Дали повторението е майка на знанието?
Миналата година имахме
едно приятно плаване между островите на Северните Споради, за което разказвахме
много възторжено на нашите приятели. Естествно те поискаха да видят тези райски
места и ето ни отново във Волос. Наехме катамаран „Мириам” - „Leopard 38” за 3400 Евро на седмица от фирма Ask2Travel (http://www.ask2travel.com).
Приемането на катамарана премина бързо и около 17 часа на 03.09.2016 год. (събота) поехме на юг с намерението да спрем за
къпане в някой близък залив. Намерението беше осъществено скоро и
най-забележителното беше, че Станислав извади черупки от огромни миди, дълги
над 50 см. Не знаех, че има такива в тези места. В последния ден от плаването
видях, че с тях местните ограждат лехите с чушки. Май тук мидите са повече от
чушките. Пристигнахме в Амалиаполис
по тъмно около 20 и 30 часа. След традиционната суматоха и силни емоции с елементи на трагизъм, застанахме на борд от външната
страна на кея (39° 10’ N , 22° 53’ E).
Нощта премина спокойно и
даже на сутринта в неделя успяхме да
заредим вода на кея. Тръгнахме около 9 и 30 часа и “строго по разписание” в 12
часа хвърлихме котва в един приятен залив без име (39° 05’ N , 23° 08’ E). Времето мина неусетно и когато тръгнахме вече духаше свеж насрещен вятър
от изток. Естествено започнахме лавировки, за да докажем старата истина, че и
най-слабият попътен вятър е по-добър от всякакъв насрещен. За 2 и половина часа
проплавахме около 12 ММ, от които в полезна посока (към целта) – четири.
Битовите съображения взеха връх и около 16 часа запалихме двигателите.
Благополучно пристигнахме в Скиатос (39° 10’ N , 23° 30’ E) малко преди 19 часа. Места на кея естествено нямаше, но ние застанахме на
едно място на местните лодки за екскурзии. Слава Богу не ни изгониха. Даже ни
показаха, че има мъртви котви. Екипажът се отблагодари на местния бизнес с
посещение на таверна…
За удобството с мъртвите
котви си „платихме” сутринта в понеделник.
Бяхме хвърлили нашата котва вечерта при приставането, защото не знаехме, че има
мъртви котви и тя естествено се беше заплела в няколко въжета на дъното.
Откачането беше познато упражнение за екипажа и всичко мина без излишни нерви.
Около 11 и 30 часа вече бяхме на котва срещу един усамотен плаж на западната
страна на о. Скопелос (39° 07’ N , 23° 39’ E). След
около час продължихме на юг покрай брега с намерението да
спрем още веднъж по-късно. Слънцето и о. Скопелос ни изиграха лош номер:
когато заобиколихме от източна страна, навсякъде беше сенчесто, а и брегът е
висок, скалист, със следи от свлачища и
срутвания. Направихме отчаян опит да спрем за малко на едно място преди самото
пристанище, където имаше малко слънце, но дъното се оказа осеяно с камъни,
където можехме да оставим котвата за винаги. Покрай маневрите в търсене на
място за закотвяне, забелязах че десният двигател не включва на заден ход. Това
реши въпроса с къпането окончателно и се отправихме към пристанището. Опитахме
да хвърлим котва и да застанем с кърма към кея, но пустият му двигател не щеше
да включи на заден ход – трансмисията само хъркаше. Застанахме на борд, малко
по-близо до външния край на вълнолома. Нашият пример се оказа заразителен и
след нас още няколко лодки и катамарани застанаха на борд. Станислав се обади
на собственика на катамарана и той обеща да изпрати механик „след половин час”.
Изобщо не очаквах някой да се появи, но около 19 часа дойде един мъж с пикап,
демонстрирах му дефекта, той се опита да го отстрани чрез регулиране на жилото
към муфата, проведе десетина телефонни разговора, накрая разглоби възела и
установи, че има разбито лагерче. Каза, че сутринта в 7 часа ще донесе частта с
подменено лагерче и всичко ще е ОК.
Успокоени се отправихме
към една от многото таверни, която се оказа отлична.
Механикът не дойде в
седем, но все пак преди 10 сутринта всичко беше ремонтирано и можехме да
тръгнем. Още не мога да повярвам, че това е възможно в средиземноморието!
Просто съм възхитен!
Тръгнахме към о.
Алонисос и около 11 часа хвърлихме котва в залива Русуми (39° 09’ N , 23° 52’ E). След около 3 часа се
преместихме в съседство на кея в Патитири. Венелин беше разгледал
градчето предварително и очаквахме едно приятно прекарване на времето. Когато
захождахме за приставане, две френски лодки правеха опити да си разплетат
котвите и да напуснат пристанището…
Може би един ден в
годината духа от юг и ние улучихме точно този ден. От входа на
пристанището влизаше неприятна вълна и лодките се клатеха и блъскаха толкова
силно, че на някои се удряха мачтите една в друга и на палубите падаха части от
закрепените на тях топови светлини, анемометри и т. н. Една лодка спука 2
кранеца при неуспешен опит за приставане. При нас страничното клатене беше
поносимо, но обстановката беше неприятна. По едно време пристигнаха едни пияни
сърби, които след обиколка на заведенията в града, вдигнаха котва и се
отправиха към Стени Вала, защото тук кошмарът щял да продължи до сутринта. Аз
се надявах вятърът да промени посоката си и нещата да станат поносими, но
сърбите излязоха прави.
Около 7 часа сутринта на
07.09.2016 (сряда) вдигнахме котва и се махнахме от това отвратително
място. След по-малко от час влязохме от източната страна на о. Скопелос, където
нямаше големи вълни и продължихме с едно приятно плаване само с геноа. Още се
чудя, защо не се преместихме вечерта обратно в пристанището в Скопелос, където
щяхме да прекараме една спокойна нощ. Заобиколихме острова от север и се
спуснахме на юг до Нео Клима, където останахме за нощувка. Нео Клима е
малко, но приятно пристанище, където с малко късмет може да се включиш към
колонка с вода и ток на кея.
На следващата
сутрин вятърът беше се върнал към
традиционната посока и духаше от североизток. Преваляваше и времето не беше
много хубаво за плаж, но около 11 часа спряхме на котва в залива Платания
на о. Скиатос и най-закалените поплуваха. Следобедът беше подходящ за
ветроходни упражнения – от попътно плаване само с грот до насрещно с пълни
ветрила при свеж вятър. Около 17 часа застанахме на кея на о. Палео Трикери.
Това е едно малко пристанище с място за няколко яхти и с две таверни. В единия
край има един полу-потънал шлеп, който изпълнява ролята на вълнолом и резервоар
за прясна вода. Има и манастир, който се оказа, че има празник на следващия ден
и подготовката за „панаира” продължи през цялата нощ. Все пак таверните помогнаха
на екипажа да не скучае прекомерно.
Последния ден от
плаването запомних с това, че Митко удари с харпуна толкова риба, че успя да
нахрани 10 човека!
За цялото плаване
изминахме около 150 морски мили, екипажът и лодката се завърнаха здрави в
пристанището, натрупахме емоции (положителни и не съвсем), повторихме стари
грешки, а бе - едно успешно плаване 😁.
