Семейна разходка в Цикладите 2011

ПОДГОТОВКА

Това плаване беше практически без подготовка. Имах някаква идея за организиране на семейно плаване, но цените, които получих от чартърните компании бяха над 3000 евро за седмица и се отказах.

По едно време получих един e-mail от www.catamaranhellas.com с предложение за катамаран Broadblue 385 за 2700 евро на седмица от Атина до Атина. Срокът за наемане беше за след седмица, поради отказ на хората, които са го запазили. Нямах никакво намерение да се опитвам да правя каквото и да било, но в събота ми позвъни представител на компанията и настойчиво ми рекламира катамарана – имал кондиционер, дизел-генератор, опреснител на морска вода (watermaker) и т.н. Споменах на познати, но в най-добрият случай се събирахме три семейства, т.е. 6 човека. Пуснах един e-mail до фирмата и след още един ден се спазарихме за 2100 евро за седмица. Нямаше време за аванси и решихме, че ще заплатим „кеш” директно при качване на лодката. Това имаше допълнително предимство, тъй като изпитвах определени съмнения, дали това не е някаква интернет-измама.

Пътуването до Атина беше изтощително – тръгнахме в петък след работа от Козлодуй и след няколкочасова почивка в София, продължихме за Атина.

Пристигнахме в марина Алимос около 14 часа на 16.07.2011 год. (събота). Намерихме лесно катамаран „Хелас I” и се запознахме със собственика Стефан (Steven Moussouras). Ситуацията беше меко казано конфузна за мен. След като му обяснявах, че ще сме 6 човека и ни е твърде скъпо, и той намали цената, накрая се появихме 10 човека! Престраших се да си призная половината от истината и записахме в последния възможен момент Деница и Георги в екипажния списък. Двете деца на Радо и Даниела останаха нелегални пасажери – все пак те сумарно бяха на 12 год., което е около 3% от общата възраст на екипажа от над 300 годиниJ.

Приемането на лодката премина сравнително бързо. Катамаранът си беше оборудван като частна лодка за почивка – имаше повече неща от обикновена чартърна лодка. Стефан ми изглеждаше разбран човек и се надявах да не се заяжда при предаването на лодката. След като той напусна кея, започнахме товарене на багажа и подготовка за отплаване. Малко преди 19 часа бяхме готови.  

ПЛАВАНЕ

I. АТИНА - о. МИЛОС

За да се осъществи идеята за къси преходи с почивки за къпане, трябваше да направим един денонощен преход от Атина до о. Милос. Стефан ме предупреди, че застраховката не покрива нощно плаване и след 21 часа лодката трябва да е в пристанище. Аз премълчах за моите намерения, но това ми добави още едно наум за предизвикването на Съдбата.

След излизане от марината, веднага изключихме двигателя, защото искахме да изминем колкото е възможно по-голямо разстояние на платна. Прогнозата беше за слаб до умерен вятър от северозапад. За пореден път тя изобщо не се сбъдна. От начало духаше слабо от изток, а след 22 часа вятърът съвсем замря. Радо остана да го чака “да се ориентира”, а аз легнах да спя. Имаше няколко кратки периода на засилване на вятъра и няколко бързи маневри за избягване от маршрута на фериботи, но като цяло оптимизмът и издръжливостта на Радо ни бяха отдалечили на 20 ММ от старта за 10 часа. С този темп трябваше да плаваме две денонощия до о. Милос. Пак на мен се падна да взема непопулярното решение да запалим двигателите. Радо отиде да спи, а аз останах да посрещна изгрева…

Около 6 часа на 17.07.2011 год. (неделя) преминахме край о. Св. Георги. Морето беше абсолютно гладко и катамаранът поддържаше скорост около 5 възела. Автопилотът работеше и оставаше само да чакам да пристигнем. Децата станаха рано и започнаха да разпитват, кога ще се къпем. Обещах им, че ще спрем насред морето, когато Радо стане от сън.

Един по един членовете на екипажа станаха от сън, направиха си утринния тоалет, закусиха и също зачакаха да се случи нещо интересно.

И то се случи!

По едно време забелязах, че водата в резервоара за питейна вода е намаляла критично. Проверих мивките, но никоя не течеше. Реших, че жените са я изразходили и трябва да пробвам да допълня резервоара с „уотърмейкъра”. Напънах се да си спомня, какво ни обясни Стефан по въпроса. Пуснах дизел-генератора и докато се чудех, дали съм пускнал пустия му „уотърмейкър”, Деница ми извика, че от вратата на тяхната каюта тече вода! Погледнах и вярно – от касата на вратата от около 1 метър височина се стичаше струя вода! Повдигнах пайола (подвижно подово покритие) – всичко беше пълно с вода! Пробвах я на вкус – не е солена! Явно е от резервоара за прясна вода. Спрях помпата за прясна вода, спрях дизел-генератора, спрях и двигателите. Автоматичната дренажна помпа на левия корпус работеше. В десния корпус беше сухо. Суматоха! Жените питат, дали няма да потънем. Мъжете изказват всякакви предположения, а аз търся достъп до резервоара за прясна вода, за да видя от къде е течът. Извадихме всичко от предните рундуци (сандъци с капаци) – не се вижда резервоар, разрових под койките в каюткомпанията – няма достъп! През това време течът спря, водата от корпуса беше изхвърлена в морето и някой беше събудил Радо.

Радо е гениален!... (когато е сънен или пийнал J). Веднага заяви,че трябва да свалим ламперията в предната каюта. Развихме няколко винта и свалихме един панел с вентилационна решетка. Откри се непривлекателна картина: Резервоар, маркучи, кабели, ръждиви скрити части на оборудване, което изглежда добре от лицевата страна. Пуснахме за момент помпата за прясна вода и се видя, че един маркуч е излязъл от един щуцер.

Вече писах веднъж:

ВИНАГИ ИЗКЛЮЧВАЙ ХИДРОФОРА, КОГАТО НЕ ГО ПОЛЗВАШ!     

Оставаше само да бях го спазвал. Но как? С 10 души на борда постоянно на някой му трябва вода.

Доста трудно Радо успя да стегне маркуча. Вече можеше децата да го отвлекат за обещаното къпане.

Криво-ляво успяхме да пуснем отново генератора и „уотърмейкъра”. Запалихме двигателите и се отправихме към о. Милос. Скоро случката се забрави и настроението се повиши.

Навлязохме в пристанището на о. Милос и аз си избрах едно по-свободно място за приставане, но от кея един чичо с голяма брада интензивно махаше и свиреше. Това означаваше, че ще се плаща! Пристанахме долу-горе прилично – на котва, с кърма към кея. Цената беше 21 Евро за кей с вода и ток.

В 17 и 30 часа бяхме на кея в Адамас (36° 43.5’N; 24° 26.7’E) на 4,5 метра дълбочина. Бяхме изминали 81 морски мили за 22 часа.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ЦИКЛАДИ

Това е централна група острови в Егейско море, наречени така, защото са в кръг (около о. Делос). Kukloi = кръгове.

ВРЕМЕ

Преобладаващият вятър през лятото е МЕЛТЕМ, който духа от NE-N-NW. Духа от юни до септември (най-силно през юли – август) и отмира през октомври. Силата му е обикновено 5 – 6, но може да стигне 7 - 8 и да продължи 1 – 3 дни, а понякога 2 седмици. Засилва през деня и отслабва нощем. Пътуването на югоизток е много по-лесно от връщането на северозапад.

ОСТРОВ МИЛОС

Най-югозападният остров от Цикладите. Той е вулкан, който е изригнал и образувал гигантски залив (както на о. Тира). Най-висок връх Пророк Илия 751 м. Има открити мини за полезни изкопаеми.

Милос е бил център на пред-Минойската цивилизация от бронзовата ера. Завладян е от Минойците и след това от Микенците.

През пелопонеската война застава на страната на спартанците, но атинците завладяват острова, избиват мъжете, а жените и децата поробват.

Франките и турците също са владели острова, но той е имал значителна автономия. Тук са се базирали много пирати и тук е ставала търговията на плячката, поради което островът е процъфтявал.

През първата световна война е бил база на британския флот.

Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. сред руините на древния град Милос от селянин, който събирал камъни за ограда. Той я продал на френския консул, който поръчал кораб от Франция да дойде, за да я вземе. Докато корабът пътувал, султанският губернатор я конфискувал и я изпратил с кораб за Истанбул. Френският кораб настигнал турския и отнел статуята след сражение. Предполага се, че тогава са изчезнали ръцете. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински, Венера). Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.

Статуята е от пароски мрамор, висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналният плинт (плочата, служеща за основа). Датирана е към 130 - 90 г.пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия, въпреки че в миналото погрешно е била приписвана на Праксител (починал два века преди това). Композицията е смесица между ранни стилове в класическия период на гръцката скулптура.

В нишата, в която е открита статуята, са намерени и фрагменти от лява ръка, държаща ябълка, за които се смята че ѝ принадлежат (което противоречи на горната легенда). Многобройните опити за реставрация на скулптурата в оригиналната ѝ поза обаче били безуспешни. Евентуалното наличие на ябълка в композицията би могло да препраща към Парис, отсъдил да подари златната ябълка на Афродита; друго възможно обяснение е и това, че на старогръцки език „милос“ (μήλος) означава „ябълка“.

Адамас (Порт Милос)  (36° 43.5’N; 24° 26.7’E)

Приближавайки се вижда фарът на о. Аркадиа и село на върха от източната страна на входа на залива.

Опасности:

1.                       При мелтем – разбъркано море на входа на залива (до една миля пред входа).

2.                       Рифове и надводни скали около носовете на вход в залива.

3.                       Силни пориви при мелтем около нос Бомбарда.

Места за акостиране:

1.                       С кърма или нос към градския кей между двата кея или на т-образния кей източно.

2.                       На котва източно от малкия кей. Дъното е тиня, камъни и водорасли. На места държи лошо.

Добра защита при мелтем. При силен южен вятър пристанището е опасно.

Вода - на кея за ферибота.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

Изгледът от височината (селото) е хубав.

II. о. МИЛОС – о. СИФНОС

На 18.07.2011 (понеделник) тръгнахме около 9 и 30 часа. Започваше плаването за почивка. Разстоянието беше малко и използвахме платната при всеки удобен случай. Този катамаран според мен е доста по-бавен от Lagoon 380, на който плавахме миналата година. При скорост на вятъра около 8 възела, скоростта ни не надвишаваше 3.

Около 12 и 30 часа хвърлихме котва на 3,5 м. дълбочина в залива Пиргониси на о. Кимолос (36° 46.6’N; 24° 33.6’E). Последва къпане, гмуркане и обяд.

Около 14 часа тръгнахме към крайната цел за деня. Вятърът се беше засилил и поддържахме около 6 възела при скорост на насрещния вятър около 15. Помагаше ни и това, че нямаше големи вълни, които да ни спират.

Около 16 и 30 часа хвърлихме котва на 6 м дълбочина в залива Вати на о. Сифнос (36° 55.88’N; 24° 41.52’E). Бяхме изминали 23 морски мили за около пет и половина часа.

Останахме да нощуваме на котва. За покупки и пробване на местната бира използвахме надувната лодка. Нощта премина спокойно - без вятър.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. СИФНОС (Nisos SIFNOS, SiphNos)

Висок гол остров на 7 ММ SE от о. Серифос. Каналът между двата острова е ветровит. В центъра се намира връх Св. Илия (694 м). Западният бряг е гол, но северният е по зелен и култивиран (?). Повечето население живее в столицата Аполония във вътрешността на острова.

В миналото жителите на острова били наклеветени, че са алчни измамници.  Веднъж те поднесли в Делфи позлатено яйце, вместо обичайното златно и Аполон за отмъщение разрушил златните мини, които били източник на богатство на острова.

Днес плажовете на югоизточния бряг са популярни.

ВНИМАНИЕ : Риф Тсукала (Vrakhos Tsoukala)  на 0,5 ММ NNW  от нос Филипос в северния край на о. Сифнос.

Аиос Йориос (Ayios Yeoryios)

Тесен залив в северозападния край на острова. Добра защита от мелтем. Има кей в югозападния край. Може да се застане с нос или кърма, като се внимава за камъните около кея.

Има таверни и керамични работилници. Тук е направена последната гигантска амфора.

Камарес (Kamares)

Трудно се забелязва входът към залива. Има мигалка северно от входа. Когато наближите, се вижда вълноломът и сградите. 

Опасности:

1.      Силни пориви в залива при мелтем.

Места за акостиране:

1. С кърма или нос към градския кей, между двата вълнолома. Дъното е твърд пясък и водорасли с малко камъни  – не държи добре навсякъде.
2. На котва в залива. Да се използва много верига. Котвата не държи добре навсякъде.

Добра защита от мелтем.

 Има портова полиция и митница.

Вода – на кея.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

 През лятото е туристически център. Има фериботи. Автобус до Аполония и Кастро.

Залив Вати (Ormos Vathi)

Затворен залив, предлагащ най-добра защита от вятър на о. Сифнос. Входът се забелязва трудно.  Има мигалка от юг на входа.

Може да се застане на котва в северния край на залива на 3 -4 м дълбочина. Дъното е пясък и водорасли – държи на места. Ако има място може да се застане на кея. Дълбочината е 2 – 2,5 м. В южния край на залива има също места за закотвяне.

Вода има до църквата. Хубави таверни. Водата в залива е чиста.

Залив Фикиада (Fikiadha)

Безлюден залив, предлагащ умерена защита от вятър.

Може да се застане на котва на 3 -4 м дълбочина. Дъното е пясък, тиня и камъни – държи на места.

Има само един параклис.

III. о. СИФНОС – о. СЕРИФОС

На 19.07.2011 (вторник) започнахме плаването малко след 9 и половина. Вятърът беше естествено насрещен 15 – 20 възела, а ние поддържахме скорост около 4,5 - 5.

Малко след 13 часа хвърлихме котва на 5 м. дълбочина в залива Кутала на о. Серифос (37° 08.3’N; 24° 27.7’E) за обяд и къпане.

Около 16 часа тръгнахме за Ливади и стигнахме малко след 17 часа. Застанахме на котва с кърма към кея на дълбочина 4 м (37° 08.6’N; 24° 30.97’E). Бяхме изминали 22 морски мили за около 5 часа.

Последва традиционното разхлаждане в крайбрежно кафене.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. Серифос (Nisos Serifos, Seriphos)

Куполообразен остров с бели къщи на хълма в югоизточния край. Островът е скалист и гол, но около Ливади е зелено и залесено. Има няколко мини за желязна руда, които вече не се използват. На острова живеят предимно възрастни хора.  Туризмът е ограничен.

Ливади (Livadhi, Livadhiou)

Опасности:

Силни пориви в залива при мелтем.

Места за акостиране:

1.                       С кърма или нос към градския кей. Да се държи лодката опъната далеч от кея, Да се използва всичката възможна верига. Дъното е пясък и водорасли – не държи добре навсякъде.

2.                       На котва в залива. Да се използва много верига. Котвата не държи добре навсякъде.

Добра защита от мелтем.

Има портова полиция.

Вода – на кея.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

 Автобус до селото (chora) от пристанището. Около пристанището – туристически район (включително дискотеки - шум).

Залив Кутала (Koutala)

Отворен залив в южната част на о. Серифос. Може да се застане на котва в двете малки заливчета в дъното. В североизточния край – на 3 – 5 м дълбочина. Дъното е пясък. В северозападния край на 6 – 10 м дълбочина. Има оставени вериги от мъртви котви на дъното! Добра защита от мелтем.

Има остатъци от железни мини. Може да има магнитна аномалия.

Има вили и таверна.

IV. о. СЕРИФОС – о. КИТНОС

На 20.07.2011 (сряда) тръгнахме малко преди 9 часа. Вятърът беше настещен и ние ветроходствахме доколкото беше възможно, но не се притеснявахме особено, когато се наложи да използваме двигателите, за да си осигурим обедната почивка за къпане. В 12 и 30 часа бяхме вече на котва на 4,5 м. дълбочина в залива Св. Димитър на о. Китнос (37° 18.74’N; 24° 22.40’E).

След тричасова почивка тръгнахме и в 16 и 30 часа бяхме на кея в Мерика на о. Китнос (37° 23.5’N; 24° 23.8’E). Бяхме изминали 23 морски мили за около 5 часа.

Престоят е безплатен, но токът и водата от колонките е с еднократни карти, които се закупуват от близкия магазин. На нас ни се наложи да купим 3 карти по 3 Евро, за да заредим 500 литра вода. Това не е единственият неприятен спомен от Мерика…

Когато наближи да се мръкне, започват да пристигат всякакви яхти и всички искат да се вържат за кея. В резултат на това настава едно набутване, наместване, превързване на въжета и т.н. До нас също се набута една лодка, ние трябваше да се преместим малко надясно, капитанът на голям катамаран от дясно започна да протестира и се стигна до малка разправия. Нещата в края на краищата се успокоиха, но ми остана неприятното усещане. След половин час тия двамата капитани, заради които хабихме нерви, се разхождаха по пристана и си говореха приятелски на гръцки, а по време на суматохата една дума не обелиха помежду си – оставиха ни нас между чука и наковалнята.

През нощта природата ни сервира следващите неприятни емоции. До полунощ духаше североизточен вятър, който предизвикваше силно клатене и дърпане на лодката, но ни държеше далеч от кея. Около 2 часа през нощта се събудих и станах да видя какво става. Вятърът беше сменил посоката си и духаше от северозапад. Радо беше усетил от рано на къде върви работата и беше пуснал допълнително въже от кърмата. Почти на всички лодки екипажите бяха навън. Явно всички се двоумяха, какво да правят.

Сигналът даде една голяма моторна яхта. С доста сложни маневри, с пускане на допълнителни въжета и с помощна моторна надувна лодка във водата, тя успя да се измъкне от кея и напусна пристанището. Стадният инстинкт проработи незабавно. Веднага след нея напусна един катамаран, който беше в този най-лош ъгъл на кея. Трета беше яхтата в ляво от нас, заради която имахме разправии. Стана малко по-свободно около нас, но вятърът и вълните ни блъскаха и ни доближаваха опасно към кея. Запалих двигателите и високо емоционално (с голям страх!) се изнесохме от кея. Отървахме се на косъм! На тая пластмаса и трябват само няколко по-сериозни удара в бетонния кей, за да се простим с нея и  да се разправям със застрахователи до края на живота си. От третия път успяхме да се закотвим на подходящо място в залива. Скоростта на вятъра беше стабилно над 20 възела, максималното което видях беше 25. На котва беше значително по-спокойно – нямаше го постоянното ударно опъване на въжетата. Останах да дежуря някой да не ни извади котвата, докато той самият се закотвя. Една по една, всички лодки напуснаха кея, с изключение на 3 – 4. Някои се закотвиха в залива, други напуснаха пристанището.

При северозападен вятър това пристанище е отвратително!    

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. КИТНОС (Nisos KITHNOS, THERMIA)

Гол, скалист остров. Най-висок връх – 294 м. Населението живее в Хора (Китнос) на хълма над залива Апокриозис и Мерика.Туризмът е слаб. 

Заливи Колона, Апокриосис и Фикиада

Намират се северно от Мерика. Има подводни камъни южно от входа на Апокриосис и свероизточно от входа на Фикиада. Няма мигалки за ориентиране нощем.

Опасности:

1.      Силни пориви в заливите при мелтем.

Места за акостиране:

1.            В залива Колона – на котва в NE край на 3 – 6 м. дълбочина. Дъното е пясък – държи добре. Добра защита при мелтем. Отворен на запад. Често се пуска дълго въже към северния бряг.

2.            В залива Фикиада – на котва на 3 – 5 м. дълбочина. Дъното е пясък и водорасли – държи добре. Добра защита при мелтем.Има отворен сектор на юг.

3.            В залива Апокриосис – на котва на 5 – 10 м. дълбочина. Дъното е пясък и водорасли – държи добре. Често се пуска дълго въже към северния бряг. Добра защита при мелтем.Има отворен сектор на югозапад – запад.

Има таверни в Апокриосис и Фикиада.

Мерика (Merikha, Merikhas)

Малко пристанище на западния бряг. Сградите на градчето се виждат от морето.

Пристава се с нос или кърма към кея. Да се пусне много верига, т.к. фериботите докато товарят остават с включен малък ход напред и създават голямо течение.

Сравнително добра защита от мелтем. При вятър от запад има вълни в пристанището.

Има портова полиция.

Вода – на кея. С карти от магазина.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

V. о. КИТНОС – о. КЕА

На 21.07.2011 (четвъртък) изчакахме до 11 часа да утихне малко вятърът и тръгнахме на път. Той беше естествено насрещен със скорост около 15 възела. Имаше вълни от нощта, но плавахме общо взето прилично. Около 14 часа достигнахме най-южната точка на о. Кеа – н. Тамелос, а след още един час хвърлихме котва в залива Кавиа на 4 м. дълбочина (37° 34.88’N; 24° 16.73’E).

След двучасова почивка за обяд и къпане продължихме на залива Св. Никола. В 18 и 30 часа бяхме на кея във Вауркари, о.Кеа (37° 38.82’N; 24° 18.95’E).  Бяхме изминали 22 морски мили за около 5,5 часа. Заливът е много хубав – голям и защитен от вятър. Много яхти бяха застанали на котва, въпреки че на кея имаше свободно място.    
 

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. КЕА (Nisos KEA, ZEA, TZIA)

Гол, скалист остров. Най-висок връх – 564 м. Населението живее в Хора (Кеа) на хълма над залива Св. Никола. През миналото островът е бил много по-важен от сега – имало е няколко града. На изток от селото (Хора) има руини и лъв с лице на котка (дълъг 6 м), издялан от камък (около 600 год. пр.н.е.). Населението е около 2 хиляди, младите са избягали в Атина да търсят работа.

Залив Св. Никола (37° 39.89’N; 24° 18.67’E)

Намира се в северозападния край на острова.

През лятото е доста пренаселен с яхти от Атина. В миналото параходите тук са зареждали въглища.

Места за акостиране:

a.             Залив Ливади . Това е южният ръкав на залива. С кърма или нос към кея в Корисия. Стой далеч от фериботите! Защитата от мелтем е средна. На котва в залива при тихо време. Дъното е тиня и водорасли и не държи добре на всякъде.

b.            Залив Воуркари. Това е североизточния ръкав на залива. С кърма или нос към кея в Воуркари. Дълбочината рязко намалява до кея и по-добре да се пристава с нос. Трябва да се пуска възможно най-дълга верига на котвата. Защитата от мелтем е средна. На котва в залива на 8 – 12 м. дълбочина. Дъното е тиня и водорасли и не държи добре на всякъде.

c.             Залив на склада за въглища. Това е северния ръкав на залива. На котва в залива в страни от подводните кабели. Дъното е тиня и водорасли и не държи добре на всякъде.

Има портова полиция в Корисия.

Вода – на кея във Воуркари и Корисия.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

Залив Кавиа (Kavia, Koundouros) (37° 34.44’N; 24° 16.13’E)

Малък залив на западния бряг на острова.

Има вятърни мелници, превърнати в жилища. Има таверна. Може да се застане на котва на 3 – 6 м. дълбочина. Дъното е пясък и камъни. Не държи много добре. Има остатъци от мъртви котви и вериги. 

Провизии – има.

Таверни – има.

VI. о. КЕА – АТИНА

На 22.07.2011 (петък)  тръгнахме в 6 и 30 часа. Исках да остане време за едно кратко спиране за обяд и къпане. Нямаше никакъв вятър и аз си мислех за описанията на този район като много ветровит и труден за плаване. След около 2 часа подминахме южно о. Макрониси. Около 9 и 20 часа бяхме вече до н. Сунион, но който се виждаха колони от величествения храм на Посейдон. Насочихме се да преминем между брега и о. Гайдурониси. Този район е с доста плитчини и доста тесен. В добавък има много мрежи на една рибна ферма, северно от острова.

Именно тук започна да духа от север – северозапад. Вятърът засили за кратко време до 15 – 20 възела. Вдигна се къса, остра, насрещна вълна, която направи мизерно приятното до този момент плаване. Този катамаран е твърде нисък и постоянно имаше доста силни удари на вълните под палубата между корпусите (slamming).

Когато се измъкнахме от теснината, вдигнахме платна и се насочихме остро срещу вятъра. Това същевременно осигуряваше косо движение срещу вълните и блъскането между корпусите намаля. Лавирането срещу вятъра не е моето любимо занимание и доста често сверявах курса, скоростта и местоположението, за да намалим времето, през което се движим на контра-халс (не се приближаваме към целта). Най-голямата скорост по GPS на катамарана беше около 7 възела, при скорост на вятъра около 20 – 22. Когато навлязохме навътре в Сароническия залив, вятърът отслабна до около 15 възела, вълните намаляха и скоростта ни беше около 5. Това като че ли са комфортните условия за този катамаран.

Докато траяха тези занимания, нямаше възможност за спиране за почивка. Не беше ясно кога изобщо ще стигнем до марина Алимос. Когато условията се подобриха, бяхме вече в района на града и не си струваше да се спира. Отправихме се направо към марината.

В 16 часа бяхме вързани на кея в марина Алимос (37° 54.97’N; 23° 42.28’E). Бяхме изминали 42 морски мили за около 9,5 часа.

Общо за плаването изминахме 213 морски мили за 52 часа и половина със средна скорост 4 възела.

Предаването на лодката премина без проблеми. Стефан се оказа много толерантен и не предяви никакви претенции, въпреки че имаше реални основания …