Sailing by Chance: 2016

неделя, 25 декември 2016 г.

Отново Северни Споради

Дали повторението е майка на знанието?

Миналата година имахме едно приятно плаване между островите на Северните Споради, за което разказвахме много възторжено на нашите приятели. Естествно те поискаха да видят тези райски места и ето ни отново във Волос. Наехме катамаран „Мириам” - „Leopard 38” за 3400 Евро на седмица от фирма Ask2Travel (http://www.ask2travel.com). Приемането на катамарана премина бързо и около 17 часа на 03.09.2016 год. (събота) поехме на юг с намерението да спрем за къпане в някой близък залив. Намерението беше осъществено скоро и най-забележителното беше, че Станислав извади черупки от огромни миди, дълги над 50 см. Не знаех, че има такива в тези места. В последния ден от плаването видях, че с тях местните ограждат лехите с чушки. Май тук мидите са повече от чушките. Пристигнахме в Амалиаполис по тъмно около 20 и 30 часа. След традиционната суматоха и силни емоции с елементи на трагизъм, застанахме на борд от външната страна на кея (39° 10’ N , 22° 53’ E).

Нощта премина спокойно и даже на сутринта в неделя успяхме да заредим вода на кея. Тръгнахме около 9 и 30 часа и “строго по разписание” в 12 часа хвърлихме котва в един приятен залив без име (39° 05’ N , 23° 08’ E). Времето мина неусетно и когато тръгнахме вече духаше свеж насрещен вятър от изток. Естествено започнахме лавировки, за да докажем старата истина, че и най-слабият попътен вятър е по-добър от всякакъв насрещен. За 2 и половина часа проплавахме около 12 ММ, от които в полезна посока (към целта) – четири. Битовите съображения взеха връх и около 16 часа запалихме двигателите. Благополучно пристигнахме в Скиатос (39° 10’ N , 23° 30’ E) малко преди 19 часа. Места на кея естествено нямаше, но ние застанахме на едно място на местните лодки за екскурзии. Слава Богу не ни изгониха. Даже ни показаха, че има мъртви котви. Екипажът се отблагодари на местния бизнес с посещение на таверна…

За удобството с мъртвите котви си „платихме” сутринта в понеделник. Бяхме хвърлили нашата котва вечерта при приставането, защото не знаехме, че има мъртви котви и тя естествено се беше заплела в няколко въжета на дъното. Откачането беше познато упражнение за екипажа и всичко мина без излишни нерви. Около 11 и 30 часа вече бяхме на котва срещу един усамотен плаж на западната страна на о. Скопелос (39° 07’ N , 23° 39’ E). След около час продължихме на юг покрай брега с намерението да спрем още веднъж по-късно. Слънцето и о. Скопелос ни изиграха лош номер: когато заобиколихме от източна страна, навсякъде беше сенчесто, а и брегът е висок, скалист, със следи от свлачища и срутвания. Направихме отчаян опит да спрем за малко на едно място преди самото пристанище, където имаше малко слънце, но дъното се оказа осеяно с камъни, където можехме да оставим котвата за винаги. Покрай маневрите в търсене на място за закотвяне, забелязах че десният двигател не включва на заден ход. Това реши въпроса с къпането окончателно и се отправихме към пристанището. Опитахме да хвърлим котва и да застанем с кърма към кея, но пустият му двигател не щеше да включи на заден ход – трансмисията само хъркаше. Застанахме на борд, малко по-близо до външния край на вълнолома. Нашият пример се оказа заразителен и след нас още няколко лодки и катамарани застанаха на борд. Станислав се обади на собственика на катамарана и той обеща да изпрати механик „след половин час”. Изобщо не очаквах някой да се появи, но около 19 часа дойде един мъж с пикап, демонстрирах му дефекта, той се опита да го отстрани чрез регулиране на жилото към муфата, проведе десетина телефонни разговора, накрая разглоби възела и установи, че има разбито лагерче. Каза, че сутринта в 7 часа ще донесе частта с подменено лагерче и всичко ще е ОК.

Успокоени се отправихме към една от многото таверни, която се оказа отлична.

Механикът не дойде в седем, но все пак преди 10 сутринта всичко беше ремонтирано и можехме да тръгнем. Още не мога да повярвам, че това е възможно в средиземноморието! Просто съм възхитен!

Тръгнахме към о. Алонисос и около 11 часа хвърлихме котва в залива Русуми (39° 09’ N , 23° 52’ E). След около 3 часа се преместихме в съседство на кея в Патитири. Венелин беше разгледал градчето предварително и очаквахме едно приятно прекарване на времето. Когато захождахме за приставане, две френски лодки правеха опити да си разплетат котвите и да напуснат пристанището…

Може би един ден в годината духа от юг и ние улучихме точно този ден. От входа на пристанището влизаше неприятна вълна и лодките се клатеха и блъскаха толкова силно, че на някои се удряха мачтите една в друга и на палубите падаха части от закрепените на тях топови светлини, анемометри и т. н. Една лодка спука 2 кранеца при неуспешен опит за приставане. При нас страничното клатене беше поносимо, но обстановката беше неприятна. По едно време пристигнаха едни пияни сърби, които след обиколка на заведенията в града, вдигнаха котва и се отправиха към Стени Вала, защото тук кошмарът щял да продължи до сутринта. Аз се надявах вятърът да промени посоката си и нещата да станат поносими, но сърбите излязоха прави.

Около 7 часа сутринта на 07.09.2016 (сряда) вдигнахме котва и се махнахме от това отвратително място. След по-малко от час влязохме от източната страна на о. Скопелос, където нямаше големи вълни и продължихме с едно приятно плаване само с геноа. Още се чудя, защо не се преместихме вечерта обратно в пристанището в Скопелос, където щяхме да прекараме една спокойна нощ. Заобиколихме острова от север и се спуснахме на юг до Нео Клима, където останахме за нощувка. Нео Клима е малко, но приятно пристанище, където с малко късмет може да се включиш към колонка с вода и ток на кея.

На следващата сутрин вятърът беше се върнал към традиционната посока и духаше от североизток. Преваляваше и времето не беше много хубаво за плаж, но около 11 часа спряхме на котва в залива Платания на о. Скиатос и най-закалените поплуваха. Следобедът беше подходящ за ветроходни упражнения – от попътно плаване само с грот до насрещно с пълни ветрила при свеж вятър. Около 17 часа застанахме на кея на о. Палео Трикери. Това е едно малко пристанище с място за няколко яхти и с две таверни. В единия край има един полу-потънал шлеп, който изпълнява ролята на вълнолом и резервоар за прясна вода. Има и манастир, който се оказа, че има празник на следващия ден и подготовката за „панаира” продължи през цялата нощ. Все пак таверните помогнаха на екипажа да не скучае прекомерно.

Последния ден от плаването запомних с това, че Митко удари с харпуна толкова риба, че успя да нахрани 10 човека!

За цялото плаване изминахме около 150 морски мили, екипажът и лодката се завърнаха здрави в пристанището, натрупахме емоции (положителни и не съвсем), повторихме стари грешки, а бе - едно успешно плаване 😁.

петък, 11 ноември 2016 г.

Тасос – Самотраки 2016

Кратко описание на едно плаване.

Наистина кратко!

Преди десетина години се бях запътил с яхта към о. Самотраки, но стигнах в Солун… От тогава все ми се искаше да обиколя крайбрежието на северна Гърция, но все поемах в друга посока. Тази година колегите най-после се съгласиха да направим такова плаване.

Наехме яхта „Калипсо” - „Bavaria 44” за 1950 Евро на седмица от фирма Ask2Travel (http://www.ask2travel.com).

На отиване решихме да минем през прохода Маказа, което ни осигури 3 часа чакане на границата, но иначе пътят се оказа хубав.

Пристигнахме в Керамоти в късния следобед на 18.06.2016 год. (събота). Приехме на бързо лодката и, след като натоварихме багажа, се отправихме към една предварително набелязана таверна. Прекарахме една приятна вечер. Доброто впечатление беше засилено от изненадващо ниската сметка.

На сутринта в неделя тръгнахме за о. Самотраки, но явно съдбата упорито се противопоставяше. Изпрати ни слаб насрещен вятър и ние, като истински джентълмени, след няколко часа лавировки „на място”, сменихме курса и решихме да разгледаме устието на река Места. Доста трудно го различихме и не ни впечатли особено, но ни влизаше в „културната програма” и трябваше да я изпълним. Закотвихме се недалеч от устието и устроихме едно кратко къпане. Не беше много комфортно при тази посока на вятъра – имаше вълни и на лодката доста клатеше.

Тръгнахме към Порто Лагос, което също отдавна исках да посетя. Около 18 часа застанахме с кърма към кея (41° 01’ N , 25° 07’ E). Заливът е затворен и предлага добра защита от вятър. Казват, че при силен южен вятър вкарва неприятна вълна. На кея имаше ток и вода, а навсякъде наоколо - безброй комари и мухи. Те трайно се заселиха на лодката и бяха с нас до края на плаването.

Казаха ни, че Александруполис е хубав град с голямо пристанище и ние на следващата сутрин се отправихме на изток. Плаването протече без особени емоции, с едно спиране за къпане. В късния следобед влязохме в пристанището и се отправихме към мястото, което беше посочено в пилота. Уви! Там имаше голям надпис „Спирането забранено”. Направили са площадка за съхранение на яхти на сухо, всичко е оградено и е невъзможно да слезеш на брега. Влязохме по-навътре в един малък басейн, където също нямаше място, а в добавък беше невъзможно да обърнем на тясното място лодката обратно, поради страничния вятър. Добре че все пак се поддаде на управление назад. След този изнервящ случай застанахме на борд в далечния край на пристанището до риболовните кораби (40° 51’ N , 25° 54’ E). Много неподходящо, но аз май имам „дарба” да избирам такива места. Почти веднага дойде джип на гранична полиция и служителят ни попита какви сме - що сме. Говори нещо по радиото и накрая каза, че можем да останем. Естествено изтърпях критиката на най-жадната част от екипажа, че съм спрял много далеч от таверната.

Все пак всички стигнахме до таверната. Късно вечерта, когато се върнахме на яхтата, установихме, че нивото на водата е спаднало с около половин метър. За пръв път виждах в Гърция толкова голям отлив.

Във вторник около 7 часа тръгнахме за Самотраки. Имах някаква идея да разгледаме устието на Марица, но ме хвана страх да не си навлечем неприятности в граничния район покрай бежанската криза. Този път духаше свеж попътен вятър и ние само с геноа поддържахме стабилно над 6 възела. Беше едно приятно плаване, ако изключим спирането в пристанището…

Бяхме решили да потърсим място за къпане в югозападната част на острова, но когато приближихме Камариотиса вятърът се усили до 35 – 40 възела. Не знам дали това бе ефект на спускащия се вятър от високата планина или просто раздуха, но започнах да се съмнявам, че ще можем да се върнем на север, ако подминем пристанището. Вълните бяха неприятни - къси и остри, макар и не много големи. Запалихме двигателя и с доста форсиране успяхме да влезем в пристанището. Там нямаше вълни, но си духаше порядъчно. Може би заради обичайната суматоха и въртене в кръг, ми се стори, че заставането на борд до външния вълнолом вещае проблеми поради силния притискащ вятър. Кеят от към брега беше плътно зает от рибарски кораби и един голям ферибот. Странично от ферибота имаше завет и ние хвърлихме котва на това място, като се вързахме с дълги въжета за камъните на брега (след самоотвержена борба). След около час фериботът тръгна, нямаше кой да пази завет, а и котвата не държеше – пълен душевен дискомфорт. Проверих външния вълнолом и се оказа, че съм се заблуждавал. Вятърът духаше почти успоредно на вълнолома и дори имаше една чупка, където даже беше отблъскващ от кея. С дружни усилия настанихме яхтата на това място и най-после можеше да си починем (40° 29’ N , 25° 28’ E). Часът беше 13 – подходящ за следобедна дрямка или следобедно узо…

Изгревът в сряда (22.06.2016) посрещнахме малко разколебани – продължаваше да духа силен вятър и прогнозата беше неопределена. Разходих се по брега на север, за да видя каква е действителната му посока, защото в пристанището създаваше грешна представа, поради влиянието на брега и планината. Като че ли за плаване към о. Тасос щеше да ни бъде попътен. Тръгнахме около 8 часа. Започнахме плахо само с геноа, но когато се отдалечихме от острова вдигнахме и грота. Беше едно приятно ветроходно плаване през целия път до о. Тасос. Когато вятърът засили изпробвахме рифоване на грота на попътен вятър (без промяна на курса). Получи се добре.

Около 13 часа хвърлихме котва в залива Алики (о. Тасос) (40° 36’ N , 24° 44’ E) за обедна почивка. След около 3 часа вдигнахме котва и се отправихме към Лименария (о. Тасос).

Това е едно доста обширно пристанище, което би могло да събере стотина яхти, но е затлачено и няма дълбочина. Старият градски кей е зает от местни лодки, а навсякъде другаде зяпачите от брега дават съвети, че не може да се застане. Вече ми беше писнало да се въртя, когато поредният съветник започна да ми вика да застана на едно място, което никога не бих избрал. Теглих му една майна, пък то се оказа, че бил собственикът на нашата лодка, който дошъл до острова заради един катамаран. Осъзнах грешката си. Той ни помогна да се вържем за една ръждясала естакада и за камъните на вълнолома. Мястото се оказа единственото възможно за посещаващи лодки (40° 37’ N , 24° 35’ E).

Вечерта компенсира с излишък ядовете по акостирането. Седнахме в таверната, която беше най-близо до пристанището. Когато се стъмни, хората, които седяха на съседната маса (двама мъже и една жена) започнаха да свирят на китара и бузуки и да пеят. Беше много ненатрапчиво и майсторско изпълнение. Изслушахме цял концерт. Естествено и узото допринесе за нашето разчувстване. Накрая Мишо се отблагодари от името на екипажа, като изпълни една хубава родопска песен.

Заради тази вечер си струваше да направим това плаване!

В четвъртък (23.06.2016) се преместихме в главното пристанище на о.Тасос (40° 47’ N , 24° 42’ E). Всичко протече по традиционната схема: „Защо сме толкова далече? Защо няма вода и ток?...” Все пак поне не се въртяхме като в предните три пристанища.

Свободното време също премина както обикновено…

Рано сутринта в петък (24.06.2016) допуснах поредната аматьорска грешка: направих допитване до екипажа дали да направим едно плаване до Кавала или да останем до обед в Тасос, тъй като Керамоти е твърде близо.

Демокрацията на кораба е сигурна рецепта за бедствие!

Мненията се разделиха, аз останах с впечатление, че повечето искат да плаваме и тръгнахме. Автоматично си навлякох протестите на желаещите да останем.

Плаването от Тасос до Кавала беше много приятно и бързо, с попътен вятър. От Кавала до Керамоти трябваше да преодоляваме силен насрещен вятър и неприятни вълни. Като че ли общия емоционален резултат от плаването този ден бе негативен. В ранния следобед застанахме на кея в Керамоти и денят можеше да продължи по традиционния начин.

Общо за плаването бяхме изминали малко над 200 морски мили за 45 часа.