Това беше добре дошло за проверка на възможностите на катамарана. Резултатите бяха повече от добри! При вимпелен вятър между 18 и 24 възела, курс между 40 и 60° срещу вятъра (байдевид), напълно вдигнат грот и геноа, скоростта на катамарана варираше между 7 и 10 възела (през повечето време 8 – 9 ). За три часа изминахме около 25 морски мили, като се има предвид, че сме туристи, а не спортисти. Струва ми се, че при скорост на вимпелния вятър (вятъра, който усещате, по време на движение на лодката) над 20 – 22 възела, трябва да се намаля площта на платната на този катамаран.
Чашите с бира стояха без проблем на масата !
В 17 и 30 часа, след традиционното обикаляне из залива и търсене на най-свободното място, хвърлихме котва на 2 метра дълбочина и застанахме с кърма в югоизточния край на кея на градчето Вати (о. Итака) (38° 21.956’N; 20° 43.217’E). Бяхме изминали за деня 27 морски мили – един изключително приятен ден, с изключение на последните 30 секунди … Когато бяхме на около метър – два от кея, при включени двигатели на заден ход опитах да изключа и да дам за момент преден ход, за да спра лодката. Да , ама не! Лостът за управление на левия двигател падна и двигателят остана включен. С удар го закрепих някак и спряхме без да се ударим в кея, но „утайката остана”, както се казва в един виц.
Яхти продължаваха да пристигат и всяко свободно местенце по кейовете беше заето, като в залива останаха на котва около 20. Имаше и няколко много големи моторни и една огромна ветроходна яхта.
Човешката лакомия е безгранична!
Вати (38° 21.95’N; 20° 43.14’E)
Има силни пориви от планините. С нос/кърма към западния кей в страни от фериботите. Кеят в североизточния край на залива е разширен и става за яхти. Дълбочината бързо се увеличава. Дъното е тиня и водорасли - котвата трябва да пробие водораслите. Преобладаващият вятър духа в залива. Вечерта стихва. Портова полиция и митница. На котва в дъното на залива на 2 – 5 м дълбочина. Вода може да се докара с миницистерна на градския кей. Гориво – също. Провизии и таверни. Фериботи до Патрас, Корфу и Италия. Наемане на мотопеди и коли. Добро място да се остави яхтата и да се обиколи острова.
III. о. ИТАКА – о. КЕФАЛОНИЯ
На 20.07.2010 (вторник) се повтори историята от предния ден, само дето Ричард купува хляб. Все пак около 10 и 30 часа бяхме готови за тръгване. Докато вдигахме котвата установихме, че има друга котва върху нашата верига. С дружни усилия успяхме да я откачим и хвърлим обратно на дъното. Щеше да се наложи собственикът иˊ да опъне малко веригата и да се надява, че ще задържи. Започнахме обиколка на остров Итака от източна страна и разглеждахме възможните заливчета за спиране. Малко преди 12 часа спряхме южно от остров Пера Пигади (38° 19.8’N; 20° 44.8’E) и хвърлихме котва на 14 м. дълбочина. Заниманията по гмуркане, пиене на бира и хапване продължиха до 14 часа.
Продължихме с обиколката и разглеждането на брега и около 17 часа вече бяхме застанали на котва с кърма към кея в гр. Сами (о. Кефалония)(38° 15.22’N; 20° 38.93’E) . Бяхме изминали 17 морски мили, което отговаряше напълно на ваканционния характер на нашето плаване. Горещината беше ужасна и някак естествено се оказахме в едно от многото кафенета, после в друго и т.н.
ОСТРОВ КЕФАЛОНИЯ
Планински остров с най-висок връх 1600 м. В древността е била част от царството на Одисей.
Сами (38° 15.3’N; 20° 38.8’E)
Сами е построен на ново след земетресението през 1953 год. Двуетажни сгради се виждат от далеч. Застава се с кърма, нос или на борд на новия кей. Дъното е тиня – държи добре. Умерена защита от вятър.Вода и ток – на пристанището на ферибота (трябва да се намери човека да я пусне).
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – близо до кея.
От тук може да се посети ез. Мелисани и пещерата Дрогарати. Мелисани е подземно езеро, захранвано с морска вода от подземна река, която започва от Агростоли (на юго-западния край на острова).
IV. о. КЕФАЛОНИЯ – о. ЛЕФКАС
На 21.07.2010 (сряда) сутрешната разходка ме отведе до пещерата Мелисани. Едно уникално подземно езеро с морска вода. Бяхме планирали да го посетим и ни бяха казали, че е на около 20 мин. пеш. Тук отново се прояви гръцката „теория на относителността” . Пещерата беше на 45 мин. пеш и когато се върнах, предложих два варианта: • „романтичен” – да вдигнем котва и да се преместим на друго място в залива, където да хвърлим котва, да стигнем до брега с надувната лодка и пеш да отидем до пещерата за 15 мин.;
• „прагматичен” - с такси.
Нямаше нито един романтик!
Таксиджиите се оказаха достойни потомци на местните пирати. Взеха ни по 25 Евро на такси за отиване и връщане. Отделно билетът за вход в пещерата е по 7 Евро на човек. Цената включва разходка с лодка в подземното езеро. Струваше си да се види.
За сметка на това, служителката, която настояваше да си платим за ползване на градския кей, след едночасово пресмятане, преснимане на всички документи и консултации с началника си, изчисли, че дължим 1 Евро и 75 цента!
Радостни решихме да тръгваме, но не би! Левият двигател едва запали, а десният не щеше въобще. Признаците бяха като от изтощен акумулатор, но 15 мин. работа на единия двигател не подобри нещата. Радо веднага започна да ръчка по електриката, жените започнаха да повтарят, че трябва да извикаме фирмата и те били длъжни да оправят всичко (намирахме се на друг остров на 50 мили разстояние), слънцето напичаше – изнервяща ситуация. Помолих Ричард да говори с Марио (представителя на Istion), за да се успокоят жените. След два безплодни телефонни разговора, изпратих жените да посетят магазините и някое кафене. Атмосферата се успокои значително и след като изучихме с Радо електрическата схема на катамарана в натура, с малко лутане и налучкване открихме хлабава връзка в единия от главните ключове. Само ще отбележа, че този катамаран има по 3 главни ключа в лявата и дясната задни кабини (за тези в дясната дори не подозирах !).
Всичко беше наред, но се наложи да почакаме доста жените да се завърнат. Да изгоня жена си по магазините! С пари! Трябва да съм бил много стресиран.
Около 13 часа тръгнахме на север по канала между о.Итака и о. Кефалония. Духаше строго насрещно с около 15 възела. С малко повече газ успявахме да поддържаме около 4 - 5 възела скорост на катамарана. Имаше едни оптимисти, които лавираха на платна в теснината, но въпреки агитацията на Радо, ние продължихме на двигател.
Когато наближихме изхода от канала, започна да навлиза вятър от северозапад между о. Лефкас и о. Кефалония. Стана възможно да караме на платна и се насочихме право към залива Василики. Имахме намерение да заобиколим нос Дукато и да отидем до скалата на Сафо, но времето напредваше, вълните, макар и малки, идваха странично и създаваха неприятни усещания на екипажа. Освен това при тоя вятър едва ли щяхме да можем да слезем на открития бряг.
Василики е голям залив, около 2 – 3 мили навътре в брега, и докато навлизахме забелязахме стотици „мушички”, които се движеха напред - назад по повърхността на водата. Оказа се, че тук е сборището на сърфистите от цяла Европа. Обхванаха ме съмнения, доколко е запазен от вятър този залив. Духаше доста силно, а и сърфистите не търсят завет, както е известно.
Около 18 часа хвърлихме котва срещу градския плаж на дълбочина 2,7 м (38° 37.712’N; 20° 36.299’E), след като бяхме изминали 23 морски мили. Приготвихме бързо дингито и се отправихме в селото. Търсих упорито душ по плажа и пристанището, но без успех.
След залез вятърът стихна и прекарахме една спокойна нощ.
Василики (38° 37.7’N; 20° 36.15’E)
Фарът на нос Дукато се вижда от далеч. Заливът е голям с Понди от запад и Василики от изток. Застава се на котва с нос или кърма към кея . Дъното е тиня – държи добре. Добра защита от вятър, макар че преобладаващият вятър духа в залива и създава неприятности. Може да се застане на котва срещу Понди на 2 – 5 м дълбочина. Дъното е пясък.
Вода на кея . Южно от Василики има студен извор.
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – на края на селото.
V. о. ЛЕФКАС – о. КАЛАМОС
На 22.07.2010 (четвъртък) ранното ставане беше особено мъчително. Трябваше да пазя тишина, т.к. нямаше къде да се дяна от катамарана. След мен стана Таня и установи, че водата за миене и къпане е свършила. Имахме вода за пиене и не се разстроих много. Можеше да се мием в морето. Е, щяхме да сме малко соленички …Около 10 часа вдигнахме котва и започнахме едно приятно пътуване с попътен вятър (само с грот). Движехме се близо до брега и разглеждахме пещерите. На западния бряг на о. Меганиси има една пещера (Papa Nicolis), в която влизат туристически корабчета. За нас беше невъзможно да спрем, т.к. вятърът духаше към брега и нямаше удобно място на завет.
Продължихме към о. Каламос с намерение да спрем за обедно гмуркане в залива Порт Леоне. Според пилота на гръцките води, този остров е встрани от основните маршрути и очаквах да сме сами. Когато пристигнахме, в залива имаше двадесетина яхти. Решихме да се набутаме близо до брега до три други яхти. В залива духаше умерен вятър, което затрудняваше маневрирането. Почти успяхме … да се закотвим, да се блъснем в две яхти и в брега. Първият опит за закотвяне беше почти успешен, но аз реших да пробвам на заден ход дали е хванала котвата и тя изпусна, поради голямата дълбочина. Започнахме втори опит, но катамаранът започна да се върти. Аз помислих, че котвата се влачи по дъното и за това не мога да маневрирам, но се оказа, че десният двигател не включва (добре, че Радо ми викна). След доста хаотични маневри и още един опит за закотвяне, нямах повече нерви и когато двигателят благоволи да включи „напред”, тръгнахме към пристанището Каламос. Надявах се там да има вода и само рибари.
Още докато приближавахме, видяхме доста лодки да се движат към същата цел. Когато влязохме в пристанището, там вече имаше 23 яхти. Имаше тук – там пролуки на кея, но докато се чудех, две яхти от движение се вмъкнаха. Изглеждаше, че няма да останем в това пристанище. Добре, че дойде един човек с моторна лодка, приветства ни с „добре дошли”, каза че името му е Георгиос и таверната в края на кея е негова и предложи да застанем с борд към кея, на мястото на излязъл в морето рибарски кораб. Това беше повече от отлично! Само с един работещ двигател успяхме да извършим маневрата без проблем. В 15 и 30 часа бяхме на кея в порт Каламос (38° 37.453’N; 20° 55.952’E). Бяхме изминали 21 морски мили.
Естествено посетихме таверната на Георгиос. Освен храна и напитки, там предлагаха и душ за 2 Евро. Всички яхтсмени се изредиха. До вечерта Георгиос успя да „пакетира” 52 яхти в това малко пристанище! Яхта върху яхта, котва върху котва! Голям зор видя, но вечерта всички маси в неговата таверна бяха заети. Кухнята е добра и обслужването бързо.
След залез слънце вятърът стихна и нощта беше спокойна.
VI. о. КАЛАМОС - ЛЕФКАС
На 23.07.2010 (петък) около 9 и 30 часа успяхме да се измъкнем между лодките и поехме към о. Меганиси. Добре, че не бяхме на котва! Не ми се мисли, каква какафония е настанала, когато са започнали да напускат другите лодки.Плавахме на двигател до залива Порт Атени (о. Меганиси), където около 12 часа хвърлихме котва на 23 метра дълбочина (38° 40.1’N; 20° 48.4’E). Това е рекордна за мен дълбочина и е доста се зарадвах, че въпреки умерения вятър, останахме на едно място и не излязохме на плажа, срещу който се намирахме.
Като за последен ден имаше продължително къпане, плуване и гмуркане.
Около 14 и 30 часа тръгнахме за Лефкас. Решихме да караме на платна срещу вятъра. Истинският вятър беше около 15 възела и Радо се „състезаваше” с няколко други яхти, които се движеха в същата посока (без те да знаят). С четири смени на халса стигнахме до входа на канала към марината и мога с гордост да заявя, че изпреварихме киловите яхти. Скоростта на катамарана беше отново между 7 и 10 възела и на мен ми се струваше, че вървим еднакво остро с киловите яхти срещу вятъра. Във всеки случай, дрейфът не е дразнещо голям.
Последва плаване на двигател по канала, мъчително заставане на горивния кей за зареждане, още по-мъчителна комуникация по радиото с марината и преместване на кея за предаване на катамарана. В 17 и 30 часа плаването беше завършено. Бяхме изминали за деня 25 морски мили, а за цялата ваканция – около 130.
Веднага дойде водолаз и провери подводната част. Всичко беше наред. Предаването премина без проблеми в дух на побратимяване! Още вечерта ми върнаха бележката за депозита и се разбрахме да затворим вратите и люковете, когато си тръгваме на сутринта (Мариос не може да дойде в 8 часа).
Имаше естествено и прощално посещение на таверна…
