От Валентин Станчев, е-mail: v_stanchev@ml1.net
ПОДГОТОВКА
В началото на януари традиционно пуснах запитване във www.sailgreece.net . Избрах голям катамаран Bahia 46 за малко пари – 2000 Евро плюс 110 Евро за почистване, за периода от 04.06.2011 до 11.06.2011 по маршрут от Атина до о. Лефкас (Лефкада).
Отново преминах през терзанията на авансовото заплащане. Фирмата Kavas Yachting ми е известна отдавна, през 2006 год. бях наемал лодка от нея и нямаше проблеми.
На път за Атина пренощувахме в гр. Сандански, в мотел Ерос – приятна обстановка и приемливи цени.
Пристигнахме в марина Алимос около 14 часа на 04.06.2011 год. (събота) и бяхме готови да приемем лодката бързо и да се отправим в плаване. Попаднахме обаче в обедната почивка на персонала. Госпожица Кели трябваше да пристигне след 10 мин. След около 2 часа тя наистина пристигна и започна бавно да обработва документите на натрупалата се опашка от екипажи. Трябва да се подчертае, че съботата е единственият им истински натоварен работен ден, защото тогава се приемат и предават чартърните лодки. Един ден в седмицата! Цял ден?! Не! Толкова много не им се работи. Приехме катамарана сравнително бързо. Панос, който ни предаваше лодката, щеше да я приема в Лефкас. Това облекчаваше задачата. Посочих му нещата, които забелязах, той каза, че ги знае и няма да има проблеми (по време на плаването видяхме още доста неща, но оставаше да се надявам, че няма да се заяжда накрая). Около 19 часа най-после пристигнаха документите на катамаран „Камелан” и ние незабавно тръгнахме.
Излизането от мястото на кея премина изненадващо добре – не ударихме нито една лодка :). Помогна ни пълното безветрие. При такива условия е достатъчно маневриране на малък ход само с двата двигателя, без да се върти руля.
Извън марината също нямаше вятър, но това не можа да помрачи приповдигнатото още от Сандански настроение на основната част от екипажа.
Марина Алимос, Атина
ПЛАВАНЕ
I. АТИНА - о. ЕЛАФОНИСОС
С Венелин бяхме решили да направим един нощен преход, т.к. разстоянието около п-в Пелопонес до о. Лефкас е приблизително 350 морски мили. По принцип при чартър за първата 1/3 от времето е добре да се премине поне половината разстояние.
Пресичането на зоната за разделяне на трафика в залива пред Атина премина без проблеми. Имаше само един насрещен и два попътни кораба. Насочихме се на юг към о. Хидра. Североизточният вятър, който трябваше да духа съгласно прогнозата, така и не се появи. Напредвахме с помощта на двигателите.
Около полунощ заобиколихме фара на източния край на о. Хидра и свихме малко на запад, за да преминем северно от о. Велопула. Нощта беше тъмна (два дни след новолуние), времето беше безоблачно, небето беше обсипано със звезди… Отдавна не бях виждал млечния път.
Плаването преминаваше без проблеми. Венелин видя една голяма риба да скача до лодката и не след дълго и аз видях една от другата страна на лодката. Имахме скъпи въдици и примамки, но те не бяха подготвени за действие. Започнахме да си мечтаем за богат улов, когато Краси пусне въдиците във водата.
Около 4 часа на 05.06.2011 год. (неделя) преминахме край о. Велопула и коригирахме курса малко по на юг към нос Малеас. Той се слави като едно от най-ветровитите места в Егейско море. Действително се появи вятър, но не достигна много висока скорост. Опънахме геноата за да се престорим на ветроходци. Около 8 и 30 часа заобиколихме н. Малеас и се насочихме към целта за днес – о. Елафониос.
В 11 часа хвърлихме котва в залива Саракинико (36° 28.22’N; 22° 58.57’E) на 5 метра дълбочина. Бяхме изминали 105 морски мили за 16 часа.
Когато пристигнахме, духаше умерен вятър и залива не предлагаше добра защита. Вечерта обаче вятърът стихна и нощта премина спокойно. Пилота го описва като много живописно място с пясъчни плажове и траверни. Плажът наистина е хубав, намерихме и таверната. Тя не ни хареса, а на плажа най-голямо впечатление ни направи една силно влюбена двойка… мъже! Решихме да си стоим повече на катамарана, че да не стане някоя грешка…
Утринна гимнастика
Подготовка за големия улов
Тиганът е вече на огъня
Камелан в залива Саракинико
Експедиция до плажа (таверната)
Обичайни занимания на борда
ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
ОСТРОВ ЕЛАФОНИСОС (36° 27.9’N; 22° 56.8’E)
Названието означава „Еленски остров”, макар отдавна да няма елени.
Места за акостиране:
На котва в множеството заливи. Дъното е пясък и водорасли. Хубави плажове. Таверна през лятото.
НОС МАЛЕАС
Има лоша слава. Много ветровито място. Местният „нос Хорн”. Никога не се знае, какво е времето и морето от другата му страна. При лошо време, яхтите на път от Йонийско към Егейско море изчакват около о. Елафонисос. Тия по обратния път изчакват в Монемвасиа.
о. Елафонисос
II. о. ЕЛАФОНИСОС - ПИЛОС
На 06.06.2011 (понеделник) тръгнахме на разсъмване около 5 и 30 часа. Предстоеше ни дълъг преход и заобикаляне на най-южната точка на п-в Пелопонес и на континентална Европа – н. Тайнаро (Тенаро).
Прогнозата беше за попътен вятър, а и вечерните молитви на отговорника за времето (Калиманов) бяха много горещи, та задуха доста силно. До носа карахме с пълни платна, но поради вълната автопилотът не се справяше добре и по някое време се наложи да се управлява ръчно. Около 9 и 30 часа заобиколихме носа. Ръчното управление не е за екскурзианти като нас, а и вятърът съвсем засили. Трябваше да рифоваме грота ( да намалим площта му) и решихме да го свалим съвсем. Останахме само с геноа и това намали скоростта ни, но за сметка на това всеки можеше да се заеме с обичайните си задачи – автопилотът да управлява, а екипажът да се черпи и да се оплаква, че катамаранът се клати.
Около 14 часа стана ясно, че за да стигнем в подходящо време за намиране на място за приставане, трябва да си помагаме с двигателите. Благодарение на това в 17 и 30 часа бяхме на кея на гр. Пилос (36° 54.58’N; 21° 41.43’E). Дълбочината беше 10 м. Бяхме изминали 85 морски мили за около 12 часа.
Естествено основната част от екипажа намери една таверна до градския плаж и седна да си почине от изморителното плаване.
С Венелин успяхме да заредим дизел и се уговорихме за зареждане на вода. Човекът с мини-автоцистерната се оказа от България и ни даде полезна информация за магазини, хлебарници и т.н. Градчето е малко и спретнато, но имахме сериозни основания да смятаме, че отходните му води се изливат до кея, където бяхме спрели. Имаше още няколко яхти, така че не бяхме сами в нещастието си…
Изгрев между Егейско и Йонийско море
Камелан на платна
Тежко плаване
Пред паметника на тримата адмирали
Нощен Пилос
На кея в Пилос
ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
ПИЛОС
При приближаване лесно се виждат о. Сфактириа и о. Пилос. О. Пилос има голяма естествена арка и се виждат фарът и бял паметник. На входа на залива Наварину се вижда венецианска крепост с църква. Когато се навлезе в залива, се вижда малкото градче Пилос.VHF ch 12 – портова полиция Пилос.
Внимание:
1. Големи кораби влизат и излизат от залива. Често в залива има кораби на котва.
2. Входът на марината е много близо до скалите.
Ако има място, може да се застане с кърма или нос към градския кей.
В марината има около 180 места. Яхтите застават на борд до външния вълнолом. Когато се поставят мъртви котви, ще може да се застава с кърма или нос.
Добра защита от вятър.
Бъдещето на марината е неясно (към датата на публикуване на книгата).
Плаща се може би.
Вода - на градския кей и по пътя от марината към града.
Гориво - в града.
Таверни – има.
Пилос е построен основно през 19-ти век от французите след битката при Наварион. На площада има паметник на тримата адмирали, които са командвали флота, разбил флота на Турция – Кондрингтон, де Ригни и фон Хейден.
В северния край на залива може да се застане на котва. Дъното е пясък и тиня – държи добре. Дълбочината намалява рязко до брега. Обикновено духа NW. През нощта влиза вълна. Ако сте на котва в северо-западния край, може да стигнете пеш до о. Сфактириа.
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ
През януари 1822г. в Епидавър било свикано Национално събрание на Гърция, което провъзгласило първата й конституция. Стресната от успехите на гръцкото въстание, Турция предприела жестоки репресии. Десетки хиляди гърци били избити, а тяхното имущество разграбено. Особено пострадал гръцкия остров Хиос - след клането от неговото 100 000 население, оцелели едва 2 000 души. Другите били избити или продадени в робство. Жестоките кланета предизвикали вълна от възмущение из цяла Европа. Русия, Англия, Франция и Австрия изпратили ултиматум до султана, с който поискали да даде автономия на Гърция и да спре военните действия. Когато султанът отказал, Русия, Франция и Англия предприели решителни мерки - съюзна ескадра от 27 кораба се отправила към Гърция за да спре със сила турските издевателства.
Съюзната англо-френско-руска ескадра се състояла от 27 кораба: 10 линейни кораба, 10 фрегати, 4 брига, 2 корвета и един тендер. Корабите били въоръжени общо със 1 300 оръдия. Макар и значително по-малобройни от противника, съюзния флот разполагал с по-модерни кораби и по-опитни екипажи.
Турско-египетската ескадра се състояла от 88 морски съда: 3 линейни коръба, 17 фрегати, 30 корвети, 28 брига, 5 шхуни и 5 брандера. Въпреки наетите френски инструктори за обучението на египетските екипажи, бойната подготовка била на много ниско ниво. Туско-египетския флот разполагал с 2300 оръдия, като можел да разчита на подкрепа на намиращите се в Наваринския залив около 50 транспортни турски и египетски кораби, които имали по 10-20 оръдия.
Съюзния английско-френско-руски флот се намирал под общото командване на английския вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън (1770-1851). Той се намирал на флагманския кораб "Орион".
Френските кораби били под команването на Анри де Рени.
Руските кораби били под командването на вицеадмирал Логин Петрович Гайден (пълното му име е граф Лудвиг-Сигизмунд Густав фон Гайден, от холандски произход). Участвал е в руско-шведската война 1808-1809г., и при обсадата на Данцинг през 1813г.
Турско-египетския флот се намирал под общото командване на Ибрахим паша, който ръководел и сухопътните действия срещу гръцките въстаници.
Египетския флот се намирал под командването на Мухарем бей.
Турско-египетския флот се намирал в Наваринския залив. Там бил надеждо защитен от батареите на Наваринската крепост и укреплението откъм сушата и както и от оръдията намиращи се на остров Сфактерия.
Турско-египетския флот се намирал в залива подреден във формата на полумесец. Вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън решил съюзния флот да навлезе в залива и да предаде ултиматум на турците, като се надявал да не се стигне до сражение. Бил изпратен парламентьор, който турците убили и подложили на обстрел френския флагмански кораб. След това бил изпратен и втори парламентьор, който също бил убит.
Съюзният флот навлязъл в залива в 2 килватерни колони - дясната (състояща се от англо-френски кораби) и лява (състояща се от руски кораби). Сражението продължило около 4 часа. Руския и английския флагмански кораби атакували египетския флагмански кораб и го потопили. В сражението били потопени около 60 кораба от турско-египетския флот и над 4000 загинали или ранени. Съюзния англо-френско-руски флот не изгубил нито един кораб, а броя на убитите и ранени бил 661 души.
Поражението на турско-египетския флот отслабило военните действия на Турция срещу гръцките въстаници. Последвала руско-турската война 1828-1829г., която завършила с Одринския мирен договор, по силата на който Гърция получила автономия.
Пристанище Пилос
III. ПИЛОС - КАТАКОЛОН
На 07.06.2011 (вторник) започнахме плаването малко след 8 часа. Предстоящият преход беше по-кратък и изчакахме да купим пресни питки от хлебарницата.
Около час и половина се пробвахме да напреднем на платна, но след като вятърът съвсем замря, преминахме за съжаление към основния вариант – дизелово ветроходство...
Около 16 часа навлязохме в пристанището на Катаколон. Там имаше два огромни пътнически кораба и още един на рейд. Естествено точно тогава духаше вятър, който ни идваше странично и пречеше на маневрирането за приставане на кея. В допълнение на това от кея един “чичо” енергично ръкомахаше и даваше съвети, как да подходим и къде да хвърлим котва. Това раздвояваше мен и екипажа и доста изнерви обстановката. Накрая му теглих една майна и пристанахме напълно прилично.
Появи ли се грък да те посреща, приготви пари!
Нощувката на кея ни струваше 20 Евро с ползване на ток и вода.
В 16 и 30 часа бяхме на кея в Катаколон (37° 38.52’N; 21° 19.05’E). Дълбочината беше 2,4 м. Бяхме изминали 54 морски мили за около 8 часа.
В пристанището навлизаше мъртва вълна, която не престана и през нощта.
Както повечето крайбрежни градчета и Катаколон има безброй таверни и една търговска улица. В допълнение има и огромен паркинг със стотина автобуса за транспорт на пристигащите с круизерите туристи. Недалеч се намира древна Олимпия, където са се зародили олимпийските игри.
“Чичото” ме посъветва да отидем до Олимпия с влакче, което е много модерно, кондиционирано, евтино и т.н. Проблемът беше, че гарата е превърната в кафене и никъде няма разписание.
На 08.06.2011 (сряда) видяхме мотрисата да пристига около 8 и 30 часа. Попитах кондуктора колко струва и той ми каза, че е 10 Евро отиване и връщане, но ни изгони защото било още рано – влакът тръгвал в 9 часа. Седнахме в близкото кафене, пихме по едно кафе и отново отидохме на влака. Този път се качихме и когато тръгнахме поисках билет за отиване и връщане. Оказа се, че влакът не се връща до Катаколон, а само до половината – до Пиргос! Беше вече късно за слизане и продължихме до Олимпия. Разгледахме музея и археологическите разкопки. Доста приличен музей и впечатляващи размери на „Древна Олимпия”. Настана време да мислим за връщане. Естествено никъде нямаше разписание на влака. Попитахме барманката на гарата-кафене и тя каза, че влак до Катаколон има в 12 и 50 часа. Посоченото време мина, стана 13 часа, но влак нямаше. По едно време дойде един брадат грък и предложи да ни закара за 40 Евро. Аз му казах, че сме 5 човека, той каза, че няма проблеми и тръгнахме плътно опаковани. След половин час ни изсипа на кея в Катаколон. Все пак ни провървя, иначе щяхме да изгубим много повече време, а сигурно и пари.
Круизери на кея в Катаколон
Камелан на кея в Катаколон
Пред музея в Олимпия
Попиа Сабина от храма на Хера
Хермес държи в ръце Дионисий
Пред храма на Филип II (Македонски)
На олимпийския стадион
Храмът на Зевс
ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
КАТАКОЛОН
Фарът на нос Катаколон се вижда от далеч. Носът е нисък, приличащ на крило на самолет. От юг вълноломът се вижда от далеч.
„Марината” е почти завършена, но няма вода, ток и т.н. Може да се застане на борд най-западно или най-източно.
На градския кей може да се застане с кърма или нос.
Може да се застане на котва североизточно. Дъното е тиня и глина. Държи отлично.
Добра защита от преобладаващите ветрове.
Има портова полиция, митница и гранични.
Вода – на градския кей (лоша за пиене).
Гориво – с миницистерна.
Провизии – има.
Таверни – има.
Изходна точка за посещение на Олимпия. Намира се на около 40 км. Таксиметровите шофьори чакат:). Може да се вземе автобус до Пиргос и от там –друг. Може да се наеме кола или мотор.
Пристанище Катаколон
IV. КАТАКОЛОН – о. ЗАКИНТОС (ЗАНТЕ)
На 08.06.2011 (сряда) около 14 часа, след като се завърнахме от Олимпия, тръгнахме незабавно за о. Закинтос. Разстоянието не беше голямо, но имаше странична вълна, идваща от юг. Не мога да преценя точно височината, но беше над 1 – 1,5 м. Проличаха предимствата на големия катамаран – клатенето беше напълно поносимо (чашите стояха на масата) и само няколко пъти ни изпръска морска вода.
Пристигнахме доста бързо и в 17 часа се бяхме вързали на борд на кея в Закинтос (37° 47.07’N; 20° 53.55’E). Дълбочината беше 5,7 м. Бяхме изминали 23 морски мили за 3 часа. Тук също ни посрещна един представител на марината, записа си данните от документите на лодката, даде ни информация за душове и интернет, взе 25 Евро и си отиде.
Градът е сравнително голям и на мен ми хареса. Тук също попаднахме на хора от България, които работят в кафенетата.
Денят и вечерта преминаха традиционно, но се случи нещо достойно за съжаление… Свърши ракията!
Една яхта нощем
На крайбрежната улица на Закинтос
На кея в Закинтос
ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
ОСТРОВ ЗАКИНТОС (ЗАНТЕ)
Венецианците са го наричали „цветето на Левант”. Зелен и плодороден. Земетресението през 1953 год. е разрушило повечето от венецианските постройки.
Порт Закинтос
От юг града се вижда добре на фона на ерозиралите скали.
Опасности:
1. Риф Димитрис – на 900 м ESE от входа на пристанището. Маркиран е с коничен буй.
2. Близо до брега има шамандури на края на тръбопровод.
3. Фериботи постоянно влизат и излизат от пристанището.
Приставане:
С кърма или нос към NE или NW кей. На NE има място между лодките за разходка и ферибота. На градския кей NW част е издълбана и има място за приставане с нос или кърма в северната част. Дъното е тиня – държи добре. Добра защита от NW вятър. При южен вятър NW кей е некомфортен.
Всеки кораб, влизащ на скорост прави вълни! Котвата да държи добре и лодката да е достатъчно далеч от кея!
Има портова полиция, митница и гранична.
Вода и ток на NE кей.
Гориво с миницистерна. Има бензиностанции на крайбрежната улица.
Провизии има.
Таверни има.
„Марината” се строи от много години,но не и се вижда краят.
Пристанище Закинтос
V. о. ЗАКИНТОС (ЗАНТЕ) – о. КЕФАЛОНИЯ
На 09.06.2011 (четвъртък) тръгнахме на път в 7 часа. Плаването преминаваше без проблеми и в 11 часа хвърлихме котва в залива Лина (38° 08’N; 20° 48’E) на 7 м. дълбочина. Излязохме с дингито до плажа, но той се оказа само чакъл. Камъните бяха овални, перфектно изгладени от морето. Къпахме се, обядвахме и около 13 часа вдигнахме котва. Заедно с котвата вдигнахме голяма туфа морска трева и глина. Опитахме да потопим котвата във водата и да я промием, докато се движим, но безуспешно. Трябваше да повдигнем предния край на котвата, за да падне буцата. Трудността се състоеше в това, че котвата не беше най-отпред на носа, а под мрежата на трамплина. Аз се „изхитрих” да изпусна канджата (кука с удължител) и тя бързо потъна. Опитахме да прекараме въже по котвата, но безуспешно. Накрая Димо скочи във водата и завърза въжето за предния край на котвата. Задържахме котвата с въжето, отпуснахме веригата и се освободихме от мръсотията.
Следващите емоции за деня бяха по време на приставане на кея в Сами. Духаше притискащ вятър, исках да застана с борд на едно място, където имаше по един метър отпред и отзад на лодката. Не прецених правилно разстоянието и вятърът щеше да притисне кърмата към котвата на лодката, която беше на кея отзад. Дадох малко преден ход, но тъй като бяхме много близо до кея, чукнах носа на катамарана в каменния кей. Умрях от яд!
За един ден загубена канджа и обелен нос на лодката!
В 15 и 30 часа бяхме вързани на кея в Сами (38° 15.09’N; 20° 38.53’E). Дълбочината беше 4,6 м. Бяхме изминали 34 морски мили за около 6 часа.
Бях идвал в Сами през 2010 год. Недалеч се намира една пещера с езеро със солена вода. Много е интересна, но нямах настроение да организирам екипажа за екскурзия. Той сам се организира за дегустация на бира и морски специалитети в безбройните таверни. Почти навсякъде обслужването беше на български или руски.
Тошко купи билети за сутринта на следващия ден за автобуса за Атина. Всъщност от Кефалония до Патрас се пътува с ферибот и по-нататък с автобус. Двамата с Весо трябваше да докарат колите до Лефкас.
Капитанос Калиманос
Анализ на плаването
Сами, о. Кефалония
ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
ОСТРОВ КЕФАЛОНИА
Планински остров с най-висок връх 1600 м. В древността е била част от царството на Одисей.
Еуфимиа (Ефимия) (38° 18.2’N; 20° 36.1’E)
От изток се вижда градът. Каналът между Итака и Кефалониа се счита за много ветровит. Има също и пориви откъм Еуфимиа. С кърма/нос към северния кей. Дъното е пясък, водорасли и камъни – не на всякъде държи добре. Има пориви от долината – странично! Вечерта утихва. В югозападния ъгъл на залива има пясъчни петна – държат добре. Вода и ток на северния кей. Гориво на южния бряг на залива. Провизии, таверни.
След земетресение през 1953 год. градът е изоставен и Сами става главно пристанище. От тук може да се посети ез. Мелисани и пещерата Дрогарати. Мелисани е подземно езеро, захранвано с морска вода от подземна река, която започва от Агростоли (юго-западния край на острова).
Сами (38° 15.3’N; 20° 38.8’E)
Сами е построен на ново след земетресението през 1953 год. Двуетажни сгради се виждат от далеч. Застава се с кърма, нос или на борд на новия кей. Дъното е тиня – държи добре. Умерена защита от вятър.
Вода и ток – на пристанището на ферибота (трябва да се намери човека да я пусне).
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – близо до кея.
Фискардо (38° 27.53’N; 20° 34.94’E)
От юг се виждат къщите, след като се подмине о. Даскалио. Виждат се венецианският и новият фар на н. Фискардо, северно от залива.
Застава се с нос или кърма към южния кей или понтона на запад. Ако всичко е заето – на котва в северния край на залива с въже към брега. Дъното е пясък, камъни и водорасли – умерено държи. Да се избягва юго-западният край на залива, който е зает от местни лодки. Отлична защита от вятър.
Вода и ток – на понтона.
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – с миницистерна.
VI. о. КЕФАЛОНИЯ – o. ЛЕФКАС
На 10.06.2011 (петък) Тошко и Весо тръгнаха за автобуса около 8 часа и ние с Венелин решихме също да тръгваме. Пътят ни минаваше отначало на север по канала, който се образува между о. Кефалония и о. Итака. Около 10 часа бяхме в северния край на о. Итака и започнахме да пресичаме сравнително откритото пространство между о. Кефалония и о. Лефкас. След като стигнахме до о. Лефкас, продължихме по канала между Лефкас и о. Меганиси.
В 12 часа хвърлихме котва на 10 м. дълбочина в залива Десимо (38° 40’N; 20° 43’E). Водата беше топла и къпането беше приятно. След кратък ободрителен обяд, продължихме към Лефкас в 13 и 30 часа. Минахме по канала между о. Лефкас и континентална Гърция. През деня преминаването не е трудно, но през нощта сигурно е свързано с доста емоции.
Преди да се отправим към кея в марината, спряхме да заредим гориво. Неприятно ме изненада цената на нафтата – 1,6 Евро за литър, по скъпо отколкото в Пилос, който е на края на географията.
Приставането на кея в марината не стана така, както ми се искаше, но поне не одраскахме катамарана.
В 16 часа бяхме вързани на кея в Лефкас (38° 15.09’N; 20° 38.53’E). Дълбочината беше 3 м. Бяхме изминали 37 морски мили за около 6,5 часа.
Общо за плаването изминахме 340 морски мили за 52 часа със средна скорост 6,5 възела.
ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
ОСТРОВ ЛЕФКАС
Лефкас е остров заради канала, който е прокопан за пръв път от коринтяните през 7-ми в пр.н.е. След това е възстановен от Август през римско време и накрая – от гръцкото правителство в началото на века. От западната страна се виждат остатъци от турски/ венециански мост. Град Лефкас е построен отново след земетресението през 1953 год.
В югозападния край на острова има бяла скала, наричаща се „леукатас” и от там идва името Левкас. Легендата разказва,че Сафо от Лесбос (6 в. пр.н.е) се е хвърлила в морето от там. Има регистрирани много случаи на скокове на самоубийци (които оцелее не го съдят).
На подхода към Нидри и канала за Левкас има плитчини около островите.
Град Лефкас (38° 49.98’N; 20° 42.78’E)
Каналът има минимална дълбочина 6 м. Южният вход има шамандури, но останалата част е маркирана с пилони със зелени и червени триъгълници. Някои липсват, но лесно се вижда разликата между плитката кафява вода и дълбоката зелена.
С нос/кърма към градския кей от североизточната или южна част. Дъното е лепкава тиня – държи добре. Ако е много претъпкано, може да се застане от западната страна на канала, над моста. Добра защита. Южните места са по-добри. Портова полиция, митница. Вода на кея. Гориво на кея. Супермаркети, таверни. Мотопеди под наем. Марината е скъпа.
Северно от града има плаващ мост. За малки лодки едната секция се вдига и отваря проход широк 9 м. За по-големи съдове, мостът се завърта и застава до източния бряг. Когато мостът ще се отваря, има сирена и теоретично сигналът на моста се сваля. Ако това не проработи, операторът ще покаже с махане на ръце. Преминаващите по посока юг имат предимство. На практика,които отиват на север се пропускат, за да освободят място в канала. Трябва да се наблюдава оператора и да се слуша. Има течение около 1.5 възла, което затруднява маневрирането. През деня мостът отваря на всеки кръгъл час.
