От
Валентин Станчев, е-mail: v_stanchev@ml1.net
ПОДГОТОВКА
Сигурно много съм се хвалил, щом са ме чули бивши колеги чак в София…
През март ми се обади Серафим,
че иска да пробва семейно плаване в Гърция. Аз в такива случаи първо се
съгласявам, а после започвам да мисля. Определихме края на юни за подходящ
период за плаване в Йонийско море. Цените по това време са по-високи, тъй като
сезонът вече е в разгара си. За сметка на това може да се разчита, че водата ще
е топла и къпането в морето ще е приятно. Вятърът в Йонийско море е обикновено
умерен от северозапад и не вдига големи вълни.
По традиционния начин избрах
офертата на „EL YACHTING” за чартър от о. Лефкас
с катамаран Lagoon 380, от 22
до 29 юни за 2450 Евро. Тази фирма ми беше напълно
непозната и имах някои притеснения, които се оказаха напразни.
Пристигнахме в марина Лефкас около 17 часа на 22.06.2013 год. (събота).
Приемането на лодката премина
сравнително бързо. Катамаранът беше в добро състояние. Собственикът Никос ни
обясни подробно всичко.
Останахме в марината за през
нощта, за да си починем от дългия път.
Екипажът на катамаран"Хомо Делфинус"
ПЛАВАНЕ
Маршрут
I. ЛЕФКАС – ВАСИЛИКИ
Тръгнахме около 9 и 30 часа
на 23.06.2013 год. (неделя). Насочихме се на юг по канала,
който е дълъг около 4 ММ. Веднага след излизане от канала вдигнахме платна,
независимо, че вятърът беше твърде слаб и насрещен. Около час се упражнявахме с
платната и изминахме около 1.5 ММ на лавировка, от които около 0.5 ММ по посока
към целта.
А целта ни беше залива Десими (38° 40.4’N; 20° 42.9’E),
където предстоеше къпане, ядене и почерпка. Решението беше очевидно – палене на
двигателите. Точно по разписание, около 12 и 30 часа, хвърлихме котва и
започнаха приятни занимания за екипажа.
Малко след 15 часа тръгнахме
към Сивота. Пътят ни беше на юг по канала между о. Лефкас и о. Меганиси. Духаше
естествено насрещно. Вятърът беше достатъчно силен, а морето гладко, за
поддържане на скорост между 4 и 6 възела на остър курс. С 5 – 6 поворота успяхме
за около час да преминем канала и тъкмо щеше да настъпи удоволствието да поемем
на малко по-пълен курс, когато вятърът стихна и отново станахме моторни
ветроходци.
В 17 часа бяхме застанали на
котва с кърма към кея в Сивота (38° 37.4’N; 20° 41.1’E), малко село в един напълно затворен залив -
идилия. За около час екипажът се разходи и тъкмо аз се наслаждавах на едно
питие, когато вятърът смени посоката си и започна да духа доста силно откъм
околните планини. Започна да притиска лодките към кея и някои бяха принудени да
напуснат. За съжаление и нашата котва не държеше както трябва…
Когато нещата се объркат,
всеки опит да ги оправиш
само влошава положението!
(Закон на Мърфи)
Реших да застанем на котва в
залива, това беше най-бързо, лесно и безопасно. Кристин предложи да отидем до
Василики. Защо не? Щяхме да съкратим утрешния маршрут. Щяхме да разгледаме още
едно място ….
Запалихме двигателите и след
час и половина вече избирах място в залива Василики
(38° 37.6’N; 20° 36.3’E) за заставане на котва. Вътрешното пристанище беше
пълно с яхти и рибарски лодки, а във външното имаше само един ферибот и едно
рибарско корабче. Поддадох се на желанието на екипажа да застанем на кея там. Не
било случайно, че няма други яхти там.
За да направя дългата история
кратка, ще кажа че маневрите продължиха с малки прекъсвания от 20 до 22 часа и
включваха заставане на борд на кея, заставане на котва, с кърма към кея и
накрая заставане на котва в залива и прибиране на екипажа от градчето с
надувната лодка през нощта. Това беше един дълъг, наситен с емоции край на
деня…
Добре, че нощта премина
спокойно.
Бяхме изминали 28 ММ за около 6
часа плаване.
Плаване на платна
На вахта
ИСТОРИЧЕСКИ
И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на
гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
Сивота (38° 36.87’N; 20° 41.52’E)
Входът в залива се забелязва трудно от далеч. Може да се застане на котва на 3 – 10 м дълбочина. Дъното е тиня и водорасли. Държи добре след като се пробият водораслите. Това може да не стане от първия път. Добра защита от вятър. Има пориви от околните височини. В юго-източния край на залива има тежки вериги на дъното, които са били използвани за мъртви котви.
Вода на кея ( срещу заплащане).
Провизии – има.
Таверни – има.
Василики (38° 37.7’N; 20° 36.15’E)
Фарът на нос Дукато се вижда от далеч. Заливът е голям, с Понди от запад и Василики от
изток. Застава се на котва с нос или кърма към кея . Дъното е тиня – държи
добре. Добра защита от вятър, макар че преобладаващият вятър духа в залива и
създава неприятности.
Може да се застане на котва срещу Понди на 2 – 5 м дълбочина. Дъното е
пясък.
Вода на кея . Южно от Василики има студен извор.
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – на края на селото.
II. ВАСИЛИКИ – АСОС (о. Кефалония)
На 24.06.2013 (понеделник) тръгнахме около 9 и 40 часа. Вдигнахме платна още в
залива. Вятърът духаше традиционно насрещно, но това беше само през първия час
и половина, докато заобикаляхме нос Дукато. Разгледахме фара на носа и белите
скали „Лефкада”, които са дали името на
острова. Около 11 и 30 часа завихме на юг и се отправихме с попътен вятър към
Асос на западния бряг на о. Кефалония. Движехме се с прилична скорост над 5
възела и малко преди 14 часа се закотвихме пред един малък плаж, с достъп само
от морето (38° 22.8’N; 20° 32.3’E).
Беше доста дълбоко и имаше вълни, но екзотиката си има своите
неудобства.
Около 16 часа се преместихме на котва в залива на Асос (38° 22.7’N; 20° 32.6’E). Заливът е малък –
долу-горе колкото 4 плувни басейна. Ние се нагнездихме по средата и плуващите
започаха да протестират. Наложи се да се преместим по-близо до скалите, което
нямаше да бъде много комфортно, ако вятърът смени посоката си.
Бяхме изминали 23 ММ за малко над 4 часа плаване.
Следобедът и вечерта преминаха приятно – с
разходка до венецианската крепост на върха на хълма и посещение на таверна.
Пред белите скали
В Асос
Поглед към залива
ИСТОРИЧЕСКИ
И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на
гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
Асос (38°
22.8’N; 20° 32.2’E)
Естествено пристанище на западния бряг на о.
Кефалония. Има голям венециански форт от
запад на пристанището.
Застава се с нос или кърма към кея с дълго въже.
Може да се застане и на котва в залива. До кея има подводни камъни и не може да
се доближи достатъчно. Заливът е доста дълбок. Дълбочината рязко намалява близо
до кея. Дъното е тиня и морска трева – не държи добре навсякъде.
Преобладаващият вятър от NW вкарва вълни в пристанището и го прави некомфортно. При
силен вятър от NW е опасно.
Вода и ток – няма.
Провизии – има малко.
Таверни – има.
Гориво – няма.
III. АСОС – ЛИКСУРИ
Имах едно на ум
за мястото, където сме хвърлили котва и станах през нощта да проверя дали сме достатъчно далеч от скалите. Всичко
беше поносимо, но когато малко след 5 часа проверих отново, вятърът
беше променил посоката си, беше станал по-силен и кърмата беше наближила скалите в южния край
на залива. Беше вече светло, аз едва ли щях да заспя отново, защо да не събудя
останалите? Запалих двигателите и започнах да вдигам котва. При такова
упражнение само най-упоритите остават в койката...
На 25.06.2013 (вторник) вдигнахме котва в 5 и 30 часа. Последва
приятно плаване на попътен курс и около 10 и 30 часа вече избирахме място за къпане
и плаж източно от нос Акротири на южния бряг на о. Кефалония. За 5 часа бяхме
изминали 28 ММ на платна. Вятърът беше благоприятен вече втори ден, което за чартър е чист
късмет.
Не така
стояха нещата със закотвянето. Поне 5 пъти се закотвяхме на идеално място, на
малка дълбочина, с дълга верига и пустата котва все не искаше да се вкопае. Да
не би дъното да е от бетон?! Вярно, че духаше свеж вятър, но това беше вече прекалено. Накрая Серафим скочи във
водата и заби котвата ръчно-крачно на дълбочина около 1.5 метра (38° 09.6’N; 20° 32.4’E). След толкова труд имахме нужда от питие за
успокояване…
Малко преди
16 часа изтеглихме от водата забитата с толкова мъки котва и потеглихме към
Ликсури. Последните 5 ММ изминахме на двигател, заобиколихме плитчините пред
нос Св. Георги и в 17 часа бяхме застанали с борд към градския кей на Ликсури (38°
11.6’N; 20° 26.2’E) . Имахме нужда от
вода и по случайност бяхме точно до колонка с работеща чешма.
Общо за деня бяхме изминали 33 ММ за 6 часа плаване.
Последва разглеждане на градчето и посещение на
таверна на 10 метра от катамарана. Вечерта на три пъти ни посещава портовата
полиция и ме викаха 2 пъти при тях. Дежурният говореше само гръцки, а аз знам
само няколко думи, което с нищо не помага. В края на краищата, когато разбра,
че ще тръгвам в 6 часа за Сами, махна с ръка и ми пожела приятен път. Не ми взе
никаква такса.
Ветроходно ежедневие
В Ликсури
ИСТОРИЧЕСКИ
И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети
от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
Ликсоури (38° 12.1’N; 20° 26.6’E)
Застава се с нос или кърма към N
или W кей. Дъното е мека тиня, не
държи добре, докато котвата не се вкопае.
Има вълни от преобладаващия вятър.
Мирише на отпадни води (около канала, който е между пристанището и “марината”).
Вода – близо до кея.
Душ – на южния кей.
Гориво – близо до кея.
Провизии – има.
Таверни – има.
IV. ЛИКСУРИ – САМИ
На 26.06.2012 (сряда) тръгнахме
около 6 часа. През нощта се включи алармата за изтощен акумулатор и решихме да
плаваме на двигател за около час. Духаше попътен вятър и опънахме геноата.
Малко преди 7 часа заобиколихме нос Св. Никола, вдигнахме грота и започнахме
чисто ветроходство. Когато наближихме нос Моунда, най-южната точка на о.
Кефалония, вятърът стихна и се наложи да караме на двигател и грот (грота беше
за красота).
Поехме на северо-изток и в 10 и 30 заобиколихме нос
Капрос (Капри). Скуката изведъж свърши – посрещна ни силен северен вятър и
остра вълна. Пръскаше така, че се чудех дали не ни бие дъжд. По някое време
намерихме компромисен курс спрямо вълните и стана малко по поносимо. Около 11
часа подминахме пристанище Порос, което бях набелязал като резервно. Нямаше
смисъл да спираме в него, тъй като е открито на север. Освен това имаше
достатъчно дневно време и скоростта ни
бе над 4 възела.
В 13 и 30 часа заобиколихме нос Дикалия и влязохме в
залива на Сами, а в 14 и 20 часа вече бяхме на кея в Сами (38° 15.2’N;
20° 38.9'E).
Бяхме
изминали 43 ММ за 8 часа плаване. Това беше най-дългият и неприятен преход до
сега.
За компенсация екипажът получи възможност да посети
подземното солено езеро Мелисани.
По традиция вечерта беше запазена за посещение на таверна
(пицария).
В Сами
Езерото Мелисани
ИСТОРИЧЕСКИ
И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети
от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
Сами (38° 15.3’N; 20° 38.8’E)
Сами е построен на ново след земетресението през 1953 год. Двуетажни сгради
се виждат от далеч. Застава се с кърма, нос или на борд на новия кей. Дъното е
тиня – държи добре. Умерена защита от вятър.
Вода и ток – на пристанището на ферибота (трябва да се намери човека да я
пусне).
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – близо до кея.
V. САМИ – ВАТИ ( о.
Итака)
На 27.06.2013 (четвъртък) тръгнахме около 8 часа. Веднага след излизане
от пристанището вдигнахме платна. Вятърът беше от север- северозапад и
позволяваше да плаваме на халфвинд (страничен вятър) с 4 до 6 възела.
В 9 и 30 часа заобиколихме югоизточния край на о.
Итака (нос Св. Йоанис) и поехме на север. Тъй като нямаше значителни вълни,
поддържахме между 5 и 7 възела на байдевинд (насрещен вятър).
Намерихме малко завет в дъното на залива Скоинос (38°
22.9’N; 20° 43.1'E) и в 11часа
застанахме на котва на 15 м дълбочина. Почивката продължи до 14 и 30 часа, след
което се преместихме на кея във Вати
(38° 22’N; 20° 42.9'E). Застанахме малко трудно на кея, поради силния
страничен вятър (над 20 възела при поривите), но пък заехме най-хубавото място,
което позволяваше да се вържем от кърмата и борда едновременно. Овързахме се
като за ураган (не разчитах много на котвата).
Бяхме
изминали 19 ММ за 3.5 часа плаване.
Имаше
някакъв фестивал в градчето – видяхме много жени и деца в народни носии,
изпълнения на духов оркестър и т.н.
Ние обаче продължавахме
да търсим идеалната таверна с променлив успех…
"Малка" яхта в залива Скоинос
Във Вати (о. Итака)
Бъдещ капитан!
ИСТОРИЧЕСКИ
И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети
от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)
Вати (38° 21.95’N; 20° 43.14’E)
Има силни пориви от планините. С нос/кърма към западния кей в страни от
фериботите. Кеят в североизточния край на залива е разширен и става за яхти.
Дълбочината бързо се увеличава. Дъното е тиня и водорасли - котвата трябва да пробие водораслите.
Преобладаващият вятър духа в залива. Вечерта стихва. Портова полиция и митница.
На котва в дъното на залива на 2 – 5 м дълбочина. Вода може да се докара с
миницистерна на градския кей. Гориво – също. Провизии и таверни. Фериботи до
Патрас, Корфу и Италия. Наемане на мотопеди и коли. Добро място да се остави
яхтата и да се обиколи острова.
V. ВАТИ - ЛЕФКАС
Това беше третото ми посещение във Вати (о. Итака)
и за втори път през цялата нощ духаше силен северозападен вятър (от към
високите върхове). Колко е бил силен може да се съди по това, че беше отвял от
кокпита един дюшек, обшит с изкуствена кожа, дълъг над два метра. Сам човек
трудно може да го носи.
Рано сутринта започнах обиколка на залива, въпреки
че вероятно дюшекът вече беше потънал. Надничах около всяка лодка, покрай
таверните, във всеки ъгъл. Исках да съм сигурен, че съм направил всичко за
спасяване на “удавника”. По едно време забелязах, къде са се събрали всички
плаващи боклуци от залива. Ако не беше там, нямаше къде другаде да е. Там беше!
Полюшваше се върху вълните недалеч от кея. Как да го извадя? Кеят е висок, а
дюшекът беше толкова близо и толкова далеч!
Върнах се на катамарана. Добре, че Кристин беше
станал. Взехме канджата (кука с дълга дръжка), върнахме се обратно на мястото и
Кристин с няколко рисковани акробатични упражнения успя да закачи, да придърпа
и повдигне малко от водата дюшека. С
общи усилия го извадихме от водата, изцедихме го и на почивки го завлякохме
обратно на катамарана. Беше като нов, макар малко осолен и мокър...
Малко преди 8 часа на 28.06.2013 (петък) тръгнахме
за о. Меганиси. След половин час бяхме излезли от залива и опънали платната.
Условията бяха идеални – умерен вятър и никакви вълни! Поддържахме стабилно над
5 възела на моменти до 7-8.
Около 10 и 30 часа заобиколихме най-южната част на
о. Меганиси ( н. Кефали) и поехме на север. Преди 12 часа бяхме вече на котва в
залива Порт Атени (38° 40.1’N; 20° 48.4'E) на 24 метра дълбочина. Започна последното за това плаване
къпане и обедна почивка.
В 14 часа беше вече време да поемем към марината в
Лефкас, защото тоя следобед всички чартърни лодки се завръщат и на
бензиностанцията и в марината настава такава суматоха, която е по-добре да
избегнеш.
Успяхме някак да се вредим безаварийно на
бензиностанцията, въпреки страничния вятър. С доста пъшкане и спомощта на Никос
от понтона пристанахме в 16 и 45 часа.
Завърши и тая ваканция!
За деня бяхме изминали 32 ММ за около 6 часа
плаване, а за седмицата 178 ММ за 34 часа със средна скорост малко над 5
възела.
