Семейна разходка в Цикладите 2011

ПОДГОТОВКА

Това плаване беше практически без подготовка. Имах някаква идея за организиране на семейно плаване, но цените, които получих от чартърните компании бяха над 3000 евро за седмица и се отказах.

По едно време получих един e-mail от www.catamaranhellas.com с предложение за катамаран Broadblue 385 за 2700 евро на седмица от Атина до Атина. Срокът за наемане беше за след седмица, поради отказ на хората, които са го запазили. Нямах никакво намерение да се опитвам да правя каквото и да било, но в събота ми позвъни представител на компанията и настойчиво ми рекламира катамарана – имал кондиционер, дизел-генератор, опреснител на морска вода (watermaker) и т.н. Споменах на познати, но в най-добрият случай се събирахме три семейства, т.е. 6 човека. Пуснах един e-mail до фирмата и след още един ден се спазарихме за 2100 евро за седмица. Нямаше време за аванси и решихме, че ще заплатим „кеш” директно при качване на лодката. Това имаше допълнително предимство, тъй като изпитвах определени съмнения, дали това не е някаква интернет-измама.

Пътуването до Атина беше изтощително – тръгнахме в петък след работа от Козлодуй и след няколкочасова почивка в София, продължихме за Атина.

Пристигнахме в марина Алимос около 14 часа на 16.07.2011 год. (събота). Намерихме лесно катамаран „Хелас I” и се запознахме със собственика Стефан (Steven Moussouras). Ситуацията беше меко казано конфузна за мен. След като му обяснявах, че ще сме 6 човека и ни е твърде скъпо, и той намали цената, накрая се появихме 10 човека! Престраших се да си призная половината от истината и записахме в последния възможен момент Деница и Георги в екипажния списък. Двете деца на Радо и Даниела останаха нелегални пасажери – все пак те сумарно бяха на 12 год., което е около 3% от общата възраст на екипажа от над 300 годиниJ.

Приемането на лодката премина сравнително бързо. Катамаранът си беше оборудван като частна лодка за почивка – имаше повече неща от обикновена чартърна лодка. Стефан ми изглеждаше разбран човек и се надявах да не се заяжда при предаването на лодката. След като той напусна кея, започнахме товарене на багажа и подготовка за отплаване. Малко преди 19 часа бяхме готови.  

ПЛАВАНЕ

I. АТИНА - о. МИЛОС

За да се осъществи идеята за къси преходи с почивки за къпане, трябваше да направим един денонощен преход от Атина до о. Милос. Стефан ме предупреди, че застраховката не покрива нощно плаване и след 21 часа лодката трябва да е в пристанище. Аз премълчах за моите намерения, но това ми добави още едно наум за предизвикването на Съдбата.

След излизане от марината, веднага изключихме двигателя, защото искахме да изминем колкото е възможно по-голямо разстояние на платна. Прогнозата беше за слаб до умерен вятър от северозапад. За пореден път тя изобщо не се сбъдна. От начало духаше слабо от изток, а след 22 часа вятърът съвсем замря. Радо остана да го чака “да се ориентира”, а аз легнах да спя. Имаше няколко кратки периода на засилване на вятъра и няколко бързи маневри за избягване от маршрута на фериботи, но като цяло оптимизмът и издръжливостта на Радо ни бяха отдалечили на 20 ММ от старта за 10 часа. С този темп трябваше да плаваме две денонощия до о. Милос. Пак на мен се падна да взема непопулярното решение да запалим двигателите. Радо отиде да спи, а аз останах да посрещна изгрева…

Около 6 часа на 17.07.2011 год. (неделя) преминахме край о. Св. Георги. Морето беше абсолютно гладко и катамаранът поддържаше скорост около 5 възела. Автопилотът работеше и оставаше само да чакам да пристигнем. Децата станаха рано и започнаха да разпитват, кога ще се къпем. Обещах им, че ще спрем насред морето, когато Радо стане от сън.

Един по един членовете на екипажа станаха от сън, направиха си утринния тоалет, закусиха и също зачакаха да се случи нещо интересно.

И то се случи!

По едно време забелязах, че водата в резервоара за питейна вода е намаляла критично. Проверих мивките, но никоя не течеше. Реших, че жените са я изразходили и трябва да пробвам да допълня резервоара с „уотърмейкъра”. Напънах се да си спомня, какво ни обясни Стефан по въпроса. Пуснах дизел-генератора и докато се чудех, дали съм пускнал пустия му „уотърмейкър”, Деница ми извика, че от вратата на тяхната каюта тече вода! Погледнах и вярно – от касата на вратата от около 1 метър височина се стичаше струя вода! Повдигнах пайола (подвижно подово покритие) – всичко беше пълно с вода! Пробвах я на вкус – не е солена! Явно е от резервоара за прясна вода. Спрях помпата за прясна вода, спрях дизел-генератора, спрях и двигателите. Автоматичната дренажна помпа на левия корпус работеше. В десния корпус беше сухо. Суматоха! Жените питат, дали няма да потънем. Мъжете изказват всякакви предположения, а аз търся достъп до резервоара за прясна вода, за да видя от къде е течът. Извадихме всичко от предните рундуци (сандъци с капаци) – не се вижда резервоар, разрових под койките в каюткомпанията – няма достъп! През това време течът спря, водата от корпуса беше изхвърлена в морето и някой беше събудил Радо.

Радо е гениален!... (когато е сънен или пийнал J). Веднага заяви,че трябва да свалим ламперията в предната каюта. Развихме няколко винта и свалихме един панел с вентилационна решетка. Откри се непривлекателна картина: Резервоар, маркучи, кабели, ръждиви скрити части на оборудване, което изглежда добре от лицевата страна. Пуснахме за момент помпата за прясна вода и се видя, че един маркуч е излязъл от един щуцер.

Вече писах веднъж:

ВИНАГИ ИЗКЛЮЧВАЙ ХИДРОФОРА, КОГАТО НЕ ГО ПОЛЗВАШ!     

Оставаше само да бях го спазвал. Но как? С 10 души на борда постоянно на някой му трябва вода.

Доста трудно Радо успя да стегне маркуча. Вече можеше децата да го отвлекат за обещаното къпане.

Криво-ляво успяхме да пуснем отново генератора и „уотърмейкъра”. Запалихме двигателите и се отправихме към о. Милос. Скоро случката се забрави и настроението се повиши.

Навлязохме в пристанището на о. Милос и аз си избрах едно по-свободно място за приставане, но от кея един чичо с голяма брада интензивно махаше и свиреше. Това означаваше, че ще се плаща! Пристанахме долу-горе прилично – на котва, с кърма към кея. Цената беше 21 Евро за кей с вода и ток.

В 17 и 30 часа бяхме на кея в Адамас (36° 43.5’N; 24° 26.7’E) на 4,5 метра дълбочина. Бяхме изминали 81 морски мили за 22 часа.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ЦИКЛАДИ

Това е централна група острови в Егейско море, наречени така, защото са в кръг (около о. Делос). Kukloi = кръгове.

ВРЕМЕ

Преобладаващият вятър през лятото е МЕЛТЕМ, който духа от NE-N-NW. Духа от юни до септември (най-силно през юли – август) и отмира през октомври. Силата му е обикновено 5 – 6, но може да стигне 7 - 8 и да продължи 1 – 3 дни, а понякога 2 седмици. Засилва през деня и отслабва нощем. Пътуването на югоизток е много по-лесно от връщането на северозапад.

ОСТРОВ МИЛОС

Най-югозападният остров от Цикладите. Той е вулкан, който е изригнал и образувал гигантски залив (както на о. Тира). Най-висок връх Пророк Илия 751 м. Има открити мини за полезни изкопаеми.

Милос е бил център на пред-Минойската цивилизация от бронзовата ера. Завладян е от Минойците и след това от Микенците.

През пелопонеската война застава на страната на спартанците, но атинците завладяват острова, избиват мъжете, а жените и децата поробват.

Франките и турците също са владели острова, но той е имал значителна автономия. Тук са се базирали много пирати и тук е ставала търговията на плячката, поради което островът е процъфтявал.

През първата световна война е бил база на британския флот.

Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. сред руините на древния град Милос от селянин, който събирал камъни за ограда. Той я продал на френския консул, който поръчал кораб от Франция да дойде, за да я вземе. Докато корабът пътувал, султанският губернатор я конфискувал и я изпратил с кораб за Истанбул. Френският кораб настигнал турския и отнел статуята след сражение. Предполага се, че тогава са изчезнали ръцете. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински, Венера). Понастоящем се намира в Лувъра в Париж.

Статуята е от пароски мрамор, висока e 203 см. Ръцете ѝ са отчупени и загубени, както и оригиналният плинт (плочата, служеща за основа). Датирана е към 130 - 90 г.пр.н.е. и се счита, че е творение на Александър от Антиохия, въпреки че в миналото погрешно е била приписвана на Праксител (починал два века преди това). Композицията е смесица между ранни стилове в класическия период на гръцката скулптура.

В нишата, в която е открита статуята, са намерени и фрагменти от лява ръка, държаща ябълка, за които се смята че ѝ принадлежат (което противоречи на горната легенда). Многобройните опити за реставрация на скулптурата в оригиналната ѝ поза обаче били безуспешни. Евентуалното наличие на ябълка в композицията би могло да препраща към Парис, отсъдил да подари златната ябълка на Афродита; друго възможно обяснение е и това, че на старогръцки език „милос“ (μήλος) означава „ябълка“.

Адамас (Порт Милос)  (36° 43.5’N; 24° 26.7’E)

Приближавайки се вижда фарът на о. Аркадиа и село на върха от източната страна на входа на залива.

Опасности:

1.                       При мелтем – разбъркано море на входа на залива (до една миля пред входа).

2.                       Рифове и надводни скали около носовете на вход в залива.

3.                       Силни пориви при мелтем около нос Бомбарда.

Места за акостиране:

1.                       С кърма или нос към градския кей между двата кея или на т-образния кей източно.

2.                       На котва източно от малкия кей. Дъното е тиня, камъни и водорасли. На места държи лошо.

Добра защита при мелтем. При силен южен вятър пристанището е опасно.

Вода - на кея за ферибота.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

Изгледът от височината (селото) е хубав.

II. о. МИЛОС – о. СИФНОС

На 18.07.2011 (понеделник) тръгнахме около 9 и 30 часа. Започваше плаването за почивка. Разстоянието беше малко и използвахме платната при всеки удобен случай. Този катамаран според мен е доста по-бавен от Lagoon 380, на който плавахме миналата година. При скорост на вятъра около 8 възела, скоростта ни не надвишаваше 3.

Около 12 и 30 часа хвърлихме котва на 3,5 м. дълбочина в залива Пиргониси на о. Кимолос (36° 46.6’N; 24° 33.6’E). Последва къпане, гмуркане и обяд.

Около 14 часа тръгнахме към крайната цел за деня. Вятърът се беше засилил и поддържахме около 6 възела при скорост на насрещния вятър около 15. Помагаше ни и това, че нямаше големи вълни, които да ни спират.

Около 16 и 30 часа хвърлихме котва на 6 м дълбочина в залива Вати на о. Сифнос (36° 55.88’N; 24° 41.52’E). Бяхме изминали 23 морски мили за около пет и половина часа.

Останахме да нощуваме на котва. За покупки и пробване на местната бира използвахме надувната лодка. Нощта премина спокойно - без вятър.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. СИФНОС (Nisos SIFNOS, SiphNos)

Висок гол остров на 7 ММ SE от о. Серифос. Каналът между двата острова е ветровит. В центъра се намира връх Св. Илия (694 м). Западният бряг е гол, но северният е по зелен и култивиран (?). Повечето население живее в столицата Аполония във вътрешността на острова.

В миналото жителите на острова били наклеветени, че са алчни измамници.  Веднъж те поднесли в Делфи позлатено яйце, вместо обичайното златно и Аполон за отмъщение разрушил златните мини, които били източник на богатство на острова.

Днес плажовете на югоизточния бряг са популярни.

ВНИМАНИЕ : Риф Тсукала (Vrakhos Tsoukala)  на 0,5 ММ NNW  от нос Филипос в северния край на о. Сифнос.

Аиос Йориос (Ayios Yeoryios)

Тесен залив в северозападния край на острова. Добра защита от мелтем. Има кей в югозападния край. Може да се застане с нос или кърма, като се внимава за камъните около кея.

Има таверни и керамични работилници. Тук е направена последната гигантска амфора.

Камарес (Kamares)

Трудно се забелязва входът към залива. Има мигалка северно от входа. Когато наближите, се вижда вълноломът и сградите. 

Опасности:

1.      Силни пориви в залива при мелтем.

Места за акостиране:

1. С кърма или нос към градския кей, между двата вълнолома. Дъното е твърд пясък и водорасли с малко камъни  – не държи добре навсякъде.
2. На котва в залива. Да се използва много верига. Котвата не държи добре навсякъде.

Добра защита от мелтем.

 Има портова полиция и митница.

Вода – на кея.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

 През лятото е туристически център. Има фериботи. Автобус до Аполония и Кастро.

Залив Вати (Ormos Vathi)

Затворен залив, предлагащ най-добра защита от вятър на о. Сифнос. Входът се забелязва трудно.  Има мигалка от юг на входа.

Може да се застане на котва в северния край на залива на 3 -4 м дълбочина. Дъното е пясък и водорасли – държи на места. Ако има място може да се застане на кея. Дълбочината е 2 – 2,5 м. В южния край на залива има също места за закотвяне.

Вода има до църквата. Хубави таверни. Водата в залива е чиста.

Залив Фикиада (Fikiadha)

Безлюден залив, предлагащ умерена защита от вятър.

Може да се застане на котва на 3 -4 м дълбочина. Дъното е пясък, тиня и камъни – държи на места.

Има само един параклис.

III. о. СИФНОС – о. СЕРИФОС

На 19.07.2011 (вторник) започнахме плаването малко след 9 и половина. Вятърът беше естествено насрещен 15 – 20 възела, а ние поддържахме скорост около 4,5 - 5.

Малко след 13 часа хвърлихме котва на 5 м. дълбочина в залива Кутала на о. Серифос (37° 08.3’N; 24° 27.7’E) за обяд и къпане.

Около 16 часа тръгнахме за Ливади и стигнахме малко след 17 часа. Застанахме на котва с кърма към кея на дълбочина 4 м (37° 08.6’N; 24° 30.97’E). Бяхме изминали 22 морски мили за около 5 часа.

Последва традиционното разхлаждане в крайбрежно кафене.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. Серифос (Nisos Serifos, Seriphos)

Куполообразен остров с бели къщи на хълма в югоизточния край. Островът е скалист и гол, но около Ливади е зелено и залесено. Има няколко мини за желязна руда, които вече не се използват. На острова живеят предимно възрастни хора.  Туризмът е ограничен.

Ливади (Livadhi, Livadhiou)

Опасности:

Силни пориви в залива при мелтем.

Места за акостиране:

1.                       С кърма или нос към градския кей. Да се държи лодката опъната далеч от кея, Да се използва всичката възможна верига. Дъното е пясък и водорасли – не държи добре навсякъде.

2.                       На котва в залива. Да се използва много верига. Котвата не държи добре навсякъде.

Добра защита от мелтем.

Има портова полиция.

Вода – на кея.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

 Автобус до селото (chora) от пристанището. Около пристанището – туристически район (включително дискотеки - шум).

Залив Кутала (Koutala)

Отворен залив в южната част на о. Серифос. Може да се застане на котва в двете малки заливчета в дъното. В североизточния край – на 3 – 5 м дълбочина. Дъното е пясък. В северозападния край на 6 – 10 м дълбочина. Има оставени вериги от мъртви котви на дъното! Добра защита от мелтем.

Има остатъци от железни мини. Може да има магнитна аномалия.

Има вили и таверна.

IV. о. СЕРИФОС – о. КИТНОС

На 20.07.2011 (сряда) тръгнахме малко преди 9 часа. Вятърът беше настещен и ние ветроходствахме доколкото беше възможно, но не се притеснявахме особено, когато се наложи да използваме двигателите, за да си осигурим обедната почивка за къпане. В 12 и 30 часа бяхме вече на котва на 4,5 м. дълбочина в залива Св. Димитър на о. Китнос (37° 18.74’N; 24° 22.40’E).

След тричасова почивка тръгнахме и в 16 и 30 часа бяхме на кея в Мерика на о. Китнос (37° 23.5’N; 24° 23.8’E). Бяхме изминали 23 морски мили за около 5 часа.

Престоят е безплатен, но токът и водата от колонките е с еднократни карти, които се закупуват от близкия магазин. На нас ни се наложи да купим 3 карти по 3 Евро, за да заредим 500 литра вода. Това не е единственият неприятен спомен от Мерика…

Когато наближи да се мръкне, започват да пристигат всякакви яхти и всички искат да се вържат за кея. В резултат на това настава едно набутване, наместване, превързване на въжета и т.н. До нас също се набута една лодка, ние трябваше да се преместим малко надясно, капитанът на голям катамаран от дясно започна да протестира и се стигна до малка разправия. Нещата в края на краищата се успокоиха, но ми остана неприятното усещане. След половин час тия двамата капитани, заради които хабихме нерви, се разхождаха по пристана и си говореха приятелски на гръцки, а по време на суматохата една дума не обелиха помежду си – оставиха ни нас между чука и наковалнята.

През нощта природата ни сервира следващите неприятни емоции. До полунощ духаше североизточен вятър, който предизвикваше силно клатене и дърпане на лодката, но ни държеше далеч от кея. Около 2 часа през нощта се събудих и станах да видя какво става. Вятърът беше сменил посоката си и духаше от северозапад. Радо беше усетил от рано на къде върви работата и беше пуснал допълнително въже от кърмата. Почти на всички лодки екипажите бяха навън. Явно всички се двоумяха, какво да правят.

Сигналът даде една голяма моторна яхта. С доста сложни маневри, с пускане на допълнителни въжета и с помощна моторна надувна лодка във водата, тя успя да се измъкне от кея и напусна пристанището. Стадният инстинкт проработи незабавно. Веднага след нея напусна един катамаран, който беше в този най-лош ъгъл на кея. Трета беше яхтата в ляво от нас, заради която имахме разправии. Стана малко по-свободно около нас, но вятърът и вълните ни блъскаха и ни доближаваха опасно към кея. Запалих двигателите и високо емоционално (с голям страх!) се изнесохме от кея. Отървахме се на косъм! На тая пластмаса и трябват само няколко по-сериозни удара в бетонния кей, за да се простим с нея и  да се разправям със застрахователи до края на живота си. От третия път успяхме да се закотвим на подходящо място в залива. Скоростта на вятъра беше стабилно над 20 възела, максималното което видях беше 25. На котва беше значително по-спокойно – нямаше го постоянното ударно опъване на въжетата. Останах да дежуря някой да не ни извади котвата, докато той самият се закотвя. Една по една, всички лодки напуснаха кея, с изключение на 3 – 4. Някои се закотвиха в залива, други напуснаха пристанището.

При северозападен вятър това пристанище е отвратително!    

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. КИТНОС (Nisos KITHNOS, THERMIA)

Гол, скалист остров. Най-висок връх – 294 м. Населението живее в Хора (Китнос) на хълма над залива Апокриозис и Мерика.Туризмът е слаб. 

Заливи Колона, Апокриосис и Фикиада

Намират се северно от Мерика. Има подводни камъни южно от входа на Апокриосис и свероизточно от входа на Фикиада. Няма мигалки за ориентиране нощем.

Опасности:

1.      Силни пориви в заливите при мелтем.

Места за акостиране:

1.            В залива Колона – на котва в NE край на 3 – 6 м. дълбочина. Дъното е пясък – държи добре. Добра защита при мелтем. Отворен на запад. Често се пуска дълго въже към северния бряг.

2.            В залива Фикиада – на котва на 3 – 5 м. дълбочина. Дъното е пясък и водорасли – държи добре. Добра защита при мелтем.Има отворен сектор на юг.

3.            В залива Апокриосис – на котва на 5 – 10 м. дълбочина. Дъното е пясък и водорасли – държи добре. Често се пуска дълго въже към северния бряг. Добра защита при мелтем.Има отворен сектор на югозапад – запад.

Има таверни в Апокриосис и Фикиада.

Мерика (Merikha, Merikhas)

Малко пристанище на западния бряг. Сградите на градчето се виждат от морето.

Пристава се с нос или кърма към кея. Да се пусне много верига, т.к. фериботите докато товарят остават с включен малък ход напред и създават голямо течение.

Сравнително добра защита от мелтем. При вятър от запад има вълни в пристанището.

Има портова полиция.

Вода – на кея. С карти от магазина.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

V. о. КИТНОС – о. КЕА

На 21.07.2011 (четвъртък) изчакахме до 11 часа да утихне малко вятърът и тръгнахме на път. Той беше естествено насрещен със скорост около 15 възела. Имаше вълни от нощта, но плавахме общо взето прилично. Около 14 часа достигнахме най-южната точка на о. Кеа – н. Тамелос, а след още един час хвърлихме котва в залива Кавиа на 4 м. дълбочина (37° 34.88’N; 24° 16.73’E).

След двучасова почивка за обяд и къпане продължихме на залива Св. Никола. В 18 и 30 часа бяхме на кея във Вауркари, о.Кеа (37° 38.82’N; 24° 18.95’E).  Бяхме изминали 22 морски мили за около 5,5 часа. Заливът е много хубав – голям и защитен от вятър. Много яхти бяха застанали на котва, въпреки че на кея имаше свободно място.    
 

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

О. КЕА (Nisos KEA, ZEA, TZIA)

Гол, скалист остров. Най-висок връх – 564 м. Населението живее в Хора (Кеа) на хълма над залива Св. Никола. През миналото островът е бил много по-важен от сега – имало е няколко града. На изток от селото (Хора) има руини и лъв с лице на котка (дълъг 6 м), издялан от камък (около 600 год. пр.н.е.). Населението е около 2 хиляди, младите са избягали в Атина да търсят работа.

Залив Св. Никола (37° 39.89’N; 24° 18.67’E)

Намира се в северозападния край на острова.

През лятото е доста пренаселен с яхти от Атина. В миналото параходите тук са зареждали въглища.

Места за акостиране:

a.             Залив Ливади . Това е южният ръкав на залива. С кърма или нос към кея в Корисия. Стой далеч от фериботите! Защитата от мелтем е средна. На котва в залива при тихо време. Дъното е тиня и водорасли и не държи добре на всякъде.

b.            Залив Воуркари. Това е североизточния ръкав на залива. С кърма или нос към кея в Воуркари. Дълбочината рязко намалява до кея и по-добре да се пристава с нос. Трябва да се пуска възможно най-дълга верига на котвата. Защитата от мелтем е средна. На котва в залива на 8 – 12 м. дълбочина. Дъното е тиня и водорасли и не държи добре на всякъде.

c.             Залив на склада за въглища. Това е северния ръкав на залива. На котва в залива в страни от подводните кабели. Дъното е тиня и водорасли и не държи добре на всякъде.

Има портова полиция в Корисия.

Вода – на кея във Воуркари и Корисия.	Таверни – има.
Гориво – миницистерна.	Провизии – има.

Залив Кавиа (Kavia, Koundouros) (37° 34.44’N; 24° 16.13’E)

Малък залив на западния бряг на острова.

Има вятърни мелници, превърнати в жилища. Има таверна. Може да се застане на котва на 3 – 6 м. дълбочина. Дъното е пясък и камъни. Не държи много добре. Има остатъци от мъртви котви и вериги. 

Провизии – има.

Таверни – има.

VI. о. КЕА – АТИНА

На 22.07.2011 (петък)  тръгнахме в 6 и 30 часа. Исках да остане време за едно кратко спиране за обяд и къпане. Нямаше никакъв вятър и аз си мислех за описанията на този район като много ветровит и труден за плаване. След около 2 часа подминахме южно о. Макрониси. Около 9 и 20 часа бяхме вече до н. Сунион, но който се виждаха колони от величествения храм на Посейдон. Насочихме се да преминем между брега и о. Гайдурониси. Този район е с доста плитчини и доста тесен. В добавък има много мрежи на една рибна ферма, северно от острова.

Именно тук започна да духа от север – северозапад. Вятърът засили за кратко време до 15 – 20 възела. Вдигна се къса, остра, насрещна вълна, която направи мизерно приятното до този момент плаване. Този катамаран е твърде нисък и постоянно имаше доста силни удари на вълните под палубата между корпусите (slamming).

Когато се измъкнахме от теснината, вдигнахме платна и се насочихме остро срещу вятъра. Това същевременно осигуряваше косо движение срещу вълните и блъскането между корпусите намаля. Лавирането срещу вятъра не е моето любимо занимание и доста често сверявах курса, скоростта и местоположението, за да намалим времето, през което се движим на контра-халс (не се приближаваме към целта). Най-голямата скорост по GPS на катамарана беше около 7 възела, при скорост на вятъра около 20 – 22. Когато навлязохме навътре в Сароническия залив, вятърът отслабна до около 15 възела, вълните намаляха и скоростта ни беше около 5. Това като че ли са комфортните условия за този катамаран.

Докато траяха тези занимания, нямаше възможност за спиране за почивка. Не беше ясно кога изобщо ще стигнем до марина Алимос. Когато условията се подобриха, бяхме вече в района на града и не си струваше да се спира. Отправихме се направо към марината.

В 16 часа бяхме вързани на кея в марина Алимос (37° 54.97’N; 23° 42.28’E). Бяхме изминали 42 морски мили за около 9,5 часа.

Общо за плаването изминахме 213 морски мили за 52 часа и половина със средна скорост 4 възела.

Предаването на лодката премина без проблеми. Стефан се оказа много толерантен и не предяви никакви претенции, въпреки че имаше реални основания …

Обиколка на Пелопонес 2011

От Валентин Станчев,  е-mail: v_stanchev@ml1.net

 

 

ПОДГОТОВКА

В началото на януари традиционно пуснах запитване във www.sailgreece.net . Избрах голям катамаран Bahia 46 за малко пари – 2000 Евро плюс 110 Евро за почистване, за периода от 04.06.2011 до 11.06.2011 по маршрут от Атина до о. Лефкас (Лефкада).

Отново преминах през терзанията на авансовото заплащане. Фирмата Kavas Yachting ми е известна отдавна, през 2006 год. бях наемал лодка от нея и нямаше проблеми.

На път за Атина пренощувахме в гр. Сандански, в мотел Ерос – приятна обстановка и приемливи цени.

Пристигнахме в марина Алимос около 14 часа на 04.06.2011 год. (събота) и бяхме готови да приемем лодката бързо и да се отправим в плаване. Попаднахме обаче в обедната почивка на персонала. Госпожица Кели трябваше да пристигне след 10 мин. След около 2 часа тя наистина пристигна и започна бавно да обработва документите на натрупалата се опашка от екипажи. Трябва да се подчертае, че съботата е единственият им истински натоварен работен ден, защото тогава се приемат и предават чартърните лодки. Един ден в седмицата! Цял ден?! Не! Толкова много не им се работи. Приехме катамарана сравнително бързо. Панос, който ни предаваше лодката, щеше да я приема в Лефкас. Това облекчаваше задачата. Посочих му нещата, които забелязах, той каза, че ги знае и няма да има проблеми (по време на плаването видяхме още доста неща, но оставаше да се надявам, че няма да се заяжда накрая). Около 19 часа най-после пристигнаха документите на катамаран „Камелан” и ние незабавно тръгнахме.

Излизането от мястото на кея премина изненадващо добре – не ударихме нито една лодка :). Помогна ни пълното безветрие. При такива условия е достатъчно маневриране на малък ход само с двата двигателя, без да се върти руля.

Извън марината също нямаше вятър, но това не можа да помрачи приповдигнатото още от Сандански настроение на основната част от екипажа.

Марина Алимос, Атина

ПЛАВАНЕ

I. АТИНА - о. ЕЛАФОНИСОС

С Венелин бяхме решили да направим един нощен преход, т.к. разстоянието около п-в Пелопонес до о. Лефкас е приблизително 350 морски мили. По принцип при чартър за първата 1/3 от времето е добре да се премине поне половината разстояние.

Пресичането на зоната за разделяне на трафика в залива пред Атина премина без проблеми. Имаше само един насрещен и два попътни кораба. Насочихме се на юг към о. Хидра. Североизточният вятър, който трябваше да духа съгласно прогнозата, така и не се появи. Напредвахме с помощта на двигателите.

Около полунощ заобиколихме фара на източния край на о. Хидра и свихме малко на запад, за да преминем северно от о. Велопула. Нощта беше тъмна (два дни след новолуние), времето беше безоблачно, небето беше обсипано със звезди… Отдавна не бях виждал млечния път.

Плаването преминаваше без проблеми. Венелин видя една голяма риба да скача до лодката и не след дълго и аз видях една от другата страна на лодката. Имахме скъпи въдици и примамки, но те не бяха подготвени за действие. Започнахме да си мечтаем за богат улов, когато Краси пусне въдиците във водата.

Около 4 часа на 05.06.2011 год. (неделя) преминахме край о. Велопула и коригирахме курса малко по на юг към нос Малеас. Той се слави като едно от най-ветровитите места в Егейско море. Действително се появи вятър, но не достигна много висока скорост. Опънахме геноата за да се престорим на ветроходци. Около 8 и 30 часа заобиколихме н. Малеас и се насочихме към целта за днес – о. Елафониос.

В 11 часа хвърлихме котва в залива Саракинико (36° 28.22’N; 22° 58.57’E) на 5 метра дълбочина. Бяхме изминали 105 морски мили за 16 часа.

Когато пристигнахме, духаше умерен вятър и залива не предлагаше добра защита. Вечерта обаче вятърът стихна и нощта премина спокойно. Пилота го описва като много живописно място с пясъчни плажове и траверни. Плажът наистина е хубав, намерихме и таверната. Тя не ни хареса, а на плажа най-голямо впечатление ни направи една силно влюбена двойка… мъже! Решихме да си стоим повече на катамарана, че да не стане някоя грешка…

Утринна гимнастика

Подготовка за големия улов

Тиганът е вече на огъня

Камелан в залива Саракинико

Експедиция до плажа (таверната)

Обичайни занимания на борда

ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ ЕЛАФОНИСОС (36° 27.9’N; 22° 56.8’E)

Названието означава „Еленски остров”, макар отдавна да няма елени.

Места за акостиране:

На котва в множеството заливи. Дъното е пясък и водорасли. Хубави плажове. Таверна през лятото.

НОС МАЛЕАС

 Има лоша слава. Много ветровито място. Местният „нос Хорн”. Никога не се знае, какво е времето и морето от другата му страна. При лошо време, яхтите на път от Йонийско към Егейско море изчакват около о. Елафонисос. Тия по обратния път изчакват в Монемвасиа.

 о. Елафонисос

II. о. ЕЛАФОНИСОС - ПИЛОС

На 06.06.2011 (понеделник) тръгнахме на разсъмване около 5 и 30 часа. Предстоеше ни дълъг преход и заобикаляне на най-южната точка на п-в Пелопонес и на континентална Европа – н. Тайнаро (Тенаро).

Прогнозата беше за попътен вятър, а и вечерните молитви на отговорника за времето (Калиманов) бяха много горещи, та задуха доста силно. До носа карахме с пълни платна, но поради вълната автопилотът не се справяше добре и по някое време се наложи да се управлява ръчно. Около 9 и 30 часа заобиколихме носа. Ръчното управление не е за екскурзианти като нас, а и вятърът съвсем засили. Трябваше да рифоваме грота ( да намалим площта му) и решихме да го свалим съвсем. Останахме само с геноа и това намали скоростта ни, но за сметка на това всеки можеше да се заеме с обичайните си задачи – автопилотът да управлява, а екипажът да се черпи и да се оплаква, че катамаранът се клати.

Около 14 часа стана ясно, че за да стигнем в подходящо време за намиране на място за приставане, трябва да си помагаме с двигателите. Благодарение на това в 17 и 30 часа бяхме на кея на гр. Пилос (36° 54.58’N; 21° 41.43’E). Дълбочината беше 10 м. Бяхме изминали 85 морски мили за около 12 часа.

Естествено основната част от екипажа намери една таверна до градския плаж и седна да си почине от изморителното плаване.

С Венелин успяхме да заредим дизел и се уговорихме за зареждане на вода. Човекът с мини-автоцистерната се оказа от България и ни даде полезна информация за магазини, хлебарници и т.н. Градчето е малко и спретнато, но имахме сериозни основания да смятаме, че отходните му води се изливат до кея, където бяхме спрели. Имаше още няколко яхти, така че не бяхме сами в нещастието си…

Изгрев между Егейско и Йонийско море

Камелан на платна

Тежко плаване

Пред паметника на тримата адмирали

Нощен Пилос

На кея в Пилос

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ПИЛОС

При приближаване лесно се виждат о. Сфактириа и о. Пилос. О. Пилос има голяма естествена арка и се виждат фарът и бял паметник. На входа на залива Наварину се вижда венецианска крепост с църква. Когато се навлезе в залива, се вижда малкото градче Пилос.
VHF ch 12 – портова полиция Пилос.

Внимание:
1. Големи кораби влизат и излизат от залива. Често в залива има кораби на котва.
2. Входът на марината е много близо до скалите.

Ако има място, може да се застане с кърма или нос към градския кей.
В марината има около 180 места. Яхтите застават на борд до външния вълнолом. Когато се поставят мъртви котви, ще може да се застава с кърма или нос.
Добра защита от вятър.
Бъдещето на марината е неясно (към датата на публикуване на книгата).
Плаща се може би.
Вода - на градския кей и по пътя от марината към града.
Гориво - в града.
Таверни – има.
Пилос е построен основно през 19-ти век от французите след битката при Наварион. На площада има паметник на тримата адмирали, които са командвали флота, разбил флота на Турция – Кондрингтон, де Ригни и фон Хейден.
В северния край на залива може да се застане на котва. Дъното е пясък и тиня – държи добре. Дълбочината намалява рязко до брега. Обикновено духа NW. През нощта влиза вълна. Ако сте на котва в северо-западния край, може да стигнете пеш до о. Сфактириа.

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

През януари 1822г. в Епидавър било свикано Национално събрание на Гърция, което провъзгласило първата й конституция. Стресната от успехите на гръцкото въстание, Турция предприела жестоки репресии. Десетки хиляди гърци били избити, а тяхното имущество разграбено. Особено пострадал гръцкия остров Хиос - след клането от неговото 100 000 население, оцелели едва 2 000 души. Другите били избити или продадени в робство. Жестоките кланета предизвикали вълна от възмущение из цяла Европа. Русия, Англия, Франция и Австрия изпратили ултиматум до султана, с който поискали да даде автономия на Гърция и да спре военните действия. Когато султанът отказал, Русия, Франция и Англия предприели решителни мерки - съюзна ескадра от 27 кораба се отправила към Гърция за да спре със сила турските издевателства.
Съюзната англо-френско-руска ескадра се състояла от 27 кораба: 10 линейни кораба, 10 фрегати, 4 брига, 2 корвета и един тендер. Корабите били въоръжени общо със 1 300 оръдия. Макар и значително по-малобройни от противника, съюзния флот разполагал с по-модерни кораби и по-опитни екипажи.
Турско-египетската ескадра се състояла от 88 морски съда: 3 линейни коръба, 17 фрегати, 30 корвети, 28 брига, 5 шхуни и 5 брандера. Въпреки наетите френски инструктори за обучението на египетските екипажи, бойната подготовка била на много ниско ниво. Туско-египетския флот разполагал с 2300 оръдия, като можел да разчита на подкрепа на намиращите се в Наваринския залив около 50 транспортни турски и египетски кораби, които имали по 10-20 оръдия.
Съюзния английско-френско-руски флот се намирал под общото командване на английския вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън (1770-1851). Той се намирал на флагманския кораб "Орион".
Френските кораби били под команването на Анри де Рени.
Руските кораби били под командването на вицеадмирал Логин Петрович Гайден (пълното му име е граф Лудвиг-Сигизмунд Густав фон Гайден, от холандски произход). Участвал е в руско-шведската война 1808-1809г., и при обсадата на Данцинг през 1813г.
Турско-египетския флот се намирал под общото командване на Ибрахим паша, който ръководел и сухопътните действия срещу гръцките въстаници.
Египетския флот се намирал под командването на Мухарем бей.
Турско-египетския флот се намирал в Наваринския залив. Там бил надеждо защитен от батареите на Наваринската крепост и укреплението откъм сушата и както и от оръдията намиращи се на остров Сфактерия.
Турско-египетския флот се намирал в залива подреден във формата на полумесец. Вицеадмирал сър Едуард Кодрингтън решил съюзния флот да навлезе в залива и да предаде ултиматум на турците, като се надявал да не се стигне до сражение. Бил изпратен парламентьор, който турците убили и подложили на обстрел френския флагмански кораб. След това бил изпратен и втори парламентьор, който също бил убит.
Съюзният флот навлязъл в залива в 2 килватерни колони - дясната (състояща се от англо-френски кораби) и лява (състояща се от руски кораби). Сражението продължило около 4 часа. Руския и английския флагмански кораби атакували египетския флагмански кораб и го потопили. В сражението били потопени около 60 кораба от турско-египетския флот и над 4000 загинали или ранени. Съюзния англо-френско-руски флот не изгубил нито един кораб, а броя на убитите и ранени бил 661 души.
Поражението на турско-египетския флот отслабило военните действия на Турция срещу гръцките въстаници. Последвала руско-турската война 1828-1829г., която завършила с Одринския мирен договор, по силата на който Гърция получила автономия.

Пристанище Пилос

III. ПИЛОС - КАТАКОЛОН

На 07.06.2011 (вторник) започнахме плаването малко след 8 часа. Предстоящият преход беше по-кратък и изчакахме да купим пресни питки от хлебарницата.

Около час и половина се пробвахме да напреднем на платна, но след като вятърът съвсем замря, преминахме за съжаление към основния вариант – дизелово ветроходство...

Около 16 часа навлязохме в пристанището на Катаколон. Там имаше два огромни пътнически кораба и още един на рейд. Естествено точно тогава духаше вятър, който ни идваше странично и пречеше на маневрирането за приставане на кея. В допълнение на това от кея един “чичо” енергично ръкомахаше и даваше съвети, как да подходим и къде да хвърлим котва. Това раздвояваше мен и екипажа и доста изнерви обстановката. Накрая му теглих една майна и пристанахме напълно прилично.

Появи ли се грък да те посреща, приготви пари!

Нощувката на кея ни струваше 20 Евро с ползване на ток и вода.

В 16 и 30 часа бяхме на кея в Катаколон (37° 38.52’N; 21° 19.05’E). Дълбочината беше 2,4 м. Бяхме изминали 54 морски мили за около 8 часа.

В пристанището навлизаше мъртва вълна, която не престана и през нощта.

Както повечето крайбрежни градчета и Катаколон има безброй таверни и една търговска улица. В допълнение има и огромен паркинг със стотина автобуса за транспорт на пристигащите с круизерите туристи. Недалеч се намира древна Олимпия, където са се зародили олимпийските игри.

“Чичото” ме посъветва да отидем до Олимпия с влакче, което е много модерно, кондиционирано, евтино и т.н. Проблемът беше, че гарата е превърната в кафене и никъде няма разписание.

На 08.06.2011 (сряда) видяхме мотрисата да пристига около 8 и 30 часа. Попитах кондуктора колко струва и той ми каза, че е 10 Евро отиване и връщане, но ни изгони защото било още рано – влакът тръгвал в 9 часа. Седнахме в близкото кафене, пихме по едно кафе и отново отидохме на влака. Този път се качихме и когато тръгнахме поисках билет за отиване и връщане. Оказа се, че влакът не се връща до Катаколон, а само до половината – до Пиргос! Беше вече късно за слизане и продължихме до Олимпия. Разгледахме музея и археологическите разкопки. Доста приличен музей и впечатляващи размери на „Древна Олимпия”. Настана време да мислим за връщане. Естествено никъде нямаше разписание на влака. Попитахме барманката на гарата-кафене и тя каза, че влак до Катаколон има в 12 и 50 часа. Посоченото време мина, стана 13 часа, но влак нямаше. По едно време дойде един брадат грък и предложи да ни закара за 40 Евро. Аз му казах, че сме 5 човека, той каза, че няма проблеми и тръгнахме плътно опаковани. След половин  час ни изсипа на кея в Катаколон. Все пак ни провървя, иначе щяхме да изгубим много повече време, а сигурно и пари.  

Круизери на кея в Катаколон

Камелан на кея в Катаколон

Пред музея в Олимпия

Попиа Сабина от храма на Хера

Хермес държи в ръце Дионисий

Пред храма на Филип II (Македонски)

На олимпийския стадион

Храмът на Зевс

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

КАТАКОЛОН
Фарът на нос Катаколон се вижда от далеч. Носът е нисък, приличащ на крило на самолет. От юг вълноломът се вижда от далеч.
„Марината” е почти завършена, но няма вода, ток и т.н. Може да се застане на борд най-западно или най-източно.
На градския кей може да се застане с кърма или нос.
Може да се застане на котва североизточно. Дъното е тиня и глина. Държи отлично.
Добра защита от преобладаващите ветрове.
Има портова полиция, митница и гранични.
Вода – на градския кей (лоша за пиене).
Гориво – с миницистерна.
Провизии – има.
Таверни – има.

Изходна точка за посещение на Олимпия. Намира се на около 40 км. Таксиметровите шофьори чакат:). Може да се вземе автобус до Пиргос и от там –друг. Може да се наеме кола или мотор.

Пристанище Катаколон

IV. КАТАКОЛОН – о. ЗАКИНТОС (ЗАНТЕ)

На 08.06.2011 (сряда) около 14 часа, след като се завърнахме от Олимпия, тръгнахме незабавно за о. Закинтос. Разстоянието не беше голямо, но имаше странична вълна, идваща от юг. Не мога да преценя точно височината, но беше над 1 – 1,5 м. Проличаха предимствата на големия катамаран – клатенето беше напълно поносимо (чашите стояха на масата) и само няколко пъти ни изпръска морска вода.

Пристигнахме доста бързо и в 17 часа се бяхме вързали на борд на кея в Закинтос (37° 47.07’N; 20° 53.55’E). Дълбочината беше 5,7 м. Бяхме изминали 23 морски мили за 3 часа. Тук също ни посрещна един представител на марината, записа си данните от документите на лодката, даде ни информация за душове и интернет, взе 25 Евро и си отиде.

Градът е сравнително голям и на мен ми хареса. Тук също попаднахме на хора от България, които работят в кафенетата.

Денят и вечерта преминаха традиционно, но се случи нещо достойно за съжаление… Свърши ракията!

Една яхта нощем

На крайбрежната улица на Закинтос

На кея в Закинтос

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ ЗАКИНТОС (ЗАНТЕ)
Венецианците са го наричали „цветето на Левант”. Зелен и плодороден. Земетресението през 1953 год. е разрушило повечето от венецианските постройки.

Порт Закинтос
От юг града се вижда добре на фона на ерозиралите скали.
Опасности:
1. Риф Димитрис – на 900 м ESE от входа на пристанището. Маркиран е с коничен буй.
2. Близо до брега има шамандури на края на тръбопровод.
3. Фериботи постоянно влизат и излизат от пристанището.

Приставане:
С кърма или нос към NE или NW кей. На NE има място между лодките за разходка и ферибота. На градския кей NW част е издълбана и има място за приставане с нос или кърма в северната част. Дъното е тиня – държи добре. Добра защита от NW вятър. При южен вятър NW кей е некомфортен.
Всеки кораб, влизащ на скорост прави вълни! Котвата да държи добре и лодката да е достатъчно далеч от кея!
Има портова полиция, митница и гранична.
Вода и ток на NE кей.
Гориво с миницистерна. Има бензиностанции на крайбрежната улица.
Провизии има.
Таверни има.
„Марината” се строи от много години,но не и се вижда краят.

Пристанище Закинтос

V. о. ЗАКИНТОС (ЗАНТЕ) – о. КЕФАЛОНИЯ

На 09.06.2011 (четвъртък) тръгнахме на път в 7 часа. Плаването преминаваше без проблеми и в 11 часа хвърлихме котва в залива Лина (38° 08’N; 20° 48’E) на 7 м. дълбочина. Излязохме с дингито до плажа, но той се оказа само чакъл. Камъните бяха овални, перфектно изгладени от морето. Къпахме се, обядвахме и около 13 часа вдигнахме котва. Заедно с котвата вдигнахме голяма туфа морска трева и глина. Опитахме да потопим котвата във водата и да я промием, докато се движим, но безуспешно. Трябваше да повдигнем предния край на котвата, за да падне буцата. Трудността се състоеше в това, че котвата не беше най-отпред на носа, а под мрежата на трамплина. Аз се „изхитрих” да изпусна канджата (кука с удължител) и тя бързо потъна. Опитахме да прекараме въже по котвата, но безуспешно. Накрая Димо скочи във водата и завърза въжето за предния край на котвата. Задържахме котвата с въжето, отпуснахме веригата и се освободихме от мръсотията.

Следващите емоции за деня бяха по време на приставане на кея в Сами. Духаше притискащ вятър, исках да застана с борд на едно място, където имаше по един метър отпред и отзад на лодката. Не прецених правилно разстоянието и вятърът щеше да притисне кърмата към котвата на лодката, която беше на кея отзад. Дадох малко преден ход, но тъй като бяхме много близо до кея, чукнах носа на катамарана в каменния кей. Умрях от яд!

За един ден загубена канджа и обелен нос на лодката!

В 15 и 30 часа бяхме вързани на кея в Сами (38° 15.09’N; 20° 38.53’E). Дълбочината беше 4,6 м. Бяхме изминали 34 морски мили за около 6 часа.      

Бях идвал в Сами през 2010 год. Недалеч се намира една пещера с езеро със солена вода. Много е интересна, но нямах настроение да организирам екипажа за екскурзия. Той сам се организира за дегустация на бира и морски специалитети в безбройните таверни. Почти навсякъде обслужването беше на български или руски.

Тошко купи билети за сутринта на следващия ден за автобуса за Атина. Всъщност от Кефалония до Патрас се пътува с ферибот и по-нататък с автобус. Двамата с Весо трябваше да докарат колите до Лефкас.

Капитанос Калиманос

Анализ на плаването

Сами, о. Кефалония

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ КЕФАЛОНИА
Планински остров с най-висок връх 1600 м. В древността е била част от царството на Одисей.

Еуфимиа (Ефимия) (38° 18.2’N; 20° 36.1’E)
От изток се вижда градът. Каналът между Итака и Кефалониа се счита за много ветровит. Има също и пориви откъм Еуфимиа. С кърма/нос към северния кей. Дъното е пясък, водорасли и камъни – не на всякъде държи добре. Има пориви от долината – странично! Вечерта утихва. В югозападния ъгъл на залива има пясъчни петна – държат добре. Вода и ток на северния кей. Гориво на южния бряг на залива. Провизии, таверни.
След земетресение през 1953 год. градът е изоставен и Сами става главно пристанище. От тук може да се посети ез. Мелисани и пещерата Дрогарати. Мелисани е подземно езеро, захранвано с морска вода от подземна река, която започва от Агростоли (юго-западния край на острова).

Сами (38° 15.3’N; 20° 38.8’E)
Сами е построен на ново след земетресението през 1953 год. Двуетажни сгради се виждат от далеч. Застава се с кърма, нос или на борд на новия кей. Дъното е тиня – държи добре. Умерена защита от вятър.
Вода и ток – на пристанището на ферибота (трябва да се намери човека да я пусне).
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – близо до кея.

Фискардо (38° 27.53’N; 20° 34.94’E)
От юг се виждат къщите, след като се подмине о. Даскалио. Виждат се венецианският и новият фар на н. Фискардо, северно от залива.
Застава се с нос или кърма към южния кей или понтона на запад. Ако всичко е заето – на котва в северния край на залива с въже към брега. Дъното е пясък, камъни и водорасли – умерено държи. Да се избягва юго-западният край на залива, който е зает от местни лодки. Отлична защита от вятър.
Вода и ток – на понтона.
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – с миницистерна.

VI. о. КЕФАЛОНИЯ – o. ЛЕФКАС

На 10.06.2011 (петък)  Тошко и Весо тръгнаха за автобуса около 8 часа и ние с Венелин решихме също да тръгваме. Пътят ни минаваше отначало на север по канала, който се образува между о. Кефалония и о. Итака. Около 10 часа бяхме в северния край на о. Итака и започнахме да пресичаме сравнително откритото пространство между о. Кефалония и о. Лефкас. След като стигнахме до о. Лефкас, продължихме по канала между Лефкас и о. Меганиси.

В 12 часа хвърлихме котва на 10 м. дълбочина в залива Десимо (38° 40’N; 20° 43’E). Водата беше топла и къпането беше приятно. След кратък ободрителен обяд, продължихме към Лефкас в 13 и 30 часа. Минахме по канала между о. Лефкас и континентална Гърция. През деня преминаването не е трудно, но през нощта сигурно е свързано с доста емоции.

Преди да се отправим към кея в марината, спряхме да заредим гориво. Неприятно ме изненада цената на нафтата – 1,6 Евро за литър, по скъпо отколкото в Пилос, който е на края на географията.

Приставането на кея в марината не стана така, както ми се искаше, но поне не одраскахме катамарана.

В 16 часа бяхме вързани на кея в Лефкас (38° 15.09’N; 20° 38.53’E). Дълбочината беше 3 м. Бяхме изминали 37 морски мили за около 6,5 часа.

Общо за плаването изминахме 340 морски мили за 52 часа със средна скорост 6,5 възела.

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ ЛЕФКАС
Лефкас е остров заради канала, който е прокопан за пръв път от коринтяните през 7-ми в пр.н.е. След това е възстановен от Август през римско време и накрая – от гръцкото правителство в началото на века. От западната страна се виждат остатъци от турски/ венециански мост. Град Лефкас е построен отново след земетресението през 1953 год.
В югозападния край на острова има бяла скала, наричаща се „леукатас” и от там идва името Левкас. Легендата разказва,че Сафо от Лесбос (6 в. пр.н.е) се е хвърлила в морето от там. Има регистрирани много случаи на скокове на самоубийци (които оцелее не го съдят).
На подхода към Нидри и канала за Левкас има плитчини около островите.

Град Лефкас (38° 49.98’N; 20° 42.78’E)
Каналът има минимална дълбочина 6 м. Южният вход има шамандури, но останалата част е маркирана с пилони със зелени и червени триъгълници. Някои липсват, но лесно се вижда разликата между плитката кафява вода и дълбоката зелена.

С нос/кърма към градския кей от североизточната или южна част. Дъното е лепкава тиня – държи добре. Ако е много претъпкано, може да се застане от западната страна на канала, над моста. Добра защита. Южните места са по-добри. Портова полиция, митница. Вода на кея. Гориво на кея. Супермаркети, таверни. Мотопеди под наем. Марината е скъпа.
Северно от града има плаващ мост. За малки лодки едната секция се вдига и отваря проход широк 9 м. За по-големи съдове, мостът се завърта и застава до източния бряг. Когато мостът ще се отваря, има сирена и теоретично сигналът на моста се сваля. Ако това не проработи, операторът ще покаже с махане на ръце. Преминаващите по посока юг имат предимство. На практика,които отиват на север се пропускат, за да освободят място в канала. Трябва да се наблюдава оператора и да се слуша. Има течение около 1.5 възла, което затруднява маневрирането. През деня мостът отваря на всеки кръгъл час.