От Словения до Истанбул с „Хансе 415”
От Валентин Станчев, е-mail: v_stanchev@ml1.net
Няма безплатен обяд!
ПОДГОТОВКА
Искате ли да плавате безплатно на хубава яхта? Не се съмнявам, че искате! Единият от начините е да се включите в “yacht delivery” – доставка на яхта на собствен ход от едно пристанище до друго. Плаваш си, хранят те и може нещо да ти платят... Има обаче някои „подробности”, които ще узнаете по-нататък.
Исках да пробвам тази възможност и чрез сайта http://www.crewseekers.net/ започнах да пиша на авторите на обяви за плавания, които не изискват заплащане. Ако някой отговореше, то бе учтив отказ. Просто хората предпочитат свои сънародници (англичани, французи). Един човек обаче отговори и започнахме кореспонденция, от която се разбра, че това е фирма за доставка на яхти и подборът на екипажа минава през няколко етапа. В средата на март бях стигнал до „късия списък” от кандидати, но постепенно това ми омръзна и престанах да пиша. Не щеш ли, на 22.03.2013 получих e-mail, с който Мат ми предлагаше да явя възможно най-скоро в Порторож Марина, Словения за доставка на яхта „Хансе 415” до Пендек Марина, Истанбул. Продължителността на плаването се очакваше да бъде 10 дни. Изобщо не се замислих и натоварен с две чанти и малка раница тръгнах с автобус за Словения.
На 25.03.13 (понеделник) в 4 часа сутринта се озовах пред гарата в Любляна. Температурата беше минус 2 градуса, имаше около 10 см сняг и духаше противен вятър. Добре, че намерих едно денонощно барче срещу гарата. В 6 и 30 часа хванах автобус за Порторож и докато пътувах започна да ми се изяснява първата „подробност”:
Delivery се прави извън сезона за плаване!
Собствениците искат да си карат яхтите, когато времето е най-приятно. Доставката става или преди началото на сезона или след края му.
Маршрутът на автобуса преминаваше през затрупаната със сняг планина и навсякъде имаше табели „Ски сервиз”. Май бях объркал спорта…
Когато пристигнах в марината, валеше дъжд, духаше силен вятър, а по дърветата и лодките имаше поледица. Изглежда бях направил поредната голяма глупост в живота си...
ПЛАВАНЕ
На 26.03.13 (вторник) около обяд започнахме с маневрите за зареждане с гориво и отиване до пристанището в Порторож за оформяне на излизането от страната. Всичко вътре в лодката беше опаковано с найлон, картон и кече. Газовата печка беше опакована с алуминиево фолио. Можехме да ползваме само собствени съдове и прибори за хранене, собствен спален чувал и т.н.
Яхтата трябва да се достави в „шоу руум” състояние!
Нищо че яхтата е нова, не може да ползваш „екстрите”, може само да чистиш. Не трябва да има нито петънце, нито драскотина след 1100 морски мили (повече отколкото собственикът ще измине за година).
I. ПОРТОРОЖ – БРИНДИЗИ
Около 15 часа бяхме завършили с формалностите и започнахме плаването с пълни платна и благоприятен вятър от северо-изток. Почти веднага около яхтата се появиха няколко делфина, което сметнах за добър знак. Имах нужда повдигане на духа в студеното и влажно време.
Предвиждаше се да плаваме без прекъсване покрай хърватския бряг до достигане на южния край на зоната за разделяне на трафика и след това да пресечем към италианския бряг и да достигнем Бриндизи. Трябваше да се поддържа скорост около 5 – 6 възела. Когато скоростта падне устойчиво под 5 възела, се пали двигателя, който с 1500 до 1800 об./мин. помага на платната. Когато скоростта се вдигне над 7 възела, се гаси двигателя. От тук следва и закономерността - при delivery двигателят да работи над 60% от времето, но и платната не се свалят.
Бяхме трима и всеки беше 4 часа на вахта и 8 часа почивка. Почивка е малко силно казано, защото не можеш да се отпуснеш на скачаща, клатеща се, скърцаща и бръмчаща лодка, която се накланя ту на една, ту на друга страна под ъгъл над 30°. Започна въртележката, след която спомените се размиват. Имаше малко попътен вятър, много насрещен и малко безветрие. Имаше големи вълни и спокойно море. Нямаше опасни ситуации, но имаше много дискомфорт. Спомням си красивия изгрев на слънцето на 27.03.13 (сряда) и изключително красивата, кървавочервена луна, която се показа на хоризонта вечерта.
Потвърдиха се страховете ми, че екипировката ми е неподходяща за такова време. На Джон и Уил костюмите бяха от „гортекс”, а моят – мушама. Ботушите им бяха също специални за яхта (кожа и „гортекс”), а аз бях с едни маратонки. Резултатът беше ясен: през цялото време бях мокър и умирах от студ. Добре, че имах термо-бельо, което успяваше да изсъхне през времето между вахтите.
За първите 24 часа изминахме 157 морски мили, за вторите – 153.
В 2 часа и 30 мин. на 29.03.13 (петък) застанахме на горивния кей на марина Бриндизи. Бяхме изминали 390 морски мили за 60 часа. Бяхме изразходили 120 литра дизелово гориво.
Най-важното бе, че пристигнахме в район с по-поносими температури!
Сутринта капитан Джон постанови, че трябва да вдигнем някого до върха на мачтата, за да свали топинглифта (въжето, което държи гика, когато грота не е вдигнат), който се беше откачил. Втората задача беше да се разглоби и почисти тоалетната, която беше престанала да изпомпва. Слава Богу, вдигнахме Уил на мачтата и оправихме топинглифта. За съжаление за мен остана тоалетната. След като я разглобих и сглобих два пъти и не открих нищо нередно, проследих отходния маркуч и установих, че „сийкокът” (seacock - кран през корпуса на лодката) е затворен. Отворих го и всичко се оправи. Докато аз прегръщах тоалетната чиния, Уил се изхитри и успя да си вземе един душ някъде на пристанището. Аз си останах със задълбочените знания в тази специфична област на морското дело.
Личната хигиена е първата жертва при Delivery!
Яхта „Шу Шу”
Щурманската маса
Поледица по дърветата в Порторож
Пристанище Бриндизи
ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Адриатически пилот” на Тревор и Дина Томпсън, „Пилот на италианските води” на Род Хайкел и интернет)
ПОРТОРОЖ МАРИНА (45° 30’.5 N 13° 35’.7 E)
Курортно селище. Пристанището е препълнено с местни лодки и няма място за посещаващи яхти. Заставането на котва е забранено. Единственото място за престой е марината.
Добра защита от вятър.
Опасности:
Няма опасности при приближаване. Използвайте обозначения канал.
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея . Има дървени стълбове, за които да се вързва външният край на лодката.
Вода – на кея Заведения – има.
Ток – има Душ – има
Гориво – на горивния кей. Провизии – има.
БРИНДИЗИ МАРИНА (40° 39’.65 N 18° 00’.1 E E)
Намира се вътре в търговското пристанище.
При приближаване се виждат комините и сградите на нефтена рафинерия. Вижда се и една крепост. След като влезете в пристанището, трябва да заобиколите крепостта. Марината е във вътрешното пристанище, зад крепостта.
Добра защита от вятър.
Опасности:
1. Няма опасности при приближаване. Внимавайте за кораби и фериботи.
Места за акостиране:
1. С кърма или нос към кея . Има мъртви котви.
Вода – на кея Заведения – в града.
Ток – има Душ – има
Гориво – на горивния кей. Провизии – в града.
II. БРИНДИЗИ - КОРИНТ
Около 14 часа на 29.03.13 (петък) тръгнахме от Бриндизи. Духаше естествено насрещен вятър (около 20 възела) и имаше неприятни вълни. Капитанът зададе курс на изток към Албания. Целта беше да стигнем на завет покрай албанския бряг. Първите 12 часа преминаха изцяло на платна при доста некомфортни условия. По някое време се оказахме доста близо до албанския бряг и всичко щеше да е прекрасно, ако на картата не видяхме, че пише „Минно поле”. Естествено веднага изменихме концепцията и започнахме да се движим по-далеч от брега. Може би данните на картата да са стари, но все пак…
Денят 30.03.13 (събота) се очертаваше много приятен. Преминахме през канала между о. Корфу и Албания (Гърция), двигателят бръмчеше, ние се любувахме на пейзажа. Естествено трябваше да си платим за приятните часове. Когато наближихме южната част на протока Керкира, задуха силен юго-източен вятър, вдигна големи, остри вълни и ние в продължение на 5 часа правихме „оверлози” на това тясно място без особен напредък. Вятърът над палубата задържаше продължително между 35 и 40 възела. Беше студено, мокро и гадно. Когато се измъкнахме южно от Корфу, вятърът спадна до 12 – 18 възела и в 22 часа пристигнахме на о. Паксос. Бяхме изминали 183 морски мили за 32 часа.
Веднага се отправихме към таверната да хапнем вкусно и пием по бира.
Храната при Delivery е излишен разход за капитана!
Капитан Джон се оказа много пестелив…
31.03.13 (неделя) премина в неизвестност – ту ще тръгваме, ту ще оставаме. Уил, третият член на екипажа, си взе багажа и отлетя за Англия. Имал друг ангажимент. Капитанът е знаел за това, но аз нямах никаква представа, когато се захванах с тази авантюра. Предстоеше нов режим на плаване – 3 часа на вахта, 3 часа „почивка”. Коринтският канал е затворен във вторник и ние трябваше да пристигнем там или в понеделник или в сряда. В края на краищата почистихме лодката и останахме още една нощ. Хубавият момент беше, че се успях да взема един бърз душ.
На 01.04.13 (понеделник) тръгнахме в 7 часа от о. Паксос към Влихо на о. Лефкас. Там капитанът на другата яхта, с която си правихме компания, е работил и искаше да си види познатите. Официалната версия бе, че ще зареждаме гориво и ще сменяме маслото на двигателя. Плаването премина безпроблемно. Около 13 часа бяхме на северния вход на канала на Левкас и изчакахме мостът да отвори и ни пропусне.
В ранния следобед се завързахме за една рибарска гемия на кея във Влихо, о. Лефкас. Бяхме изминали 45 морски мили за 8 часа.
Това е едно малко селце, в което няма нищо. Все пак в една таверна, кръстена „Яхт клуб” , можеше да се хапне и пийне нещо.
Направихме едно трудно упражнение за зареждане на гориво, като прехвърлихме маркуча от мини-цистерната през 3 лодки. Капитанът смени маслото на двигателя и запази стария маслен филтър и старото масло за доказателство.
На 02.04.13 (вторник) тръгнахме около обяд и карахме едно денонощие срещу вятъра в тесния залив на Патрас и след това залив на Коринт. Преминахме под моста около полунощ.
Около 10 часа на 03.04.13 (сряда) бяхме пред входа на Коринтския канал от западна страна. За наша изненада каналът беше затворен – стачка! Отидохме до пристанището в Коринт и се вързахме на кея. Бяхме изминали 128 морски мили за 22 часа.
Порт Гайос, о. Паксос
Влихо, о. Лефкас
Коринт
ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилот на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
О. ПАКСОС (39° 12’.22 N 20° 11’.47 E)
Порт Гайос (о. Паксос) е популярно място за екскурзии от о. Корфу през лятото. Препълнено с лодки през лятото. Оплетени котви и вериги са често срещано явление.
Добра защита от вятър.
Опасности:
1. Да се внимава при идване от изток за рифа до о. Панайя.
2. Южният вход на канала е плитък и няма място за маневриране.
3. Много фериботи и лодки влизат и излизат.
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея .
Вода – с мини-танкер Заведения – има.
Ток – няма Душ – няма
Гориво – с мини-танкер Провизии – има.
ВЛИХО, О. ЛЕФКАС (38° 40’.9 N 20° 41’.9 E)
Влихо (о. Лефкас) се намира в дъното на голям залив. Много яхти зимуват на котва тук. По бреговете има места за зимуване на сухо.
Добра защита от вятър.
Опасности:
Няма
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея .
Вода – с мини-танкер Заведения – ограничени.
Ток – няма Душ – в таверната „Яхт клуб”
Гориво – с мини-танкер Провизии – има.
КОРИНТ (37° 56’.8 N 22° 56’.1 E)
Вижте описанието в „Атина – о. Лефкас 2010” на http://sailing-by-chance.blogspot.com .
Коринт
II. КОРИНТ - ИСТАНБУЛ
03.04.13 (сряда) изглежда щеше да бъде ден за почивка, поради стачката на администрацията на Коринтския канал. Тъкмо се бях приготвил за следобеден сън, когато по радиото се чу караница между диспечера на канала и шкипера на някаква яхта, който беше влязъл в лимана на канала. Диспечера му викаше да се маха, а шкиперът отказваше заради силния вятър. След горещи дискусии и обещание да заплати „кеш”, му разрешиха да мине.
Това подейства като стартов сигнал и веднага нашите 2 яхти започнаха разговор с диспечера. Естествено обещахме да платим кеш и ни разрешиха да преминем, след около 1 час чакане насред вълните пред лимана.
В 17 часа бяхме преминали канала, платили таксата, заредили гориво и започнахме плаването „нон стоп” до Истанбул. Началото беше обнадеждаващо. Вятърът беше попътен и яхтата поддържаше на платна скорост между 6.5 и 8.5 възела. До полунощ стигнахме н. Сунион (за 7 часа изминахме около 50 морски мили).
Изгревът на 04.04.13 (четвъртък) посрещнахме южно от о. Евия и продължихме с режима „3 ON , 3 OFF” . Вятърът продължаваше да е от северозапад, така че плаването преминаваше изцяло на платна. Около 16 часа вятърът намаля и преминахме в режим „моторно ветроходство”. В този район корабният трафик е оживен и трябва да се внимава, защото не всички дават предимство на „пешеходците” (ветроходците). По едно време виждах 8 кораба, плаващи в различни посоки.
Постепенно излязохме от трафика и преминахме източно на о. Бозджаада (Бозавия = сивия остров) или Тенедос, както го наричат гърците. Около 6 часа на 05.04.13 (петък) бяхме на южния вход на Дарданелите. Преминаването ни отне 8 часа, даже с тази нова и хубава лодка.
Плаването през Мраморно море премина като на сън (и в буквалния смисъл). Вятърът често сменяше посоката и силата си. Около о. Мармара имахме няколко вълнуващи минути, когато вятърът рязко засили до около 30 възела. Започнахме да рифоваме, в същия момент забелязахме един ферибот с курс за сблъскване, а автопилотът не искаше да изключи…
Утрото на 06.04.13 (събота) посрещнахме с приятен попътен вятър, като че ли природата искаше да остави приятен спомен за това плаване. Около 10 часа пристигнахме в Пендик марина, Истанбул. Бяхме изминали 400 морски мили за 65 часа. Общо за плаването бяхме изминали 1140 морски мили за 187 часа със средна скорост 6.1 възела. Колко гориво сме изразходили никой не знае…
Предстоеше основно почистване на яхтата, чакане за печати в паспортите и 12 часово пътуване през Истанбул и с автобус до София.
Някой да е казал, че е лесно?
Капитан Джон в Коринтския канал
ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от интернет)
ПЕНДИК МАРИНА (40° 52’.03 N 29° 14’.24 E)
Нова марина, построена на азиатския бряг. С добра физическа защита. Има много магазини и заведения за хранене. Има банкомати.
Добра защита от вятър.
Опасности:
Много фериботи и лодки влизат и излизат.
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея . Има мъртви котви. Персонала на марината помага при заставане на кея.
Вода – има Заведения – има
Ток – има Душ – има
Гориво – на горивния кей Провизии – има
