Отново Северни Споради

Дали повторението е майка на знанието?

Миналата година имахме едно приятно плаване между островите на Северните Споради, за което разказвахме много възторжено на нашите приятели. Естествно те поискаха да видят тези райски места и ето ни отново във Волос. Наехме катамаран „Мириам” - „Leopard 38” за 3400 Евро на седмица от фирма Ask2Travel (http://www.ask2travel.com). Приемането на катамарана премина бързо и около 17 часа на 03.09.2016 год. (събота) поехме на юг с намерението да спрем за къпане в някой близък залив. Намерението беше осъществено скоро и най-забележителното беше, че Станислав извади черупки от огромни миди, дълги над 50 см. Не знаех, че има такива в тези места. В последния ден от плаването видях, че с тях местните ограждат лехите с чушки. Май тук мидите са повече от чушките. Пристигнахме в Амалиаполис по тъмно около 20 и 30 часа. След традиционната суматоха и силни емоции с елементи на трагизъм, застанахме на борд от външната страна на кея (39° 10’ N , 22° 53’ E).

Нощта премина спокойно и даже на сутринта в неделя успяхме да заредим вода на кея. Тръгнахме около 9 и 30 часа и “строго по разписание” в 12 часа хвърлихме котва в един приятен залив без име (39° 05’ N , 23° 08’ E). Времето мина неусетно и когато тръгнахме вече духаше свеж насрещен вятър от изток. Естествено започнахме лавировки, за да докажем старата истина, че и най-слабият попътен вятър е по-добър от всякакъв насрещен. За 2 и половина часа проплавахме около 12 ММ, от които в полезна посока (към целта) – четири. Битовите съображения взеха връх и около 16 часа запалихме двигателите. Благополучно пристигнахме в Скиатос (39° 10’ N , 23° 30’ E) малко преди 19 часа. Места на кея естествено нямаше, но ние застанахме на едно място на местните лодки за екскурзии. Слава Богу не ни изгониха. Даже ни показаха, че има мъртви котви. Екипажът се отблагодари на местния бизнес с посещение на таверна…

За удобството с мъртвите котви си „платихме” сутринта в понеделник. Бяхме хвърлили нашата котва вечерта при приставането, защото не знаехме, че има мъртви котви и тя естествено се беше заплела в няколко въжета на дъното. Откачането беше познато упражнение за екипажа и всичко мина без излишни нерви. Около 11 и 30 часа вече бяхме на котва срещу един усамотен плаж на западната страна на о. Скопелос (39° 07’ N , 23° 39’ E). След около час продължихме на юг покрай брега с намерението да спрем  още веднъж по-късно. Слънцето и о. Скопелос ни изиграха лош номер: когато заобиколихме от източна страна, навсякъде беше сенчесто, а и брегът е висок, скалист, със следи от свлачища и срутвания. Направихме отчаян опит да спрем за малко на едно място преди самото пристанище, където имаше малко слънце, но дъното се оказа осеяно с камъни, където можехме да оставим котвата за винаги. Покрай маневрите в търсене на място за закотвяне, забелязах че десният двигател не включва на заден ход. Това реши въпроса с къпането окончателно и се отправихме към пристанището. Опитахме да хвърлим котва и да застанем с кърма към кея, но пустият му двигател не щеше да включи на заден ход – трансмисията само хъркаше. Застанахме на борд, малко по-близо до външния край на вълнолома. Нашият пример се оказа заразителен и след нас още няколко лодки и катамарани застанаха на борд. Станислав се обади на собственика на катамарана и той обеща да изпрати механик „след половин час”. Изобщо не очаквах някой да се появи, но около 19 часа дойде един мъж с пикап, демонстрирах му дефекта, той се опита да го отстрани чрез регулиране на жилото към муфата, проведе десетина телефонни разговора, накрая разглоби възела и установи, че има разбито лагерче. Каза, че сутринта в 7 часа ще донесе частта с подменено лагерче и всичко ще е ОК.

Успокоени се отправихме към една от многото таверни, която се оказа отлична.

Механикът не дойде в седем, но все пак преди 10 сутринта всичко беше ремонтирано и можехме да тръгнем. Още не мога да повярвам, че това е възможно в средиземноморието! Просто съм възхитен! 

Тръгнахме към о. Алонисос и около 11 часа хвърлихме котва в залива Русуми (39° 09’ N , 23° 52’ E). След около 3 часа се преместихме в съседство на кея в Патитири. Венелин беше разгледал градчето предварително и очаквахме едно приятно прекарване на времето. Когато захождахме за приставане, две френски лодки правеха опити да си разплетат котвите и да напуснат пристанището…

Може би един ден в годината духа от юг и ние улучихме точно този ден. От входа на пристанището влизаше неприятна вълна и лодките се клатеха и блъскаха толкова силно, че на някои се удряха мачтите една в друга и на палубите падаха части от закрепените на тях топови светлини, анемометри и т. н. Една лодка спука 2 кранеца при неуспешен опит за приставане. При нас страничното клатене беше поносимо, но обстановката беше неприятна. По едно време пристигнаха едни пияни сърби, които след обиколка на заведенията в града, вдигнаха котва и се отправиха към Стени Вала, защото тук кошмарът щял да продължи до сутринта. Аз се надявах вятърът да промени посоката си и нещата да станат поносими, но сърбите излязоха прави.

Около 7 часа сутринта на 07.09.2016 (сряда) вдигнахме котва и се махнахме от това отвратително място. След по-малко от час влязохме от източната страна на о. Скопелос, където нямаше големи вълни и продължихме с едно приятно плаване само с геноа. Още се чудя, защо не се преместихме вечерта обратно в пристанището в Скопелос, където щяхме да прекараме една спокойна нощ. Заобиколихме острова от север и се спуснахме на юг до Нео Клима, където останахме за нощувка. Нео Клима е малко, но приятно пристанище, където с малко късмет може да се включиш към колонка с вода и ток на кея.

На следващата сутрин  вятърът беше се върнал към традиционната посока и духаше от североизток. Преваляваше и времето не беше много хубаво за плаж, но около 11 часа спряхме на котва в залива Платания на о. Скиатос и най-закалените поплуваха. Следобедът беше подходящ за ветроходни упражнения – от попътно плаване само с грот до насрещно с пълни ветрила при свеж вятър. Около 17 часа застанахме на кея на о. Палео Трикери. Това е едно малко пристанище с място за няколко яхти и с две таверни. В единия край има един полу-потънал шлеп, който изпълнява ролята на вълнолом и резервоар за прясна вода. Има и манастир, който се оказа, че има празник на следващия ден и подготовката за „панаира” продължи през цялата нощ. Все пак таверните помогнаха на екипажа да не скучае прекомерно.

Последния ден от плаването запомних с това, че Митко удари с харпуна толкова риба, че успя да нахрани 10 човека!

За цялото плаване изминахме около 150 морски мили, екипажът и лодката се завърнаха здрави в пристанището, натрупахме емоции (положителни и не съвсем), повторихме стари грешки, а бе - едно успешно плаване 😁.

 

Тасос – Самотраки 2016

Кратко описание на едно плаване.

Наистина кратко!

Преди десетина години се бях запътил с яхта към о. Самотраки, но стигнах в Солун… От тогава все ми се искаше да обиколя крайбрежието на северна Гърция, но все поемах в друга посока. Тази година колегите най-после се съгласиха да направим такова плаване.

Наехме яхта „Калипсо” - „Bavaria 44”  за 1950 Евро на седмица от фирма Ask2Travel (http://www.ask2travel.com).

На отиване решихме да минем през прохода Маказа, което ни осигури 3 часа чакане на границата, но иначе пътят се оказа хубав.

Пристигнахме в Керамоти в късния следобед на 18.06.2016 год. (събота). Приехме на бързо лодката и, след като натоварихме багажа, се отправихме към една предварително набелязана таверна. Прекарахме една приятна вечер. Доброто впечатление беше засилено от изненадващо ниската сметка.

На сутринта в неделя тръгнахме за о. Самотраки, но явно съдбата упорито се противопоставяше. Изпрати ни слаб насрещен вятър и ние, като истински джентълмени, след няколко часа лавировки „на място”, сменихме курса и решихме да разгледаме устието на река Места. Доста трудно го различихме и не ни впечатли особено, но ни влизаше в „културната програма” и трябваше да я изпълним. Закотвихме се недалеч от устието и устроихме едно кратко къпане. Не беше много комфортно при тази посока на вятъра – имаше вълни и на лодката доста клатеше.

Тръгнахме към Порто Лагос, което също отдавна исках да посетя. Около 18 часа застанахме с кърма към кея (41° 01’ N , 25° 07’ E). Заливът е затворен и предлага добра защита от вятър. Казват, че при силен южен вятър вкарва неприятна вълна. На кея имаше ток и вода, а навсякъде наоколо - безброй комари и мухи. Те трайно се заселиха на лодката и бяха с нас до края на плаването.

Казаха ни, че Александруполис е хубав град с голямо пристанище и ние на следващата сутрин се отправихме на изток. Плаването протече без особени емоции, с едно спиране за къпане. В късния следобед влязохме в пристанището и се отправихме към мястото, което беше посочено в пилота. Уви! Там имаше голям надпис „Спирането забранено”. Направили са площадка за съхранение на яхти на сухо, всичко е оградено и е невъзможно да слезеш на брега. Влязохме по-навътре в един малък басейн, където също нямаше място, а в добавък беше невъзможно да обърнем на тясното място лодката обратно, поради страничния вятър. Добре че все пак се поддаде на управление назад. След този изнервящ случай застанахме на борд в далечния край на пристанището до риболовните кораби (40° 51’ N , 25° 54’ E). Много неподходящо, но аз май имам „дарба” да избирам такива места. Почти веднага дойде джип на гранична полиция и служителят ни попита какви сме - що сме. Говори нещо по радиото и накрая каза, че можем да останем. Естествено изтърпях критиката на най-жадната част от екипажа, че съм спрял много далеч от таверната.

Все пак всички стигнахме до таверната. Късно вечерта, когато се върнахме на яхтата, установихме, че нивото на водата е спаднало с около половин метър. За пръв път виждах в Гърция толкова голям отлив.

Във вторник около 7 часа тръгнахме за Самотраки. Имах някаква идея да разгледаме устието на Марица, но ме хвана страх да не си навлечем неприятности в граничния район покрай бежанската криза. Този път духаше свеж попътен вятър и ние само с геноа поддържахме стабилно над 6 възела. Беше едно приятно плаване, ако изключим спирането в пристанището…

Бяхме решили да потърсим място за къпане в югозападната част на острова, но когато приближихме Камариотиса вятърът се усили до 35 – 40 възела. Не знам дали това бе ефект на спускащия се вятър от високата планина или просто раздуха, но започнах да се съмнявам, че ще можем да се върнем на север, ако подминем пристанището. Вълните бяха неприятни - къси и остри, макар и не много големи. Запалихме двигателя и с доста форсиране успяхме да влезем в пристанището. Там нямаше вълни, но си духаше порядъчно. Може би заради обичайната суматоха и въртене в кръг, ми се стори, че заставането на борд до външния вълнолом вещае проблеми поради силния притискащ вятър. Кеят от към брега беше плътно зает от рибарски кораби и един голям ферибот. Странично от ферибота имаше завет и ние хвърлихме котва на това място, като се вързахме с дълги въжета за камъните на брега (след самоотвержена борба). След около час фериботът тръгна, нямаше кой да пази завет, а и котвата не държеше – пълен душевен дискомфорт. Проверих външния вълнолом и се оказа, че съм се заблуждавал. Вятърът духаше почти успоредно на вълнолома и дори имаше една чупка, където даже беше отблъскващ от кея. С дружни усилия настанихме яхтата на това място и най-после можеше да си починем (40° 29’ N , 25° 28’ E). Часът беше 13 – подходящ за следобедна дрямка или следобедно узо…

Изгревът в сряда (22.06.2016) посрещнахме малко разколебани – продължаваше да духа силен вятър и прогнозата беше неопределена. Разходих се по брега на север, за да видя каква е действителната му посока, защото в пристанището създаваше грешна представа, поради влиянието на брега и планината. Като че ли за плаване към о. Тасос щеше да ни бъде попътен. Тръгнахме около 8 часа. Започнахме плахо само с геноа, но когато се отдалечихме от острова вдигнахме и грота. Беше едно приятно ветроходно плаване през целия път до о. Тасос. Когато вятърът засили изпробвахме рифоване на грота на попътен вятър (без промяна на курса). Получи се добре.

Около 13 часа хвърлихме котва в залива Алики (о. Тасос) (40° 36’ N , 24° 44’ E) за обедна почивка. След около 3 часа вдигнахме котва и се отправихме към Лименария (о. Тасос).

Това е едно доста обширно пристанище, което би могло да събере стотина яхти, но е затлачено и няма дълбочина. Старият градски кей е зает от местни лодки, а навсякъде другаде зяпачите от брега дават съвети, че не може да се застане. Вече ми беше писнало да се въртя, когато поредният съветник започна да ми вика да застана на едно място, което никога не бих  избрал. Теглих му една майна, пък то се оказа, че бил собственикът на нашата лодка, който дошъл до острова заради един катамаран. Осъзнах грешката си. Той ни помогна да се вържем за една ръждясала естакада и за камъните на вълнолома. Мястото се оказа единственото възможно за посещаващи лодки (40° 37’ N , 24° 35’ E).

Вечерта компенсира с излишък ядовете по акостирането. Седнахме в таверната, която беше най-близо до пристанището. Когато се стъмни, хората, които седяха на съседната маса (двама мъже и една жена) започнаха да свирят на китара и бузуки и да пеят. Беше много ненатрапчиво и майсторско изпълнение. Изслушахме цял концерт. Естествено и узото допринесе за нашето разчувстване. Накрая Мишо се отблагодари от името на екипажа, като изпълни една хубава родопска песен.

Заради тази вечер си струваше да направим това плаване!

В четвъртък (23.06.2016) се преместихме в главното пристанище на о.Тасос (40° 47’ N , 24° 42’ E). Всичко протече по традиционната схема: „Защо сме толкова далече? Защо няма вода и ток?...” Все пак поне не се въртяхме като в предните три пристанища.

Свободното време също премина както обикновено…

Рано сутринта в петък (24.06.2016) допуснах поредната аматьорска грешка: направих допитване до екипажа дали да направим едно плаване до Кавала или да останем до обед в Тасос, тъй като Керамоти е твърде близо.

Демокрацията на кораба е сигурна рецепта за бедствие!

Мненията се разделиха, аз останах с впечатление, че повечето искат да плаваме и тръгнахме. Автоматично си навлякох протестите на желаещите да останем.

Плаването от Тасос до Кавала беше много приятно и бързо, с попътен вятър. От Кавала до Керамоти трябваше да преодоляваме силен насрещен вятър и неприятни вълни. Като че ли общия емоционален резултат от плаването този ден бе негативен. В ранния следобед застанахме на кея в Керамоти и денят можеше да продължи по традиционния начин.

Общо за плаването бяхме изминали малко над 200 морски мили за 45 часа. 

"Калипсо"

Порто Лагос

 о. Самотраки

Лименария, о. Тасос

Тасос

Кавала

Към финала

 

 

Атина – Санторини - Атина

От Валентин Станчев,  е-mail: v_stanchev@ml1.net

Стойте далеч от Nautitech 40!

Стойте далеч от Paralos sailing!

ПОДГОТОВКА

Санторини е една мечта!

И ние искахме да я изживеем.

Разстоянието от Атина до Санторини е на границата на възможното за едноседмично плаване за отдих. Има реална опасност да остане само плаване (без отдих). 

Имахме лошия късмет да наемем катамаран Nautitech 40 за 2450 Евро на седмица от фирма Paralos sailing.

В ранния следобед на 29.08.2015 год. (събота) пристигнахме в марина Алимос в Атина, намерихме караваната на Paralos sailing и след традиционното чакане пристъпихме към приемане на лодката. Имахме редица забележки и „екипът по поддръжката” все обясняваше, че специалистът по тази или онази част (платна, механична част, електрооборудване) работи на някоя друга яхта в момента. Отвратително обслужване – размотаване докато вдигнеш ръце и приемеш лодката, за да имаш шанс да плаваш.

В края на краищата приехме катамарана и около 18 часа отплавахме. 

ПЛАВАНЕ

  I. АТИНА – САНТОРИНИ

По традиция плаването трябваше да започне с къпане, така че още щом тръгнахме, започнахме да търсим място за спиране. Около 19 и 15 намерихме малко завет в залива Вулигмени (37° 49’ N , 23° 47’ E). Екипажът се освежи за около половин час, настроението се повиши и продължихме към нашата цел. Насладихме се на един красив залез, а не след дълго и на пълнолуние с прекрасна лунна пътека.

Прогнозата за времето беше за силен вятър от североизток в района на Цикладите за първите два дни и за утихване след това. Мелтемът беше духал вече около седмица и очаквахме да има вълнение, като излезем от Сароническия залив. Всичко се сбъдна този път. Около 22 часа подминахме о. Гайдуронисо и вятърът и вълнението започнаха да се усилват. За да няма изненади през нощта, рифовахме платната като за много силен вятър. Времето беше ясно, нощта светла, видимостта – добра. Можеше да стане много бързо плаване, но също така можеше и да счупим нещо. Около полунощ подминахме о. Георгиос, вятърът продължи да се усилва, вълните ставаха все по-големи, дискомфортът – също. Скоростта на вятъра задържа стабилно между 25 и 35 възела, а на катамарана – над 7. Около 3 часа на 30.08.2015 (неделя)  подминахме южния край на о. Китнос, около 5 часа – южния край на о. Серифос, а около 8 без четвърт – южния край на о. Сифнос.

По някое време през нощта реших да запаля двигателите, т.к. напрежението на акумулаторите беше под 10 волта. Бях изключил всички консуматори, освен навигационните светлини и прибори, но явно акумулаторите бяха стари (не допусках да не са заредени). Единият от двигателите палеше трудно още при приемането на катамарана. Опитах да запаля “по-добрия”, но той изобщо не издаде звук. Все пак “куцият” се съживи. Това постави началото на поредица от отрицателни емоции, които продължиха „на почивки” през цялото плаване. Вече почти всеки от екипажа си беше заработил по няколко цицини, поради много ниското разположение на биминито (тентата над кокпита), както и от многобройните шкафчета с остри ръбове (на височината на главата), които ни наказваха за всяко невнимателно движение. Както каза Венелин : „ От Наутитек получавам главоболие.”

Решихме да минем западно от о. Фолегандрос, за да избегнем вълните за известно време. Вятърът даже се усили, спускайки се по стръмните склонове на острова, но вълните наистина се изгладиха. Вече бяхме на един хвърлей от Санторини и като че ли плаването стана по-леко.

Около 14 и 30 часа бяхме на входа на залива на о. Санторини (Тера, Тира). Направихме обиколка на кръглия залив в кратера на вулкана и в 17 часа застанахме на котва в един залив южно от н. Акротири (36° 22’ N, 25° 22’ E). Всички получиха заслужена кратка почивка за плуване, след което се отправихме към марина Влихада (36° 20’ N , 25° 26’ E). Естествено тя беше препълнена, но благодарение на Станислав и Венелин, които отидоха на разузнаване с дингито, ни разрешиха да се вържем на борд за три други лодки, които вече бяха на кея. С един двигател аз не можех да правя безопасни маневри (освен движение напред), така че това беше добре дошло. Така прехода приключи малко след 19 часа. Бяхме изминали около 140 морски мили за 23 часа.

31.08.2015 (понеделник) беше предвиден за разглеждане на острова. Ние обаче имахме проблем, с който трябваше да се справим. Капитана на марината се погрижи да ни вземе таксата и загуби интерес към нас, след като му платихме 30 Евро за две нощи. Това, че си платил, не ти гарантира място на кея, още по-малко ти гарантира вода и ток. Станислав води разговори с „Паралос сейлинг”, но те казаха, че нямат човек толкова далече, който да поправи електрическата повреда на двигателя (те и на близо едва ли имат). Дадоха няколко съвета, които ни подтикнаха да продължим да търсим сами причината. Някакъв местен майстор уж щеше да идва, но така и не се появи. По метода на проби – грешки установихме, че причината не е в ключ-маса, не е в щатните предпазители, не е в акумулатора, не е в релета, не е в таблото .... Започнахме да мислим, как да подадем ток директно на стартера и Венелин случайно напипа замаскиран в кабелния сноп предпазител. Подмени го и двигателят запали. Ура!

Преместихме се на свободно място на кея, за да заредим вода. Вода нямаше, но довтаса капитанът на пристанището и каза, че това място е на рибари. Накрая се смили и се съгласи да останем при условие, че ще тръгнем рано на следващата сутрин. Накара ни да местим катамарана няколко пъти с по една педя напред – назад, докато остана доволен от мястото, което заемаме. Оказа се, че наистина всички места са заети до сантиметър.

По време на маневрите пролича още един недостатък в концепцията на „Наутитек 40” – щурвалът и управлението на двигателите са най-отзад на кърмата на левия корпус и няма никаква видимост към носа на десния корпус. Това е в допълнение на опасността рулевият да падне от съда при невнимание (в лошо време и нощем).

По някое време дойде една автоцистерна и зареди с вода цистерната на марината, от която се подава вода към колонките на кея. Веднага се възползвахме, независимо че водата беше малко солена. Ток така и не успяхме да намерим.

Установихме обаче, че в десния борд се е събрала вода. Винаги е неприятно да видиш вода на дъното на лодката! След няколко опита за изпомпване с електрическата помпа и ръчната помпа, накрая изчерпахме водата по класическия начин – с канче. По-късно се оказа, че съм бил на половина прав за дренажните помпи – ръчната наистина не работи, но електрическата работи – само дето надписите са на френски, а залепените надписи на английски са малко разместени. Аз обаче, заради икономия на ток, не включих всички ключове едновременно. Нищо! Обичаме да ни е трудно! Събралата се вода се оказа от душа. Дренажната помпа на душа имаше пропуск покрай щока. Значи единият душ няма да се ползва повече!

Все пак екипажът успя да разгледа острова и вечерта имаше посещение на таверна с истинско сиртаки!

Откъси от дневника на Мая

За лодката почакахме по гръцки обичай, и към 17 часа отплавахме.

В открито море ни чакаше силен вятър до 30 възела и вълнение около 4 бала.

Усещах с всяка клетка поривите на страха и потърсих място на задната палуба – май повечето бяхме там. Повдигаше ми се, но се удържах, седейки със затворени очи, не виждах появата на високите вълни зад борда, а и вятъра ме освежаваше. Вечерята пропуснах умишлено, както и повечето други хора. Придремвахме на седалките и нощта дойде. Единственото предимство беше попътния вятър – достигнахме 8-9 възела скорост. Нощта беше напрегната за повечето от нас. Вълните сякаш се опитваха да разкъсат лодката на две, скърцане и блъскане се обединиха и сърцето ми изтръпваше ужасено при всеки мощен тласък.

30 август 2015.

Сутринта дойде, вълните прескачаха и хвърляха вода през борда и люковете.

Оказа се, че вече сме само с един работещ двигател. Цялото мъжко войнство търсеше причината за аварията, търсиха из цялата лодка бушоните на веригите за запалването, но безуспешно.

Беше все така бурно, докато не наближихме съвсем о-в Санторини.

Пристигнахме, слава Богу!

Станислав и Цоко търсиха място в марината на Влихада и застанахме четвърта лодка от брега, защото с един двигател беше изключително трудно да се маневрира. Един немец въведе ред, прогони ни и добре че един грък от предния ред лодки ни приюти – пак четвърта лодка. Предупредиха ни, ако слизаме на брега, да пресичаме другите лодки само откъм носа. Но се отказахме. Хапнахме, пийнахме на нашата си лодка. Капитаните, немигнали предната нощ, моя милост, пък и всички останали се отдадохме на съня.

31 август 2015

Санторини, или Тера, главен град Тира.

Преместихме се още един ред лодки напред, за да дадем път на заминаващите рано лодки, след което вече бяхме втора лодка до брега. Мъжете останаха на лодката, да се опитат да намерят майстор-електричар, да оправят двигателя.

Взехме туристическото влакче и то ни разходи по брега до място, чието име звучеше то ли Париса, то ли Парадиса – но видяхме райски плажове, хотели, магазини. Животът се събуждаше. Решихме да наемем ATV-та – за Натали и Митко, и за мен и Станислав.

Когато Станислав дойде, разбрахме, че Цоко открил предпазителя и възстановили захранването на запалването – ура, имаме вече и втория двигател!

Тира е бил опустошен 1956 г. от земетресение. Но сега напълно възстановен, бял, блестящ, искрящ, кацнал на върха на огромната вулканична калдера ни зовеше и очакваше. Бях гледала и преди снимки, картички, но това, което очите ми видяха, вълнението, което изпълваше цялата ми душа, ме изненада истински и с нищо, досега видяно, не можех да го сравня. Блестяща белота, мастилена синева и пъстрота, романтика и тъга, теснотия и безбрежност, гъмжило и пустош, всичко това обобщено и детайлизирано с една дума – красота! Разхождахме се с огромно удоволствие и снимахме, докато батериите ми умряха.

После пътувахме към Оя. И това градче беше пълно със светлина, гъмжеше от туристи, и когато наближи времето за залеза, седнахме в едно барче, откъдето гледката беше неповторима, залеза незабравим, като за всеки, който го е изживял от този бряг. Адски красиво и справедливо наричано Мястото на уникалните залези!!!

Вечеряхме в таверната на Димитриус, танцувахме с Наталия едно сиртаки, а после единия от сервитьорите изля душата си в едно оригинално, темпераментно и истинско сиртаки. Бузукито звучеше с осемте си струни и с мандолинения си звън, трогваше и радваше. Спахме и сънувахме изумрудено вълшебство, лунни пътеки и палми разперени, блеснали черни скали с диадема от белосани къщи, разпенени следи от кораби и хора с раници, фотоапарати, чадъри. Свят мечтан и достигнат!

II. о. САНТОРИНИ – о. МИЛОС

На 01.09.2015 (вторник) тръгнахме около пет часа сутринта и се насочихме към северния край на о. Милос. Плаването мина спокойно. Преминахме западно от о. Фолегандрос и около дванадесет и половина хвърлихме котва северно от Пилониси (36° 45’N; 24° 32’E). Последва продължителна обедна почивка за компенсация на ранното ставане. След 15 часа продължихме и около 17 и 30 застанахме с кърма към кея в Адамас (Адамантас) (36° 43’N; 24° 27’E).

Бяхме изминали около 60 морски мили за 9 часа и половина.

Междувременно стана ясно, че предпазителят пак е изгорял и левият двигател отново не пали. Венелин смени предпазителя, но трябваше да купим и приспособим автомобилни, т.к. оригинални нямаше никъде. Станислав и Петър отидоха с такси до някакво съседно градче и успяха да намерят предпазители, заедно с гнездо. Бяха купили, също така, щепсел, за да можем да се включим към колонката за ток. Оказа се, че на катамарана няма такъв. Проверявайте при приемане за такива работи! Често няма необходимите преходници за включване към колонките. В края на краищата Венелин намери първопричината за изгарянето на бушоните – в кабелния сноп е имало свързване на кабел, чиято изолация е деградирала от времето и той от вибрациите и клатенето е давал от време на време на късо. След надеждно изолиране, нямахме повече проблеми.

Друга конструктивна особеност на „Наутитек 40” е разположението на котвата. Тя не е в средата, а на носа на левия корпус. Когато веригата опъне, катамаранът се завърта на дясно и може да удари кърмата на дясния корпус в кея или да закачи съседна лодка. За да застане успоредно на другите лодки на кея, трябва на ръка да се опъне веригата с допълнително въже от носа на десния борд. Мъка! При тръгване от кея също не трябва да се опъва веригата (завъртане), но не трябва и да се отпуска много, за да не остърже носа на левия корпус. Отново мъка!

Откъси от дневника на Мая

Отплавахме рано, към пет часа сутринта. Трябваше да достигнем до о-в Милос. Той също е част от калдерата на вулкан.

По пътя спирахме в един залив за къпане.

Пристигнахме към 17:30 в Адамас. Вечеряхме в таверна Navagio. Грозни и красиви риби и калмари, гръцка салата и ципуро, бира и тиквички пържени.........вкусотия!

Венера Милоска -  за първи път осъзнах, защо ѝ е такава фамилията J-открита е била от един овчар и след като е слепена и реставрирана, е подарена на френския крал.

III. о. МИЛОС – о. СЕРИФОС

 

 На 02.09.2015 (сряда) тръгнахме около девет и половина. Денят беше предвиден за повече почивка и по-малко ветроходство. След половин час хвърлихме котва в залива Платиаана (Платиена) (36° 45’N; 24° 25’E). Мястото е описано, като една от забележителностите на острова и това не е случайно – хубав залив с чиста вода и пясъчен плаж. Къпахме се над два часа. След това се преместихме в залива Папафрагас (36° 45’N; 24° 30’E), където има един скрит “фиорд”. След подробно изучаване на природния феномен продължихме към о. Серифос.

Имаше лек насрещен вятър, който не ни даде възможност за ветроходство – възползвахме се от работещите двигатели.

Малко преди 19 часа бяхме на кея в Ливади, о. Серифос (37° 09’N; 24° 31’E). Бяхме изминали 31 ММ за около 4 часа и половина плаване.

Вече не помня, кога се развали помпата за прясна вода. Катамаранът има доста големи резервоари, но няма класически хидрофор, а помпа с пресостат, която непрекъснато включва – изключва, за да поддържа налягане в системата. Естествено не можа да издържи на интензивната експлоатация. Пресостатът издъхна. Шунтирахме го и къпането ставаше с дежурен на ключа на помпата.

Откъси от дневника на Мая

Потеглихме и се изкъпахме в един красив залив. Плувахме до брега , наслаждавайки се на прозрачната вода и пясъчното дъно. Правихме весела морска звезда и резултата го има в нечия камера :) - освен мореплаватели, готвачи, туристи, сме и отбор по синхронно плуване. Докато сме тренирали, Митко беше наловил много риба, която изпържихме и заедно с картофената салата, сухия таратор и доматите с босилек си направихме пир, поляхме с дюлевата ракия на Цоко, бял мавруд и бира.

Следващото спиране беше при морските пещери на Parafragas – отидохме с дингито, направихме доста снимки и се върнахме доволни. Отплавахме на север – към о-в Серифос – град Ливади (Livadhi).

Градчето беше много, много красиво – Петър и Станислав стигнаха до върха му.

В журнала за дефектите записахме

·         закупуване, доставка и монтаж на щепсел;

·         оправяне на бушони – непрекъснато;

·         оправяне на водни помпи, пресостат на хидрофор и други – непрекъснато......

IV. о. СЕРИФОС – о. КИТНОС

На 03.09.2015 (четвъртък) тръгнахме около девет и не след дълго се закотвихме в залива Вагиа (37° 08’N; 24° 28’E). Последваха традиционните водни процедури. Около 12 часа тръгнахме за о. Китнос. Превес взе моторното ветроходство и около 15 часа вече бяхме на кея в Мерихас, о. Китнос (37° 23’N; 24° 24’E).

Бяхме изминали 24 ММ за около 3 часа и половина.

Откъси от дневника на Мая

Прекрасна вечеря при Янис от Янина! Да не забравим да го похвалим в Интернет!

V. о. КИТНОС - АТИНА

На 04.09.2015 (петък) тръгнахме около 7 часа, тъй като преходът беше по-дълъг.

Искахме да спрем преди пристигането в Атина за последно къпане. Около обяд хвърлихме котва в залива Анависос (37° 43’N; 23° 56’E). Искахме да сме на границата между плажа и скалите, за да може Митко да преследва рибите с харпуна. Дъното е каменисто и имаше реална опасност да закачим котвата за винаги. Накрая намерихме едно петънце без камъни. Изглежда това място го е открил много години преди нас някой капитан на гемия, защото когато се опитахме да извадим котвата, извадихме и неговата. Последва операция по откачане на старата, обрасла и тежка котва. На Венелин му се събра много, но пак той скочи във водата, изразходи малко нерви, получи няколко драскотини, но успя да освободи нашата котва. Това беше логичен завършек на приключенията с този катамаран.

Продължихме към Атина и около седемнадесет и тридесет бяхме на кея в марина Алимос.

Станислав показа таланта си да преговаря и успя да освободи депозита още вечерта.

За деня бяхме изминали около 49 морски мили за 8 часа и половина.

Общо за плаването изминахме 300 морски мили за 50 часа плаване със средна скорост 6 възела.

Можем да бъдем доволни, защото научихме много неща (по трудния начин), натрупахме опит (както е казал шопът), но въпреки всичко остана утайката от обслужването на „Паралос сейлинг”.  

Откъси от дневника на Мая

Честит рожден ден, мила Поли! Здраве, щастие, късмет и много усмивки! Приключения с приятели, пътешествия с единомишленици, забавления с веселяци!

Тръгване към Атина – в 6:30. Спиране 11:30 – за къпане. Два пъти спирахме и мястото не ни харесваше за закотвяне – имаше опасност котвата или веригата да се заклещят в камъните по дъното. На третия път мястото ни хареса, закотвихме и после....няма разкотвяне. Оказа се, че сме се завряли под стара, ръждясала, мидясала, вкаменила се котва, която нашата котва повдигна нависоко. Процедурата по откачването изискваше сили, търпение, ловкост, спомагателни въжета и..... снимки J

Пристигнахме към 17:30 и веднага започнаха да ни преглеждат лодката. Разправиите по връщането на депозита са били сериозни, но накрая са ни го върнали без да ни удържат, дори са се извинили за създалия се дискомфорт – че нямаше резервни части и подходящи инструменти, че едната баня не се ползваше за къпане, че помпата изпрягаше..........и други такива.

Отпразнувахме рождения ден на Поли с великолепна торта и шампанско!