Sailing by Chance: 2014

ПОДГОТОВКА

Няколко дни след приключване на поредното плаване, започнах да организирам следващото. Станислав искаше да направи семейно плаване в Йонийско море в началото на септември. На запитване във www.sailgreece.net получих десетина предложения и избрах офертата на Aquarius Yachts (http://aquariusyachtcharter.com/ ): LAGOON 380 S2 “AMELI”, от 30.08.2014 до 06.09.2014, от Лефкас за 2100 Евро (плюс 140 Евро за почистване).

С 3 леки коли се добрахме до Лефкас. Някои от нас направиха междинна нощувка в Сандански или Петрич. В ранния следобед бяхме в марината и намерихме офиса на Aquarius Yachts. Служителят там прибра парите и обеща много скоро да ни предаде лодката. Ние разтоварихме от колите провизии за около месец автономно плаване и зачакахме. В края на краищата нещата се случиха както обикновено за около 3 - 4 часа.

ПЛАВАНЕ

I. о. ЛЕФКАС – АГИОС НИКОЛАОС (о. Закинтос)

Излязохме от Марина Лефкас в 18 часа на 30.08.2014 (събота). Планът ни беше да направим едно нощно плаване, за да стигнем до о. Закинтос и да имаме достатъчно дни за обиколка на острова. След като излязохме от канала, вдигнахме платна и около 2 часа се наслаждавахме на лекия попътен ветрец. В 20 часа решихме, че сме заслужили едно къпане в морето, по случай започването на плаването, и хвърлихме котва в залива Десими на о. Лефкас (38° 40’ N , 20° 43’ E). След около половин час тръгнахме отново и си организирахме другарска вечеря по време на плаването. В сладки приказки часът стана 23 и беше време за тихи занимания. С грот и геноа при лек попътен вятър и абсолютно гладко море стигнахме до юго-източната част на о. Кефалония.

Малко след 8 часа на 31.08.2014 (неделя) хвърлихме котва в залива Кателиос (38° 04’ N , 20° 46’ E). Последваха кулинарни и водни занимания до обяд. Котвата “перфектно” се беше закачила за един голям камък, но Станислав с няколко гмуркания я откачи – избави ни от главоболия при тръгване.

Окло 12 и 30 часа тръгнахме на двигател за Агиос Николаос (37° 54’ N , 20° 42’ E), където пристигнахме след около час. Бяхме изминали 58 морски мили за около 15 часа плаване.

Агиос Николаос е малко пристанище с няколко таверни. Първоначално ми направи доста подтискащо впечатление, но след като се оказа, че можем да ползваме безплатно ток и вода, отношението ми се подобри… Нещата станаха съвсем за завиждане, когато от близката таверна донесоха богата вечеря – яхт-сервиз (като room service :).

Откъси от дневника на Мая:

„Процедурата по приемането на лодката се проточи доста – отначало я чистиха, а уж трябваше да е почистена вече, после я преглеждат, но най- много се чакаше – мистър Никос го нямаше, и нямаше. Жегата беше добра – около 34 градуса и затова разтоварихме багажа от колите, за да бъде на сянка. „Катуна” беше пъстроцветен – зелени дини, червени чанти, бели шапки...

Най-накрая се натоварихме и докато сместим и сортираме багажа, вече всички бяхме с мокри фланелки. Потеглихме с попътен вятър и опънати платна. Настроението беше страхотно. По някое време вълнението доста се усили – имаше течение между островите.

Вечерта дойде неусетно. Имахме салата в изобилие, бира и ракия – на корем, кой каквото пожела. Пепи извади два свещника и запали свещички – романтика...... С Наталия поднесохме фланелките на екипажа и всички бяха приятно изненадани. За фланелките знаехме тя и аз само – бяха бели със подходяща картинка за плаването на гърдите – станали бяха много свежи. Спахме спокойно.

Събудихме се от шума на моторите – бяхме на път към о-в Закинтос. Нощния преход капитаните бяха направили на платна, макар и с нищожната скорост от 2 мили в час.

Пътувахме към южната част на Кефалония. Закотвихме близо до брега и с лодката стигнахме брега. Малко плаж и плуване ни се отразиха добре.

На Закинтос закотвихме в пристанището на Агиус Неколаус. Не бяхме много впечатлени – спокойно малко пристанище, безплатни вода и ток.

Изхвърляхме боклуци, вземахме душ и задоволихме други нужди на брега.

Вечерта поръчахме риба и калмари от насрещната таверна. Спокойна и прохладна вечер....докато влязохме в каютите. Гореща нощ, отворени всички възможни люкове и врати.“

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

II. АГИОС НИКОЛАОС – КЕРИ (о. Закинтос)

На 01.09.2014 (понеделник) тръгнахме около 9 часа. Бавно се движихме покрай брега, който е много скалист и с безброй пещери. Естествено всяка от тях е „синя пещера“ и всяка от тях претендира да е най-красива. Заслужава си да се видят! Част от екипажа си направи екскурзия с дингито или с плуване вътре в пещерите. Тъй като светлината в пещерите прониква през водата от долу, изглежда доста призрачно синьо.

Около 11 и 30 спряхме на котва в „залива с разбития кораб“ или „залива на контрабандистите“. Това е малък залив, заобиколен от отвесни скали с малък плаж и точно по средата на този плаж е „паркиран“ един кораб. Сигурно всеки е виждал снимки от този плаж, който е в класацията на десетте най-красиви.

Голяма лудница! Постоянно влизат и излизат кораби с туристи и много лодки. Спряхме доста далеч от брега, но с дингито слязохме на плажа да го разгледаме и си направим снимки.

Тръгнахме на път около 13 часа и доста време се движихме на платна при насрещен и страничен вятър, поддържайки скорост между 3 и 6 kn.

В 17 часа застанахме на котва на дълбочина 4 метра в залива Кери (37° 41’N; 20° 51’E). Бяхме изминали около 30 морски мили за 7 часа.

В този залив през лятото е забранено да се закотвяш на по-малко от 100 метра от брега, в някои части е забранено закотвянето, а в други изобщо е забранено плаването. Всичко е за запазване на спокойствието на морските костенурки, които уж снасяли яйцата си тук. Не видяхме жива костенурка, но оприличихме един остров на голяма каменна костенурка. Част от екипажа посети селото, останалите се разхладихме, цопайки около катамарана.

През нощта през района премина гръмотевична буря. За наш късмет лошото време беше на запад от нас и в тази част на залива не влязоха вълни.

Откъси от дневника на Мая:

„Първата спирка беше на Сините пещери – Blue Caves. Гледката беше невероятна – от дълбините бликаше толкова светлина, все едно прожектори бяха насочени нагоре към повърхността.

После плавахме до залива на контрабандистите – онзи, с ръждясалия кораб на брега. Там гъмжеше от лодки, яхти и туристи, ама много туристи.

Много повече ме впечатлиха отвесните скали в този залив – високи 40-50 метра, те правеха нищожно всичко останало.

Вечерта стигнахме до Кери, разходихме се, купихме магнитчета. Лодката, или както го наричаха „Дингито” беше супер – по двама, по трима ни караше напред, назад.

Спахме в залива – на котва. Нощта ни поднесе дъжд, светкавици и гръмотевици. Затваряхме люкове, бърсахме нахлулата вода.“

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Залив Лагана

Заливът се счита за място за размножаване на морски костенурки. Има забрана за закотвяне, слизане на брега, бързо движение и т.н. през лятото. Не е ясно как това се съчетава с хотелите и таверните на брега.

От 01.05. до 31.10 важат следните ограничения:

Зона А: Забранено влизането и стоянката.

Зона B: Забранено движението със скорост над 6 kn, закотвянето и стоянката.

Зона C : Забранено движението със скорост над 6 kn.

III. КЕРИ (о. Закинтос) – град ЗАКИНТОС

На 02.09.2014 (вторник) тръгнахме около девет и половина. Духаше свеж вятър от запад и решихме да плаваме само с геноа и да разгледаме брега и залива, може пък да срещнем костенурка… Видяхме от близо плажния бар на о. Состис (N. Ay Sostis). Островът е свързан с пешеходен мост с брега, а високо над плажа е опънато въже с големи бели флагове. Изглежда красиво от към морето. Когато завихме на юго-изток, вълните започнаха да идват от страни, което създаде известен дискомфорт на екипажа. Около 11 часа преминахме покрай н. Геракас (Ak. Yerakas) и не след дълго намерихме един малък залив на завет, където застанахме на котва за провеждане на ежедневните водни процедури (Порто Рома 37° 43’N; 21° 00’E).

Около 15 часа приключихме със заниманията и се отправихме с пълни платна към порт Закинтос. За известно време развихме скорост над 8 kn, което беше рекорд за това плаване. Не че сме се старали да постигаме рекорди.

Естествено, когато влязохме в пристанището, вятърът продължаваше да духа и „естествено” беше страничен при маневрата за хвърляне на котва и заставане с кърма към кея. Все пак успяхме да застанем между две лодки, макар и не много елегантно…

Бяхме изминали 16 ММ за 3 часа плаване.

Откъси от дневника на Мая:

„Пътуването от Кери до порт Рома беше напрегнато. Някои вълни се удряха в кораба със сила и звук, които не бяха от най-приятните.

Размина ми се само с гадене. Лимонов сок, затворени очи и на палубата – препоръчително е в такива случаи.

В порт Рома отново слязохме на брега, плажувахме, изпихме по едно фрапе и се прибрахме обратно на кораба. Обядвахме, после на платна потеглихме към град Закинтос. Този път само положителни емоции – плаж на предната палуба, снимки.

Все пак времето беше доста променливо.

На брега пристанахме между две лодки. Станислав и Пепи не позволиха да ударим нито своята, нито чужда лодка.

Видяхме града отвисоко, Видяхме как дъжда се излива върху него, видяхме и дъга. Купихме керамична зелена костенурка, тъй като жива не видяхме.

Вечерта хапнахме в таверна, отново ни валя дъжд, но спахме като къпани.”

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

Виж „Обиколка на Пелопонес 2111”

IV. град ЗАКИНТОС – АГИА ЕФИМИЯ (о. Кефалония)

На 03.09.2014 (сряда) тръгнахме малко преди седем часа. Поехме на север, като използвахме всяка възможност за плаване на платна. Все пак половината от времето се наложи да използваме двигателя.

Около обед се закотвихме в един залив до н. Черулинос (38° 08’N; 20° 48’E). Венелин веднага го позна – някъде тук изпуснах една канджа (boat-hook – дълъг прът с кука) преди 3 години. Това място явно изглежда добре от морето и ни привлича...

След три-часови гмуркания и плуване, се отправихме към пристанище. Не бях решил къде точно да отидем, но ми се искаше да пробваме Св. Ефимия, т.к. в Сами вече съм бил няколко пъти. Решихме да надникнем в Ефимия и, ако не ни хареса, да отидем в Сами. Пристанището се оказа напълно прилично и в 17 часа бяхме застанали на котва с кърма към кея (38° 18’N; 20° 36’E).

Бяхме изминали 36 ММ за около 8 часа плаване.

Откъси от дневника на Мая:

„При изгрев – отплавахме. Ясно и хладно време, но като цяло – супер!

Звукът от кипящия чайник е ободряващ и се замислихме и за закуската. Велина започна да прави палачинки, но поради миризмата или нещо друго изведнъж в стомаха ми се надигна вълна, която аха-аха да излезе. Излязох аз – легнала на предната палуба и със затворени очи – понасях вълнението стоически. И съм заспала сладко, сладко. Към обяд се завърнах на задната палуба – изядох палачинките, които ми бяха оставили. След около половин час успешно приех и обяда – зеленчукова супа, салати картофена и шопска, чувствах се супер. Сложих банския и отидох пак на предната палуба. Къпахме се в един залив, върнах се с плуване, хваната за лодката. После минахме през един страхотен облак и съответно през един страхотен дъжд, но зад него ни очакваше страхотно слънце.

Пристанахме в св. Ефимия – великолепно пристанище. Вечеряхме в таверната срещу нас, корабите, светлините, компанията, храната – всичко беше прекрасно!”

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

ОСТРОВ КЕФАЛОНИА

Планински остров с най-висок връх 1600 м. В древността е била част от царството на Одисей.

Еуфимиа (Ефимия) (38° 18.2’N; 20° 36.1’E)

От изток се вижда градът. Каналът между Итака и Кефалониа се счита за много ветровит. Има също и пориви откъм Еуфимиа. С кърма/нос към северния кей. Дъното е пясък, водорасли и камъни – не на всякъде държи добре. Има пориви от долината – странично! Вечерта утихва. В югозападния ъгъл на залива има пясъчни петна – държат добре. Вода и ток на северния кей. Гориво на южния бряг на залива. Провизии, таверни.

След земетресение през 1953 год. градът е изоставен и Сами става главно пристанище. От тук може да се посети ез. Мелисани и пещерата Дрогарати. Мелисани е подземно езеро, захранвано с морска вода от подземна река, която започва от Агростоли (юго-западния край на острова).

V. АГИА ЕФИМИЯ (о. Кефалония) – ВАТИ (о. Итака)

На 04.09.2014 (четвъртък) тръгнахме около девет и половина. Насочихме се към дъното на залива и намерихме място за закотвяне, близо до пещерата Мелисани (38° 20’N; 20° 38’E). Част от екипажа излезе на брега с дингито и пеш отиде до пещерата. След около час се завърнаха доволни от видяното.

Тръгнахме на път към о. Итака. На север от нас времето не беше хубаво и нямаше за къде да бързаме. Видяхме един залив в южната част на о. Итака с една лодка в него и решихме да спрем (38° 18’N; 20° 43’E). Решението се оказа удачно – времето беше хубаво, водата топла, а толкова много риби на едно място съм виждал само в аквариум! Незабравимо!

Стояхме в този залив до 17 часа. Не ни се тръгваше, но шансовете да намерим свободно място на кея във Вати намаляваха. Изнесохме се в бързо темпо и в 19 часа бяхме застанали на котва с кърма към кея във Вати (38° 22’N; 20° 43’E).

Бяхме изминали 18 ММ за около 5 часа плаване.

Откъси от дневника на Мая:

“Поли – ЧРД!

40 години АЕЦ „Козлодуй” – ЧРД!

Закуска – баница от сух хляб.

Екскурзия до пещерата на нимфите – Melisani lake. Пяхме с лодкаря и се веселихме. Купихме си свещници, като тези на Пепи. Купихме и подаръци за Поли. И после, като се закотвихме в един залив....Хиляди риби плуваха около нас. Такова чудо никой не беше виждал в естествена среда. В аквариум – може би, но така, около теб самия .....супер!!!

Митко удари с харпуна десетина рибки и утре ще имаме рибена чорба за обяд. Ние бяхме втора яхта в залива, а после надойдоха още – та седем.

Поли и Наталия се опитаха да ловят риба с мрежа – много се веселиха. Ние с Венелин мятахме въдици, обаче рибите само хляба и луканката изядоха, без някоя да се хване на кукичката.

После пътувахме още два часа и стигнахме до главния град на Итака – Вати (Итака). Разходихме се, снимахме се, вечеряхме в Яхт клуба. Супер вечеря. Поднесохме на Поли купичките, върнахме се на кораба и тя поднесе торта – 39 светеше безметежно! Всичко бе прекрасно! “