От
Валентин Станчев, е-mail: v_stanchev@ml1.net
Стойте
далеч от Nautitech 40!
Стойте
далеч от Paralos sailing!
ПОДГОТОВКА
Санторини е една мечта!
И ние искахме да я
изживеем.
Разстоянието от Атина до
Санторини е на границата на възможното за едноседмично плаване за отдих. Има
реална опасност да остане само плаване (без отдих).
Имахме лошия късмет да
наемем катамаран Nautitech 40 за 2450 Евро на седмица от фирма Paralos
sailing.
В ранния следобед на 29.08.2015 год. (събота) пристигнахме в марина Алимос в Атина, намерихме караваната
на Paralos
sailing и след традиционното чакане пристъпихме към
приемане на лодката. Имахме редица забележки и „екипът по поддръжката” все
обясняваше, че специалистът по тази или онази част (платна, механична част,
електрооборудване) работи на някоя друга яхта в момента. Отвратително
обслужване – размотаване докато вдигнеш ръце и приемеш лодката, за да имаш шанс
да плаваш.
В края на краищата
приехме катамарана и около 18 часа отплавахме.
ПЛАВАНЕ
I. АТИНА – САНТОРИНИ
По традиция плаването
трябваше да започне с къпане, така че още щом тръгнахме, започнахме да търсим
място за спиране. Около 19 и 15 намерихме малко завет в залива Вулигмени (37° 49’ N , 23° 47’ E). Екипажът
се освежи за около половин час, настроението се повиши и продължихме към нашата
цел. Насладихме се на един красив залез, а не след дълго и на пълнолуние с
прекрасна лунна пътека.
Прогнозата
за времето беше за силен вятър от североизток в района на Цикладите за първите
два дни и за утихване след това. Мелтемът беше духал вече около седмица и
очаквахме да има вълнение, като излезем от Сароническия залив. Всичко се сбъдна
този път. Около 22 часа подминахме о. Гайдуронисо и вятърът и вълнението
започнаха да се усилват. За да няма изненади през нощта, рифовахме платната
като за много силен вятър. Времето беше ясно, нощта светла, видимостта – добра.
Можеше да стане много бързо плаване, но също така можеше и да счупим нещо.
Около полунощ подминахме о. Георгиос, вятърът продължи да се усилва,
вълните ставаха все по-големи, дискомфортът – също. Скоростта на вятъра задържа
стабилно между 25 и 35 възела, а на катамарана – над 7. Около 3 часа на 30.08.2015 (неделя) подминахме
южния край на о. Китнос, около 5 часа – южния край на о. Серифос,
а около 8 без четвърт – южния край на о. Сифнос.
По
някое време през нощта реших да запаля двигателите, т.к. напрежението на
акумулаторите беше под 10 волта. Бях изключил всички консуматори, освен
навигационните светлини и прибори, но явно акумулаторите бяха стари (не
допусках да не са заредени). Единият
от двигателите палеше трудно още при приемането на катамарана. Опитах да запаля
“по-добрия”, но
той изобщо не издаде звук. Все пак “куцият” се
съживи. Това постави началото на поредица от отрицателни емоции, които
продължиха „на почивки” през цялото плаване. Вече почти всеки от екипажа си беше
заработил по няколко цицини, поради много ниското разположение на биминито
(тентата над кокпита), както и от многобройните шкафчета с остри ръбове (на
височината на главата), които ни наказваха за всяко невнимателно движение.
Както каза Венелин : „ От Наутитек получавам главоболие.”
Решихме
да минем западно от о. Фолегандрос, за да избегнем вълните за известно
време. Вятърът даже се усили, спускайки се по стръмните склонове на острова, но
вълните наистина се изгладиха. Вече бяхме на един хвърлей от Санторини и като
че ли плаването стана по-леко.
Около
14 и 30 часа бяхме на входа на залива на о. Санторини (Тера, Тира). Направихме
обиколка на кръглия залив в кратера на вулкана и в 17 часа застанахме на котва
в един залив южно от н. Акротири (36° 22’ N, 25° 22’ E).
Всички получиха заслужена кратка почивка за плуване, след което се отправихме
към марина Влихада (36° 20’ N , 25° 26’ E).
Естествено тя беше препълнена, но благодарение на Станислав и Венелин, които
отидоха на разузнаване с дингито, ни разрешиха да се вържем на борд за три
други лодки, които вече бяха на кея. С един
двигател аз не можех да правя безопасни маневри (освен движение напред), така
че това беше добре дошло. Така прехода приключи малко след 19 часа. Бяхме изминали около 140
морски мили за 23 часа.
31.08.2015 (понеделник) беше
предвиден за разглеждане на острова. Ние обаче имахме проблем, с който трябваше
да се справим. Капитана на марината се погрижи да ни вземе таксата и загуби
интерес към нас, след като му платихме 30 Евро за две нощи. Това, че си платил,
не ти гарантира място на кея, още по-малко ти гарантира вода и ток. Станислав
води разговори с „Паралос сейлинг”, но те казаха, че нямат човек толкова
далече, който да поправи електрическата повреда на двигателя (те и на близо
едва ли имат). Дадоха няколко съвета, които ни подтикнаха да продължим да
търсим сами причината. Някакъв местен майстор уж щеше да идва, но така и не се
появи. По метода на проби – грешки установихме, че причината не е в ключ-маса,
не е в щатните предпазители, не е в акумулатора, не е в релета, не е в таблото
.... Започнахме да мислим, как да подадем ток директно на стартера и Венелин
случайно напипа замаскиран в кабелния сноп предпазител. Подмени го и двигателят
запали. Ура!
Преместихме се на
свободно място на кея, за да заредим вода. Вода нямаше, но довтаса капитанът на
пристанището и каза, че това място е на рибари. Накрая се смили и се съгласи да
останем при условие, че ще тръгнем рано на следващата сутрин. Накара ни да
местим катамарана няколко пъти с по една педя напред – назад, докато остана
доволен от мястото, което заемаме. Оказа се, че наистина всички места са заети
до сантиметър.
По време на маневрите
пролича още един недостатък в концепцията на „Наутитек 40” – щурвалът и
управлението на двигателите са най-отзад на кърмата на левия корпус и няма
никаква видимост към носа на десния корпус. Това е в допълнение на опасността
рулевият да падне от съда при невнимание (в лошо време и нощем).
По някое време дойде една
автоцистерна и зареди с вода цистерната на марината, от която се подава вода
към колонките на кея. Веднага се възползвахме, независимо че водата беше малко
солена. Ток така и не успяхме да намерим.
Установихме обаче, че в десния
борд се е събрала вода. Винаги е неприятно да видиш вода на дъното на лодката! След
няколко опита за изпомпване с електрическата помпа и ръчната помпа, накрая
изчерпахме водата по класическия начин – с канче. По-късно се оказа, че съм бил
на половина прав за дренажните помпи – ръчната наистина не работи, но
електрическата работи – само дето надписите са на френски, а залепените надписи
на английски са малко разместени. Аз обаче, заради икономия на ток, не включих
всички ключове едновременно. Нищо! Обичаме да ни е трудно! Събралата се вода се
оказа от душа. Дренажната помпа на душа имаше пропуск покрай щока. Значи
единият душ няма да се ползва повече!
Все пак екипажът успя да
разгледа острова и вечерта имаше посещение на таверна с истинско сиртаки!
Откъси от дневника на Мая
За лодката почакахме по гръцки
обичай, и към 17 часа отплавахме.
В открито море ни чакаше силен
вятър до 30 възела и вълнение около 4 бала.
Усещах с всяка клетка поривите на
страха и потърсих място на задната палуба – май повечето бяхме там. Повдигаше
ми се, но се удържах, седейки със затворени очи, не виждах появата на високите
вълни зад борда, а и вятъра ме освежаваше. Вечерята пропуснах умишлено, както и
повечето други хора. Придремвахме на седалките и нощта дойде. Единственото
предимство беше попътния вятър – достигнахме 8-9 възела скорост. Нощта беше
напрегната за повечето от нас. Вълните сякаш се опитваха да разкъсат лодката на
две, скърцане и блъскане се обединиха и сърцето ми изтръпваше ужасено при всеки
мощен тласък.
30 август 2015.
Сутринта дойде, вълните
прескачаха и хвърляха вода през борда и люковете.
Оказа се, че вече сме само с един
работещ двигател. Цялото мъжко войнство търсеше причината за аварията, търсиха
из цялата лодка бушоните на веригите за запалването, но безуспешно.
Беше все така бурно, докато не
наближихме съвсем о-в Санторини.
Пристигнахме, слава Богу!
Станислав и Цоко търсиха място в
марината на Влихада и застанахме четвърта лодка от брега, защото с един
двигател беше изключително трудно да се маневрира. Един немец въведе ред,
прогони ни и добре че един грък от предния ред лодки ни приюти – пак четвърта
лодка. Предупредиха ни, ако слизаме на брега, да пресичаме другите лодки само
откъм носа. Но се отказахме. Хапнахме, пийнахме на нашата си лодка. Капитаните,
немигнали предната нощ, моя милост, пък и всички останали се отдадохме на съня.
31 август 2015
Санторини, или Тера, главен град
Тира.
Преместихме се още един ред лодки
напред, за да дадем път на заминаващите рано лодки, след което вече бяхме втора
лодка до брега. Мъжете останаха на лодката, да се опитат да намерят
майстор-електричар, да оправят двигателя.
Взехме туристическото влакче и то
ни разходи по брега до място, чието име звучеше то ли Париса, то ли Парадиса –
но видяхме райски плажове, хотели, магазини. Животът се събуждаше. Решихме да
наемем ATV-та – за Натали и Митко, и за мен и Станислав.
Когато Станислав дойде,
разбрахме, че Цоко открил предпазителя и възстановили захранването на
запалването – ура, имаме вече и втория двигател!
Тира е бил опустошен 1956 г. от
земетресение. Но сега напълно възстановен, бял, блестящ, искрящ, кацнал на
върха на огромната вулканична калдера ни зовеше и очакваше. Бях гледала и преди
снимки, картички, но това, което очите ми видяха, вълнението, което изпълваше
цялата ми душа, ме изненада истински и с нищо, досега видяно, не можех да го
сравня. Блестяща белота, мастилена синева и пъстрота, романтика и тъга,
теснотия и безбрежност, гъмжило и пустош, всичко това обобщено и детайлизирано
с една дума – красота! Разхождахме се с огромно удоволствие и снимахме, докато
батериите ми умряха.
После пътувахме към Оя. И това
градче беше пълно със светлина, гъмжеше от туристи, и когато наближи времето за
залеза, седнахме в едно барче, откъдето гледката беше неповторима, залеза
незабравим, като за всеки, който го е изживял от този бряг. Адски красиво и
справедливо наричано Мястото на уникалните залези!!!
Вечеряхме в таверната на
Димитриус, танцувахме с Наталия едно сиртаки, а после единия от сервитьорите
изля душата си в едно оригинално, темпераментно и истинско сиртаки. Бузукито
звучеше с осемте си струни и с мандолинения си звън, трогваше и радваше. Спахме
и сънувахме изумрудено вълшебство, лунни пътеки и палми разперени, блеснали
черни скали с диадема от белосани къщи, разпенени следи от кораби и хора с
раници, фотоапарати, чадъри. Свят мечтан и достигнат!
II. о. САНТОРИНИ – о. МИЛОС
На 01.09.2015
(вторник) тръгнахме около пет часа
сутринта и се насочихме към северния край на о. Милос. Плаването мина спокойно.
Преминахме западно от о. Фолегандрос и около дванадесет и половина хвърлихме
котва северно от Пилониси (36° 45’N; 24° 32’E). Последва продължителна
обедна почивка за компенсация на ранното ставане. След 15 часа продължихме и
около 17 и 30 застанахме с кърма към кея в Адамас
(Адамантас) (36° 43’N; 24° 27’E).
Бяхме изминали около 60 морски мили за 9 часа и
половина.
Междувременно стана ясно, че предпазителят пак е
изгорял и левият двигател отново не пали. Венелин смени предпазителя, но трябваше
да купим и приспособим автомобилни, т.к. оригинални нямаше никъде. Станислав и
Петър отидоха с такси до някакво съседно градче и успяха да намерят
предпазители, заедно с гнездо. Бяха купили, също така, щепсел, за да можем да
се включим към колонката за ток. Оказа се, че на катамарана няма такъв.
Проверявайте при приемане за такива работи! Често няма необходимите преходници
за включване към колонките. В края на краищата Венелин намери първопричината за
изгарянето на бушоните – в кабелния сноп е имало свързване на кабел, чиято
изолация е деградирала от времето и той от вибрациите и клатенето е давал от
време на време на късо. След надеждно изолиране, нямахме повече проблеми.
Друга конструктивна особеност на „Наутитек 40” е
разположението на котвата. Тя не е в средата, а на носа на левия корпус. Когато
веригата опъне, катамаранът се завърта на дясно и може да удари кърмата на
дясния корпус в кея или да закачи съседна лодка. За да застане успоредно на
другите лодки на кея, трябва на ръка да се опъне веригата с допълнително въже
от носа на десния борд. Мъка! При тръгване от кея също не трябва да се опъва
веригата (завъртане), но не трябва и да се отпуска много, за да не остърже носа
на левия корпус. Отново мъка!
Откъси от дневника на Мая
Отплавахме рано, към пет часа
сутринта. Трябваше да достигнем до о-в Милос. Той също е част от калдерата на
вулкан.
По пътя спирахме в един залив за
къпане.
Пристигнахме към 17:30 в Адамас.
Вечеряхме в таверна Navagio. Грозни и красиви риби и калмари, гръцка салата и
ципуро, бира и тиквички пържени.........вкусотия!
Венера Милоска - за първи път осъзнах, защо ѝ е такава
фамилията J-открита е
била от един овчар и след като е слепена и реставрирана, е подарена на френския
крал.
III. о. МИЛОС – о. СЕРИФОС
На 02.09.2015 (сряда) тръгнахме около девет и половина.
Денят беше предвиден за повече почивка и по-малко ветроходство. След половин
час хвърлихме котва в залива Платиаана (Платиена)
(36° 45’N; 24° 25’E).
Мястото е описано, като една от забележителностите на острова и това не е
случайно – хубав залив с чиста вода и пясъчен плаж. Къпахме се над два часа.
След това се преместихме в залива Папафрагас
(36° 45’N; 24° 30’E), където има
един скрит “фиорд”. След подробно изучаване на
природния феномен продължихме към о. Серифос.
Имаше
лек насрещен вятър, който не ни даде възможност за ветроходство – възползвахме
се от работещите двигатели.
Малко преди 19 часа бяхме на кея в Ливади, о. Серифос (37° 09’N;
24° 31’E). Бяхме изминали 31 ММ за около 4 часа и половина плаване.
Вече
не помня, кога се развали помпата за прясна вода. Катамаранът има доста големи
резервоари, но няма класически хидрофор, а помпа с пресостат, която
непрекъснато включва – изключва, за да поддържа налягане в системата.
Естествено не можа да издържи на интензивната експлоатация. Пресостатът
издъхна. Шунтирахме го и къпането ставаше с дежурен на ключа на помпата.
Откъси от дневника на Мая
Потеглихме и се изкъпахме в един
красив залив. Плувахме до брега , наслаждавайки се на прозрачната вода и
пясъчното дъно. Правихме весела морска звезда и резултата го има в нечия камера :) - освен
мореплаватели, готвачи, туристи, сме и отбор по синхронно плуване. Докато сме
тренирали, Митко беше наловил много риба, която изпържихме и заедно с
картофената салата, сухия таратор и доматите с босилек си направихме пир,
поляхме с дюлевата ракия на Цоко, бял мавруд и бира.
Следващото спиране беше при
морските пещери на Parafragas – отидохме с дингито, направихме доста снимки и
се върнахме доволни. Отплавахме на север – към о-в Серифос – град Ливади
(Livadhi).
Градчето беше много, много
красиво – Петър и Станислав стигнаха до върха му.
В журнала за дефектите записахме
·
закупуване,
доставка и монтаж на щепсел;
·
оправяне на
бушони – непрекъснато;
·
оправяне на
водни помпи, пресостат на хидрофор и други – непрекъснато......
IV. о.
СЕРИФОС – о. КИТНОС
На 03.09.2015 (четвъртък) тръгнахме около девет и не след дълго
се закотвихме в залива Вагиа (37° 08’N; 24° 28’E). Последваха традиционните водни
процедури. Около 12 часа тръгнахме за о. Китнос. Превес взе моторното
ветроходство и около 15 часа вече бяхме на кея в Мерихас, о. Китнос (37° 23’N;
24° 24’E).
Бяхме
изминали 24 ММ за около 3 часа и половина.
Откъси от дневника на Мая
Прекрасна вечеря при Янис от
Янина! Да не забравим да го похвалим в Интернет!
V. о. КИТНОС - АТИНА
На 04.09.2015 (петък) тръгнахме около 7 часа, тъй като преходът беше по-дълъг.
Искахме
да спрем преди пристигането в Атина за последно къпане. Около обяд хвърлихме
котва в залива Анависос (37° 43’N; 23° 56’E). Искахме да сме на
границата между плажа и скалите, за да може Митко да преследва рибите с
харпуна. Дъното е каменисто и имаше реална опасност да закачим котвата за
винаги. Накрая намерихме едно петънце без камъни. Изглежда това място го е
открил много години преди нас някой капитан на гемия, защото когато се опитахме
да извадим котвата, извадихме и неговата. Последва операция по откачане на
старата, обрасла и тежка котва. На Венелин му се събра много, но пак той скочи
във водата, изразходи малко нерви, получи няколко драскотини, но успя да
освободи нашата котва. Това беше логичен завършек на приключенията с този
катамаран.
Продължихме
към Атина и около седемнадесет и тридесет бяхме на кея в марина Алимос.
Станислав
показа таланта си да преговаря и успя да освободи депозита още вечерта.
За деня бяхме изминали около 49 морски мили за 8 часа и
половина.
Общо за плаването изминахме 300 морски мили за 50 часа
плаване със средна скорост 6 възела.
Можем
да бъдем доволни, защото научихме много неща (по трудния начин), натрупахме
опит (както е казал шопът), но въпреки всичко остана утайката от обслужването
на „Паралос сейлинг”.
Откъси от дневника на Мая
Честит рожден ден, мила Поли!
Здраве, щастие, късмет и много усмивки! Приключения с приятели, пътешествия с
единомишленици, забавления с веселяци!
Тръгване към Атина – в 6:30.
Спиране 11:30 – за къпане. Два пъти спирахме и мястото не ни харесваше за
закотвяне – имаше опасност котвата или веригата да се заклещят в камъните по
дъното. На третия път мястото ни хареса, закотвихме и после....няма разкотвяне.
Оказа се, че сме се завряли под стара, ръждясала, мидясала, вкаменила се котва,
която нашата котва повдигна нависоко. Процедурата по откачването изискваше
сили, търпение, ловкост, спомагателни въжета и..... снимки J
Пристигнахме към 17:30 и веднага
започнаха да ни преглеждат лодката. Разправиите по връщането на депозита са
били сериозни, но накрая са ни го върнали без да ни удържат, дори са се
извинили за създалия се дискомфорт – че нямаше резервни части и подходящи инструменти,
че едната баня не се ползваше за къпане, че помпата изпрягаше..........и други
такива.
Отпразнувахме рождения ден на
Поли с великолепна торта и шампанско!
