Есенно плаване в Гърция 2010

ПОДГОТОВКА

За завършек на ветроходния сезон реших да организирам още едно плаване през 2010 год. Направих две запитвания по “специални оферти”, но не получих отговор. Използвах отново проверен метод - пуснах запитване във www.sailgreece.net . Отговорите не закъсняха. Избрах яхта BENETEAU CYCLADES 43, от 09.10.2010 до 16.10.2010, от Лаврио до Лаврио за 1250 Евро. Офертата на AIB Yachting изглеждаше приемлива за петгодишна лодката с тоя размер. Освен това ми беше интересно, как изглежда пристанището и градчето Лаврио.

Платих половината от парите и започнах да събирам екипаж. Без проблеми се “комплектовахме” седем човека. Щеше да бъде малко пренаселено, но имаше няколко човека, които щяха да плават за първи път и не можех да им откажа.

Човек трябва да осъществява мечтите си,

 пък ако ще след това да съжалява!

Пътуването до Атина премина без проблеми и около 16 часа на 09.10.2010 год. (събота) пристигнахме в Лаврио и намерихме яхта Glaros.

“Гларусът” се оказа доста измъчен. Имаше много занемарен вид, с много издраскани и счупени неща плюс скъсан грот. В допълнение към това не беше почистен. Изпаднах в отчаяние. Ако не бях платил вече 640 Евро, щях да си тръгна незабавно. Започнах да звъня на Михалис, който трябваше да ми предаде лодката. Той каза, че ще пристигне след 15 минути и ние можем да си товарим багажа. Никой от нас не прояви желание да се нанася в мръсотията и предпочетохме да отидем на кафе и да разгледаме града. След около 2 часа се появи Михалис. Докара някакъв незаконен имигрант от пиацата да чисти лодката. Той си остави ръцете...

След това свали грота и го занесе на ремонт. Обеща да го донесе сутринта в 8 часа и да ни вземе пари за един ден по-малко. Донесе и бутилка вино за извинение.

Натоварихме багажа на лодката и отидохме на таверна...

Цяла вечер цареше невъобразим шум – коли, мотори и какво ли не още. Оказа се, че има „дрифт шоу” в града и всички се стараеха да подражават на състезателите. Над градчето се вдигаха облаци от дим от изгорели гуми. По традиция един от баровете срещу градския кей надува музиката до изгрев слънце.

На 10.10.2010 (неделя) зачаках Михалис, въпреки че в Гърция преди осем стават само рибарите и хлебарите. Той се появи по някое време и започна едно размотаване с периоди на дълго отсъствие и появяване за кратко на лодката. Всеки повдигнат от нас въпрос довеждаше до поредното му изчезване.

Около 13 часа всички бяха много изнервени като виждаха, че другите лодки една по една напускат пристанището, а ние дремем и чакаме Михаля (Михалис). Не помогна много поговорката:

По добре да си на брега и да се молиш да си в морето,

отколкото да си в морето и да се молиш да си на брега!

Работата отиваше към скандал (да не кажа бой). Най-после около 14 часа бяхме готови за тръгване. Михалис каза, че не иска депозит като гаранция за евентуални повреди.

Предстоеше ни изгодно плаване със скапана лодка.

 

ПЛАВАНЕ

 

I. ЛАВРИО- о. ПОРОС

На 10.10.2010 (неделя) започнахме плаването с голямо закъснение. Първоначалният план беше да стигнем до о. Хидра, но когато стигнахме до нос Сунион задуха от югозапад - насрещно. Въпреки че поддържахме много добра скорост на платна, нямахме никакъв шанс да стигнем до пристанището по светло. Реших да се отправим към о. Порос. Беше малко по-близо, курсът ни нямаше да е толкова остър срещу вятъра и можеше да застанем на котва в залива, което е по-безопасна маневра по тъмно от влизане в непознато пристанище. Духаше с около 15 – 20 възела, вълната не беше много голяма, но все пак насрещна и странична – не беше много комфортно като за начало.

Около 19 часа заобиколихме южния край на о. Порос и се насочихме на север, навътре в залива. Вече се смрачаваше и докато стигнем в района, обозначен в пилота като котвена стоянка, стана напълно тъмно. Радо и Койчо се проявиха като майстори на хвърляне на котва, тя хвана от първия път и държа без проблеми до сутринта. В 19 и 40 лодката вече се беше установила на дълбочина 3,5 м в залива Порос (37° 30.43’N; 23° 27.76’E). Бяхме изминали 35 морски мили за около 5 часа (не без помощта на двигателя).

В залива навлизаше неприятна вълна от юг, въпреки че вятърът беше слаб. Аз упорито твърдях, че вятърът ще стихне или ще смени посоката си и вълната ще спадне. Хапнахме, пържоли на тиган, пийнахме, чакахме до около полунощ, но уви! Легнахме да спим. Беше като в пералня – върти ту на ляво, ту на дясно и от време на време пуска центрофугата… Освен че лодката скърцаше невъобразимо, хидрофора бръмчеше периодично, след него пищеше сигнализацията за изтощен акумулатор и отгоре на това навсякъде се търкаляха и трополяха консерви.

Изключвай хидрофора винаги когато не го ползваш!

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ЛАВРИО

Бил е важно пристанище в миналото за транспорт на кадмий, манган и олово. Местните мини са използвани от 1000 год. пр.н.е. Добиваното там сребро е било в основата на търговската мощ на Атина. Сега е загубил значение като търговско пристанище. Останалите насипи от руда се разчистват и се прави опит да се съживи за туризъм. 

 Места за акостиране:

С кърма или нос към градския кей между двата кея или на L -образния кей.

Добра защита при мелтем.

Вода и ток - на кея .	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

ОСТРОВ ПОРОС

Островът е разделен от Пелопонес с тесен и плитък канал. Трябва да се плава плътно край острова. Да се внимава за фериботи – много и бързи.

Места за акостиране:

С кърма или нос към кея. Дъното на северния кей не държи добре навсякъде. В канала дъното е тиня и държи добре, но има течение, което пречи при приставане и тръгване. На дъното може да има останали вериги от мъртви котви!

Добра защита от мелтем.

Вода – на кея.	Таверни – има.
Ток – няма	Душ – в някои кафенета.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

II. о. ПОРОС – о. СПЕТСЕС

Сутринта на 11.10.2010 (понеделник) настроението на по-голямата част от екипажа беше около точката на замръзване. Сумираха се емоции от дискомфорта и анти-хигиената на лодката и проклетата вълна, която не ни даде покой. Около 8 и 30 часа бяхме вече на път. Всички искаха по скоро да стъпят на суша. Вятърът отново беше от юг – югозапад. В теснината между островите плаването премина в режим „motorsailing” - на двигател с вдигнато платно за подпомагане (или за красота).

В 14 часа бяхме на кея на о. Спетсес (37° 15.766’N; 23° 10.00’E). Бяхме изминали 27 морски мили за около 5 часа. С нетърпение слязохме на брега и тръгнахме да търсим кафене или нещо подобно. Както повечето островни градчета, Спетсес е малко населено място, което е оживено през сезона, но след това замира. Макар, че пристанището беше пълно с рибарски лодки и корабчета и малкото места за яхти бяха заети (на 2 реда), наоколо нямаше нито едно отворено заведение. Изминахме по крайбрежната улица около 3 километра, докато стигнахме до пешеходната зона и няколко отворени таверни. Беше късно за обяд и рано за вечеря, но като си помислихме, че пак трябва да изминем това разстояние, решихме да уважим една.

Гошо направи много снимки на мозайки от морски камъни по улиците и различни красиво оформени фасади.

Вечерта премина в безуспешни плахи опити за търсене на вода и ток. Поне беше тихо и не клатеше и някои от нас се наспаха.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Остров Спетсes (37° 15.85’N; 23° 09.85’E)

 Къщите по северния бряг се виждат от далеч. Когато се наближи се вижда мигалката на нос Фанари. Има много бивши вятърни мелници, превърнати в къщи.

Опасности:

1. Риф около входа на залива.
2. Разбъркано море около входа на залива при силен южен вятър.

Места за акостиране:

1. С кърма или нос към кея във вътрешното пристанище, ако има място. Добра защита от мелтем. Място няма.
2. На котва с дълго въже до брега във външното пристанище. Дъното е пясък и водорасли.

Вода – на кея (10 Евро). Всъщност няма!	Таверни – има.
Ток – няма	Душ – няма
Гориво – на кея.	Провизии – има.

III. о. СПЕТСЕС - НАФЛИО

На 12.10.2010 (вторник) си оставихме малко време за къпане в морето и закуска. Тръгнахме на път около 10 и 30 часа. Имаше пълно безветрие и със спокойна съвест карахме на двигател. Разглеждахме брега, островите и за кратко наблюдавахме няколко делфина.

В 14 и 30 бяхме на градския кей на Нафлио (37° 34.11’N; 22° 47.78’E) . Бяхме изминали 27 морски мили за 4 часа. На градския кей имаше много свободни места, което е изключение и нямаше ток и вода, което е правило.

Нафлио е сравнително голям град с венецианска крепост на високия хълм над него. Атмосферата е много приятна, предразполагаща за отдих. Направихме екскурзия с автовлакче и така получихме представа за забележителностите му. От тук може да се отиде с такси (за 70 евро) до Микена – древна столица, описана в Илиада като царството на Агамемнон. Предпочетохме да се разходим из града. Част от групата се изкачи до крепостта. Вечерта завърши отново в таверна. Евтилиян се оказа голям познавач на гръцката кухня, избираше безпогрешно най-вкусните неща. Всички го подяждахме...

Трябваше да заредим с вода, но единствената чешма беше от другата страна на кея. Мястото беше заето от местни лодки и навсякъде имаше кръстосани въжета. Започнахме да правим планове, как на сутринта ще станем всички рано, ще направим майсторска маневра, ще се наврем между лодките и въжетата и ще заредим вода. Планът имаше 3 слаби места – ранното ставане, високото спортно майсторство и бреговата охрана, която идва сутрин на работа и не е ясно как ще реагира на нашето нахалство.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

НАФЛИО

Градът не се забелязва, докато не се стигне до нос Акронафлиа. Вижда се венецианска крепост и малка крепост на остров в залива.

Порт Нафлио (37° 33.76’N; 22° 47.34’E)

Места за акостиране:

С кърма, нос или с борд към кея .

Дъното е тиня. В пристанището се излива отходната канализация – мирише, когато е горещо!

Добра защита от мелтем.

Вода – на кея (ако намериш “водопроводчика”). Има само една градска чешма, без достъп откъм морето за посещаващи яхти.	Таверни – има.
Ток – няма	Душ – няма
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

   

МИКЕНА

Микена (на старогръцки: Μυκῆναι, гръцки: Μυκήνες) е археологично селище в Гърция намиращо се на около 90 км. югозападно от Атина, на североизток от Пелопонес.

На територията на древният град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди 3500 пр.н.е., от времето на неолита. Намирани са останки от периода 2100 пр.н.е. до 1700 пр.н.е от ранната бронзова епоха. От средната бронзова епоха (1800 - 1700 пр.н.е.) са датирани първите открити гробове и погребални шахти.

Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния 15 век пр.н.е., а около 1350 пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Легендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от който са изградени.

Двата най-големи града на микейското царство - Микена и Тиринт, са възпети и обезсмъртени в епичните поеми на Омир - Илиада и Одисея, а самата Микена е описана като царството на Агамемнон.

Микена е открита от археолога Хайнрих Шлиман през 1866 г. 

Агаме́мнон (гръцки: Аγαμέμνων) („много решителен“), един от най-известните герои от гръцката митология, е син на царя на Микена Атрей (или Аргос) и царица Аеропа и брат на Менелай.

Бащата на Агамемнон, Атрей бил убит от Егист, който завзел трона на Микена и властвал заедно с баща си Тиест. През това време Агамемнон и Менелай били приютени от Тиндарей, краля на Спарта. Там те се оженили за дъщерите на Тиндарей Клитемнестра и Хубавата Елена. Агамемнон и Клитемнестра имали четири деца — три дъщери, Ифигения, Електра и Хризотемида и един син, Орест.

Менелай наследява Тиндарей на трона на Спарта, а Агамемнон с помощта на брат си изгонва Егист и Тиест и си връща царството на баща си. След това разширява владенията си чрез завоевания и става най-силният принц в Гърция.

Туристите идват в Микена по една причина. Да видят столицата на кралството, което повело война заради една жена. Елена Троянска. Омир описва тази трагедия в своята епична поема "Илиада". Елена била спартанска принцеса с изключителна прелест. Макар и омъжена, тя била насърчена от богинята Афродита да избяга с един красив троянски принц. В отчаянието си, съпругът й потърсил помощта на гръцкия цар Агамемнон от Микена. Хубостта на Елена била толкова голяма, че флота от хиляда кораба тръгнала да върне обратно красавицата. Последвалата война продължила 10 години. Агамемнон дори трябвало да пожертва дъщеря си, за да спечели боговете на своя страна. Цар Агамемнон очаквал победоносно посрещане при завръщането си в Микена. Вместо това, неговата съпруга замислила отмъщение, задето принесъл в жертва дъщеря им. Смъртта му се оказала началото на края за Микена. Шлиман потърсил легендарния град в Гърция, за да докаже и съществуването на героите. Тук се натъкнал на златна мина. При разкопки вътре в града, Шлиман открил 19 скелета, украсени със скъпоценности. Единият от тях носел златна маска. Днес, както и в миналото, Микена доминира над огромните равнини на южен Пелопонес, на цял ден път от Атина. Когато стигнете до Микена, пред вас се изправят огромните стени, високи 12 метра и дебели 7. В цитаделата се влиза през Лъвската порта. През същата врата Агамемнон е извел войниците си, за да върнат Елена. Над нея има два лъва, символи на богинята-защитничка на града. Ако се изкачите над кралската крепост, ще видите колко непревземаема е била тя преди хиляди години. Но главната атракция в Микена е предполагаемата гробница на крал Агамемнон. Тя се намира точно до цитаделата - внушителна каменна постройка с височина почти 15 метра. 

 

IV. НАФЛИО - о. ХИДРА

На 13.10.2010 (сряда) се събудих рано и реших, че простите задачи трябва да се решават с прости средства. Направих фуния от празна 10-литрова бутилка за минерална вода и започнах да пренасям с единствената кофа възможно най-тихо вода от чешмата. Бях решил да работя един час, за което време би трябвало да заредя около 150 – 200 литра. Това според мен щеше да е достатъчно за един ден, а имахме вода във втория резервоар поне за още два дни. Отделно имахме достатъчно минерална вода за пиене.

Да правиш нещо на лодка и да не събудиш всички е мисия невъзможна. Скоро целият екипаж, с изключение на Радо, се включи в работа с подръчни средства за пренасяне на вода. Радо като най-млад спеше крепко. Напълнихме и двата резервоара, закусихме и след разсъмване тръгнахме около 8 часа за о. Хидра.

За втори ден цареше безветрие и морето беше гладко като езеро. Преминавахме по познатия маршрут от предните два дни. Видяхме доста летящи риби – нещо изключително рядко в Егейско море. Като лястовички са, само дето излитат от водата и след като се гмурнат, не се показват повече.

Когато Радо стана, обяви, че резервоарът с водата е свършил и той превключил на другия. Реших, че е още сънен, не знае за нашите трудови подвизи от сутринта и се е заблудил. По някое време влязох в нашата тоалетна (лодката имаше 3) и изтръпнах: от крана на чешмата течеше тънка струйка вода! Не се беше заблудил Радо! Просто водата, която носихме сутринта, беше изтекла в морето. От шума на двигателя не сме чули хидрофора. Какъв беше девиза за хидрофора?! След този случай изключването на помпата на хидрофора ми стана мания.

Когато наближихме пристанище Хидра, видяхме голям ветроходен кораб на котва, който беше пълен с туристи. Устройваха им разходки с лодки, включително и гмуркане.

Около 14 часа бяхме на кея на град Хидра, о. Хидра (37° 21.06’N; 23° 28.00’E) . Бяхме изминали 40 морски мили за 6 часа. Първата работа беше да заредим вода. Койчо намери човека, който пуска водата и срещу 10 евро заредихме около 500 литра. Румен и Евтилиян уговориха и ток от едно близко магазинче, но кабелът на лодката не беше достатъчно дълъг.

На острова всичко се докарва от Атина или Пелопонес с кораби – стоки, гориво и дори вода. Няма личен автомобилен транспорт, няма даже и мотопеди. Има няколко камиончета за събиране на боклука. Всичко друго се транспортира с магарета и коне. Има безброй котки.

Програмата вече стана рутинна – разглеждане на градчето, посещение на кафене, второ разглеждане, посещение на таверна, тихи алкохолни беседи в кокпита на яхтата и солово или хорово хъркане в каютите.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ ИДРА (ХИДРА)

Продълговат, скалист остров с най-висок връх Ерос (590 м).

Известен е с това, че на него няма коли, градски транспорт или мотори, няма и летище. Само няколко обществени коли са позволени, това са коли на полиция, болница и др. Предвижването става с коне или магарета.

Хидра е островът на артистите (всеки гръцки остров си има символ). Накъдето и да погледне човек ще забележи най-малко една котка.

Архитектурата на острова е типичната за гръцките острови. Малки бели къщички, високи до 3 етажа с боядисани в синьо или друг цвят прозорци и врати. Такива са хотелите, магазините, таверните и баровете.

Порт Идра  (37° 21.1’N; 23° 28.0’E)

Приближавайки се вижда бял манастир на хълма над пристанището.

Места за акостиране:

С кърма или нос към градския кей или северния вълнолом. На вълнолома има подводни камъни на места!

Дъното е тиня, водорасли и камъни – не държи добре навсякъде.

При N – NW единственото безопасно място е вълноломът.

Вода – на кея. Има и до таверните.	Таверни – има.
	Провизии – има.

V. о. ХИДРА – о. ЕГИНА

На 14.10.2010 (четвъртък) трябваше да изчакаме да се махнат лодките, които бяха застанали на втори ред пред нас.

В гръцко пристанище винаги има място за още една лодка!

Трябва само да си нахален!

От начало малко се подразних, че ни затапват и слизат и се качват през нашата лодка, но като се поставих на тяхно място си помислих, че всъщност това е солидарно и колегиално. Представи си да влезеш надвечер в пълно пристанище и да те изгонят обратно в морето, защото може да одраскаш някоя лодка! В гръцките пристанища всичко се запълва до краен предел, лодките са плътно притиснати и след това се образува втори ред и така нататък докато има и една педя свободна вода зад вълнолома.

Тръгнахме около 09 и 30 часа и тъй като разстоянието, което трябваше да изминем, не беше голямо, решихме да се движим на платна няколко часа. Духаше насрещно и трябваше да лавираме. Някои от новите членове на екипажа малко се изнервиха, че никога не се движим право към целта. Тъкмо наближим и обръщаме в другата посока… Все пак заобиколихме о. Порос и стана очевидно, че има някакъв прогрес, но мисля, че те си останаха привърженици на мощните двигатели.

Сашо твърде смело изпробва водата по време на движение – теглихме го зад лодката, вързан с колан за безопасност. Хареса му и едва го уговорихме да излезе по някое време.

Около 16 часа бяхме на кея на о. Егина (37° 44.75’N; 23° 25.69’E). Бяхме изминали 34 морски мили за 6 часа и половина. Тъкмо успяхме да заредим гориво и започна буря със силен дъжд и вятър. Тя премина сравнително бързо, но скоро започна отново, като вятърът духаше от противоположната страна. Неблагоприятната посока на вятъра, съчетана с това, че котвата ни не държеше и една лодка се набута междувременно на кея, ни отмести опасно близо до бетона, по който спускат във водата моторници. По едно време на Радо му се стори, че рулят ни е опрял в дъното. Беше за съжаление прав. Наложи се да издърпаме кърмата на съседната лодка малко в страни, а дъждът продължаваше. Не ни се размина намокрянето. След това имаше упражнение по изнасяне и хвърляне на котва с дингито. Накрая се вързахме здраво за съседната лодка, чийто собственик отсъстваше, и така изкарахме до сутринта.

Дали защото ни валя дъжда или защото ме беше яд на себе си, че застанахме отстрани, като е можело да се набутаме между лодките, Егина не можа да ме впечатли. Направихме традиционната разходка и посещение на кафене, но пропуснахме таверната. 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Остров ЕГИНА (37° 41.26’N; 23° 26.82’E)

Егина (гръцки: Αίγινα) е най-големият остров в Сароническия залив. Островът има формата на сърце. На 20 мин. с ферибот от Пирея. Популярно място за екскурзии.

В древността тук са били изсечени първите сребърни монети, на които е била изобразена морска костенурка.

Егина е става първата столица на Гърция след освобождението ѝ от турско робство през 1826 год., като запазва този статут за две години. Тук е обявена независимостта на Гърция и са сечени първите монети на съвременна Гърция.

 Пристанище Егина (37° 44.66’N; 23° 25.59’E)

Градът се вижда от далеч. На входа на пристанището (от ляво) има бял параклис, а вътре в града се вижда църква с две кули. От юг трябва да се внимава за рифове около о. Метопи (срещу Егина). На входа на пристанището има голямо движение – бързи фериботи. Най-добре е да се застане на градския кей срещу кафенетата в южната част. Дъното е тиня и камъни – лошо държи. Някои яхти зимуват тук. Добра защита. Портова полиция и митница. Марината е частично завършена. Ползва се. Всъщност в марината няма места за посещаващи яхти! На някои места има мъртви котви. Препоръчва се буйреп за котвата. Вода и електричество на някои места. Гориво недалеч от пристанището. Има голям супермаркет южно от пристанището (да се завие на ляво до „Марина хотел”).

 Егина (митология)

 Егина (гръцки Αιγινα) в древногръцката митология е нимфа. Дъщеря е на речния бог Азоп и Метопа, дъщерята на друг речен бог- Ладон. Егина имала двама братя- Исмен и Пелагонт и единадесет сестри. Тя станала любима на Зевс, който във вид на огън (според други източници на орел) я похитил от дома ѝ. Зевс я пренесъл на остров Ойнон, или Ойноний, който от тогава започнал да се нарича Егина. Търсейки я, Азоп стигнал до Коринт и там научил от Сизиф, че похитител на неговата дъщеря е самия Зевс. Там, на острова, Егина родила Еак. Тъй като Еак бил единствения човек на този остров, Зевс превърнал мравките в хора. В основата на тази легенда стои етимологията на думата "мирмидонци", която идва от гръцкото μύρμηκες (мравки)

VI. о. ЕГИНА - ЛАВРИО

На 15.10.2010 (петък) тръгнахме в 8 часа. Имаше попътен вятър, но той замря, когато стигнахме южния край на о. Егина и по-нататък продължихме само на двигател.

Плаването преминаваше спокойно и Койчо завърза един хамак между гика и една ванта и започнаха да го изпробват със Сашо. Здрав хамак излезе! Голямо люлеене падна! Румен и Евтилиан грабнаха първо място по кулинария : направиха спагети „Гларус” с едни сосове, с едни сирена! Много вкусни!

Наближаваше краят на плаването, а храната, която купихме в България беше почти непокътната. С хляба и нетрайните продукти започна подхранване на рибата в Егейско море…

Около 13 и 30 часа бяхме на кея на Лаврио (37° 42.83’N; 24° 03.47’E). Бяхме изминали 40 морски мили за 5 часа и половина. Общо за плаването бяхме изминали малко над 200 морски мили за 32 часа със средна скорост 6,25 възела.

Застанахме на същото място на кея, от което бяхме тръгнали. Екипажът се изкъпа, напарфюмира и отпраши към Атина. Аз останах да чакам Михалис, за да му предам лодката. По едно време Михалис се появи и започна да ми обяснява, че трябва да преместим лодката на един кей в най-далечния край на пристанището, тъй като лодката ще се вади от водата. Казах му, че екипажът е в Атина и сам не мога, може би след 18 часа, когато се върнат. Той не беше човек, който ще дойде вечер късно или сутрин рано. Лодката така си остана на място.

Вечерта групата се завърна, тъкмо когато привършвах едно мехче със забравено вино. Отидохме на заключителна таверна. Ядохме, пихме и накрая сметката ни излезе учудващо ниска. Май половината беше за сметка на една немска група на съседната маса. Те доста протестираха, че тяхната е висока. Математиката не им е силната страна на кръчмарите в Гърция. Макар че не излизат на загуба. Справят се някак по интуиция.

На сутринта започнах да звъня на Михалис около 8 часа, той отговори с SMS да му оставим ключовете в масата в кокпита и да си ходим…

Това беше най-лесното предаване на лодка до сега.

Предстоеше ни 11-часово пътуване до София.