Валентин Станчев, Ветроходство, Яхти, Воден Туризъм, Варна, Гърция, Skipper, Sailing, Yachts, Valentin Stanchev, Sailing by Chance, Water Sports, Yachting, Varna, Greece

NAVIGARE NECESSE EST

NAVIGARE NECESSE EST
ПЛАВАНЕТО Е НЕОБХОДИМОСТ

петък, 12 юли 2013 г.

Йонийско море – рай за ветроходци 2013



От Валентин Станчев,  е-mail: v_stanchev@ml1.net

ПОДГОТОВКА
Сигурно много съм се хвалил, щом са ме чули бивши колеги чак в София…
През март ми се обади Серафим, че иска да пробва семейно плаване в Гърция. Аз в такива случаи първо се съгласявам, а после започвам да мисля. Определихме края на юни за подходящ период за плаване в Йонийско море. Цените по това време са по-високи, тъй като сезонът вече е в разгара си. За сметка на това може да се разчита, че водата ще е топла и къпането в морето ще е приятно. Вятърът в Йонийско море е обикновено умерен от северозапад и не вдига големи вълни.
По традиционния начин избрах офертата на „EL YACHTING” за чартър от о. Лефкас с катамаран Lagoon 380, от 22 до 29 юни за 2450 Евро. Тази фирма ми беше напълно непозната и имах някои притеснения, които се оказаха напразни.
Пристигнахме в марина Лефкас около 17 часа на 22.06.2013 год. (събота).
Приемането на лодката премина сравнително бързо. Катамаранът беше в добро състояние. Собственикът Никос ни обясни подробно всичко.
Останахме в марината за през нощта, за да си починем от дългия път. 
 Екипажът на катамаран"Хомо Делфинус"

ПЛАВАНЕ


Маршрут

I. ЛЕФКАС – ВАСИЛИКИ

Тръгнахме около 9 и 30 часа на 23.06.2013 год. (неделя). Насочихме се на юг по канала, който е дълъг около 4 ММ. Веднага след излизане от канала вдигнахме платна, независимо, че вятърът беше твърде слаб и насрещен. Около час се упражнявахме с платната и изминахме около 1.5 ММ на лавировка, от които около 0.5 ММ по посока към целта.
 А целта ни беше залива Десими (38° 40.4’N; 20° 42.9’E), където предстоеше къпане, ядене и почерпка. Решението беше очевидно – палене на двигателите. Точно по разписание, около 12 и 30 часа, хвърлихме котва и започнаха приятни занимания за екипажа.
Малко след 15 часа тръгнахме към Сивота. Пътят ни беше на юг по канала между о. Лефкас и о. Меганиси. Духаше естествено насрещно. Вятърът беше достатъчно силен, а морето гладко, за поддържане на скорост между 4 и 6 възела на остър курс. С 5 – 6 поворота успяхме за около час да преминем канала и тъкмо щеше да настъпи удоволствието да поемем на малко по-пълен курс, когато вятърът стихна и отново станахме моторни ветроходци.
В 17 часа бяхме застанали на котва с кърма към кея в Сивота (38° 37.4’N; 20° 41.1’E), малко село в един напълно затворен залив - идилия. За около час екипажът се разходи и тъкмо аз се наслаждавах на едно питие, когато вятърът смени посоката си и започна да духа доста силно откъм околните планини. Започна да притиска лодките към кея и някои бяха принудени да напуснат. За съжаление и нашата котва не държеше както трябва…

Когато нещата се объркат,
всеки опит да ги оправиш
само влошава положението!
(Закон на Мърфи)

 Реших да застанем на котва в залива, това беше най-бързо, лесно и безопасно. Кристин предложи да отидем до Василики. Защо не? Щяхме да съкратим утрешния маршрут. Щяхме да разгледаме още едно място ….

Запалихме двигателите и след час и половина вече избирах място в залива Василики (38° 37.6’N; 20° 36.3’E) за заставане на котва. Вътрешното пристанище беше пълно с яхти и рибарски лодки, а във външното имаше само един ферибот и едно рибарско корабче. Поддадох се на желанието на екипажа да застанем на кея там. Не било случайно, че няма други яхти там.
За да направя дългата история кратка, ще кажа че маневрите продължиха с малки прекъсвания от 20 до 22 часа и включваха заставане на борд на кея, заставане на котва, с кърма към кея и накрая заставане на котва в залива и прибиране на екипажа от градчето с надувната лодка през нощта. Това беше един дълъг, наситен с емоции край на деня…
Добре, че нощта премина спокойно.
Бяхме изминали 28 ММ за около 6 часа плаване.  


 Плаване на платна

 На вахта


ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)


Сивота  (38° 36.87’N; 20° 41.52’E) 

Входът в залива се забелязва трудно от далеч. Може да се застане на котва на 3 – 10 м дълбочина. Дъното е тиня и водорасли. Държи добре след като се пробият водораслите. Това може да не стане от първия път. Добра защита от вятър. Има пориви от околните височини. В юго-източния край на залива има тежки вериги на дъното, които са били използвани за мъртви котви.


Вода на кея ( срещу заплащане).
Провизии – има.
Таверни – има.





Василики (38° 37.7’N; 20° 36.15’E)

Фарът на нос Дукато се вижда от далеч. Заливът е голям, с Понди от запад и Василики от изток. Застава се на котва с нос или кърма към кея . Дъното е тиня – държи добре. Добра защита от вятър, макар че преобладаващият вятър духа в залива и създава неприятности.
Може да се застане на котва срещу Понди на 2 – 5 м дълбочина. Дъното е пясък.
Вода на кея . Южно от Василики има студен извор.
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – на края на селото.









II. ВАСИЛИКИ – АСОС (о. Кефалония)

На 24.06.2013 (понеделник) тръгнахме около 9 и 40 часа. Вдигнахме платна още в залива. Вятърът духаше традиционно насрещно, но това беше само през първия час и половина, докато заобикаляхме нос Дукато. Разгледахме фара на носа и белите скали „Лефкада”,  които са дали името на острова. Около 11 и 30 часа завихме на юг и се отправихме с попътен вятър към Асос на западния бряг на о. Кефалония. Движехме се с прилична скорост над 5 възела и малко преди 14 часа се закотвихме пред един малък плаж, с достъп само от морето (38° 22.8’N; 20° 32.3’E).  Беше доста дълбоко и имаше вълни, но екзотиката си има своите неудобства.
Около 16 часа се преместихме на котва в залива на Асос (38° 22.7’N; 20° 32.6’E). Заливът е малък – долу-горе колкото 4 плувни басейна. Ние се нагнездихме по средата и плуващите започаха да протестират. Наложи се да се преместим по-близо до скалите, което нямаше да бъде много комфортно, ако вятърът смени посоката си.
Бяхме изминали 23 ММ за малко над 4 часа плаване.
Следобедът и вечерта преминаха приятно – с разходка до венецианската крепост на върха на хълма и посещение на таверна.




Пред белите скали

В Асос
Поглед към залива


ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Асос (38° 22.8’N; 20° 32.2’E)
Естествено пристанище на западния бряг на о. Кефалония.  Има голям венециански форт от запад на пристанището.
Застава се с нос или кърма към кея с дълго въже. Може да се застане и на котва в залива. До кея има подводни камъни и не може да се доближи достатъчно. Заливът е доста дълбок. Дълбочината рязко намалява близо до кея. Дъното е тиня и морска трева – не държи добре навсякъде.
Преобладаващият вятър от NW вкарва вълни в пристанището и го прави некомфортно. При силен вятър от NW е опасно.
Вода и ток – няма.
Провизии – има малко.
Таверни – има.
Гориво – няма.







III. АСОС – ЛИКСУРИ
Имах едно на ум за мястото, където сме хвърлили котва и станах през нощта да проверя  дали сме достатъчно далеч от скалите. Всичко беше поносимо, но когато малко след 5 часа проверих отново,  вятърът  беше променил посоката си, беше станал по-силен  и кърмата беше наближила скалите в южния край на залива. Беше вече светло, аз едва ли щях да заспя отново, защо да не събудя останалите? Запалих двигателите и започнах да вдигам котва. При такова упражнение само най-упоритите остават в койката...
На 25.06.2013 (вторник) вдигнахме котва в 5 и 30 часа. Последва приятно плаване на попътен курс и около 10 и 30 часа вече избирахме място за къпане и плаж източно от нос Акротири на южния бряг на о. Кефалония. За 5 часа бяхме изминали 28 ММ на платна. Вятърът беше благоприятен  вече втори ден, което за чартър е чист късмет.
Не така стояха нещата със закотвянето. Поне 5 пъти се закотвяхме на идеално място, на малка дълбочина, с дълга верига и пустата котва все не искаше да се вкопае. Да не би дъното да е от бетон?! Вярно, че духаше свеж вятър, но това  беше вече прекалено. Накрая Серафим скочи във водата и заби котвата ръчно-крачно на дълбочина около 1.5 метра (38° 09.6’N; 20° 32.4’E). След толкова труд имахме нужда от питие за успокояване…
Малко преди 16 часа изтеглихме от водата забитата с толкова мъки котва и потеглихме към Ликсури. Последните 5 ММ изминахме на двигател, заобиколихме плитчините пред нос Св. Георги и в 17 часа бяхме застанали с борд към градския кей на Ликсури (38° 11.6’N; 20° 26.2’E) . Имахме нужда от вода и по случайност бяхме точно до колонка с работеща чешма.
Общо за деня бяхме изминали 33 ММ за 6 часа плаване.
Последва разглеждане на градчето и посещение на таверна на 10 метра от катамарана. Вечерта на три пъти ни посещава портовата полиция и ме викаха 2 пъти при тях. Дежурният говореше само гръцки, а аз знам само няколко думи, което с нищо не помага. В края на краищата, когато разбра, че ще тръгвам в 6 часа за Сами, махна с ръка и ми пожела приятен път. Не ми взе никаква такса.       
 




Ветроходно ежедневие





В Ликсури


ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Ликсоури (38° 12.1’N; 20° 26.6’E)
Застава се с нос или кърма към N или W кей. Дъното е мека тиня, не държи добре, докато котвата не се вкопае.
Има вълни от преобладаващия вятър.
Мирише на отпадни води (около канала, който е между пристанището и “марината”).

Вода – близо до кея.
Душ – на южния кей.
Гориво – близо до кея.
Провизии – има.
Таверни – има.







IV. ЛИКСУРИ – САМИ
На 26.06.2012 (сряда) тръгнахме около 6 часа. През нощта се включи алармата за изтощен акумулатор и решихме да плаваме на двигател за около час. Духаше попътен вятър и опънахме геноата. Малко преди 7 часа заобиколихме нос Св. Никола, вдигнахме грота и започнахме чисто ветроходство. Когато наближихме нос Моунда, най-южната точка на о. Кефалония, вятърът стихна и се наложи да караме на двигател и грот (грота беше за красота).
Поехме на северо-изток и в 10 и 30 заобиколихме нос Капрос (Капри). Скуката изведъж свърши – посрещна ни силен северен вятър и остра вълна. Пръскаше така, че се чудех дали не ни бие дъжд. По някое време намерихме компромисен курс спрямо вълните и стана малко по поносимо. Около 11 часа подминахме пристанище Порос, което бях набелязал като резервно. Нямаше смисъл да спираме в него, тъй като е открито на север. Освен това имаше достатъчно дневно време и скоростта  ни бе над 4 възела.
В 13 и 30 часа заобиколихме нос Дикалия и влязохме в залива на Сами, а в 14 и 20 часа вече бяхме на кея в Сами (38° 15.2’N; 20° 38.9'E).
Бяхме изминали 43 ММ за 8 часа плаване. Това беше най-дългият и неприятен преход до сега.
За компенсация екипажът получи възможност да посети подземното солено езеро Мелисани.
По традиция вечерта беше запазена за посещение на таверна (пицария).


В Сами
Езерото Мелисани

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

 Сами (38° 15.3’N; 20° 38.8’E)

Сами е построен на ново след земетресението през 1953 год. Двуетажни сгради се виждат от далеч. Застава се с кърма, нос или на борд на новия кей. Дъното е тиня – държи добре. Умерена защита от вятър.
Вода и ток – на пристанището на ферибота (трябва да се намери човека да я пусне).
Провизии – има.
Таверни – има.
Гориво – близо до кея.





V. САМИ – ВАТИ ( о. Итака)
На 27.06.2013 (четвъртък) тръгнахме около 8 часа. Веднага след излизане от пристанището вдигнахме платна. Вятърът беше от север- северозапад и позволяваше да плаваме на халфвинд (страничен вятър) с 4 до 6 възела.
В 9 и 30 часа заобиколихме югоизточния край на о. Итака (нос Св. Йоанис) и поехме на север. Тъй като нямаше значителни вълни, поддържахме между 5 и 7 възела на байдевинд (насрещен вятър).
Намерихме малко завет в дъното на залива Скоинос (38° 22.9’N; 20° 43.1'E) и в 11часа застанахме на котва на 15 м дълбочина. Почивката продължи до 14 и 30 часа, след което се преместихме на кея във Вати (38° 22’N; 20° 42.9'E). Застанахме малко трудно на кея, поради силния страничен вятър (над 20 възела при поривите), но пък заехме най-хубавото място, което позволяваше да се вържем от кърмата и борда едновременно. Овързахме се като за ураган (не разчитах много на котвата).
Бяхме изминали 19 ММ за 3.5 часа плаване.
Имаше някакъв фестивал в градчето – видяхме много жени и деца в народни носии, изпълнения на духов оркестър и т.н.
Ние обаче продължавахме да търсим идеалната таверна с променлив успех…


"Малка" яхта в залива Скоинос 

Във Вати (о. Итака)
Бъдещ капитан!



ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

 Вати (38° 21.95’N; 20° 43.14’E)

Има силни пориви от планините. С нос/кърма към западния кей в страни от фериботите. Кеят в североизточния край на залива е разширен и става за яхти. Дълбочината бързо се увеличава. Дъното е тиня и водорасли  - котвата трябва да пробие водораслите. Преобладаващият вятър духа в залива. Вечерта стихва. Портова полиция и митница. На котва в дъното на залива на 2 – 5 м дълбочина. Вода може да се докара с миницистерна на градския кей. Гориво – също. Провизии и таверни. Фериботи до Патрас, Корфу и Италия. Наемане на мотопеди и коли. Добро място да се остави яхтата и да се обиколи острова.









V. ВАТИ - ЛЕФКАС
Това беше третото ми посещение във Вати (о. Итака) и за втори път през цялата нощ духаше силен северозападен вятър (от към високите върхове). Колко е бил силен може да се съди по това, че беше отвял от кокпита един дюшек, обшит с изкуствена кожа, дълъг над два метра. Сам човек трудно може да го носи.
Рано сутринта започнах обиколка на залива, въпреки че вероятно дюшекът вече беше потънал. Надничах около всяка лодка, покрай таверните, във всеки ъгъл. Исках да съм сигурен, че съм направил всичко за спасяване на “удавника”. По едно време забелязах, къде са се събрали всички плаващи боклуци от залива. Ако не беше там, нямаше къде другаде да е. Там беше! Полюшваше се върху вълните недалеч от кея. Как да го извадя? Кеят е висок, а дюшекът беше толкова близо и толкова далеч!
Върнах се на катамарана. Добре, че Кристин беше станал. Взехме канджата (кука с дълга дръжка), върнахме се обратно на мястото и Кристин с няколко рисковани акробатични упражнения успя да закачи, да придърпа и повдигне малко от водата дюшека.  С общи усилия го извадихме от водата, изцедихме го и на почивки го завлякохме обратно на катамарана. Беше като нов, макар малко осолен и мокър...
Малко преди 8 часа на 28.06.2013 (петък) тръгнахме за о. Меганиси. След половин час бяхме излезли от залива и опънали платната. Условията бяха идеални – умерен вятър и никакви вълни! Поддържахме стабилно над 5 възела на моменти до 7-8.
Около 10 и 30 часа заобиколихме най-южната част на о. Меганиси ( н. Кефали) и поехме на север. Преди 12 часа бяхме вече на котва в залива Порт Атени (38° 40.1’N; 20° 48.4'E) на 24 метра дълбочина. Започна последното за това плаване къпане и обедна почивка.
В 14 часа беше вече време да поемем към марината в Лефкас, защото тоя следобед всички чартърни лодки се завръщат и на бензиностанцията и в марината настава такава суматоха, която е по-добре да избегнеш.
Успяхме някак да се вредим безаварийно на бензиностанцията, въпреки страничния вятър. С доста пъшкане и спомощта на Никос от понтона пристанахме в 16 и 45 часа.
Завърши и тая ваканция!
За деня бяхме изминали 32 ММ за около 6 часа плаване, а за седмицата 178 ММ за 34 часа със средна скорост малко над 5 възела.




 
 

събота, 20 април 2013 г.

От Словения до Истанбул с „Хансе 415”




От Словения до Истанбул с „Хансе 415”

От Валентин Станчев,  е-mail: v_stanchev@ml1.net

Няма безплатен обяд!


ПОДГОТОВКА

Искате ли да плавате безплатно на хубава яхта? Не се съмнявам, че искате! Единият от начините е да се включите в “yacht delivery” – доставка на яхта на собствен ход от едно пристанище до друго. Плаваш си, хранят те и може нещо да ти платят... Има обаче някои „подробности”, които ще узнаете по-нататък.
Исках да пробвам тази възможност и чрез сайта http://www.crewseekers.net/  започнах да пиша на авторите на обяви за плавания, които не изискват заплащане. Ако някой отговореше, то бе учтив отказ. Просто хората предпочитат свои сънародници (англичани, французи). Един човек обаче отговори и започнахме кореспонденция, от която се разбра, че това е фирма за доставка на яхти и подборът на екипажа минава през няколко етапа. В средата на март бях стигнал до „късия списък” от кандидати, но постепенно това ми омръзна и престанах да пиша. Не щеш ли, на 22.03.2013 получих e-mail, с който Мат ми предлагаше да явя възможно най-скоро в Порторож Марина, Словения за доставка на яхта „Хансе 415” до Пендек Марина, Истанбул. Продължителността на плаването се очакваше да бъде 10 дни. Изобщо не се замислих и натоварен с две чанти и малка раница тръгнах с автобус за Словения.
На 25.03.13 (понеделник) в 4 часа сутринта се озовах пред гарата в Любляна. Температурата беше минус 2 градуса, имаше около 10 см сняг и духаше противен вятър. Добре, че намерих едно денонощно барче срещу гарата. В 6 и 30 часа хванах автобус за Порторож и докато пътувах започна да ми се изяснява първата „подробност”: 
Delivery се прави извън сезона за плаване! 
Собствениците искат да си карат яхтите, когато времето е най-приятно. Доставката става или преди началото на сезона или след края му. 
Маршрутът на автобуса преминаваше през затрупаната със сняг планина и навсякъде имаше табели „Ски сервиз”.  Май бях объркал спорта…
Когато пристигнах в марината, валеше дъжд, духаше силен вятър, а по дърветата и лодките имаше поледица. Изглежда бях направил поредната голяма глупост в живота си... 


ПЛАВАНЕ


На 26.03.13 (вторник) около обяд започнахме с маневрите за зареждане с гориво и отиване до пристанището в Порторож за оформяне на излизането от страната. Всичко вътре в лодката беше опаковано с найлон, картон и кече. Газовата печка беше опакована с алуминиево фолио. Можехме да ползваме само собствени съдове и прибори за хранене, собствен спален чувал и т.н. 
Яхтата трябва да се достави в „шоу руум” състояние!
Нищо че яхтата е нова, не може да ползваш „екстрите”, може само да чистиш. Не трябва да има нито петънце, нито драскотина след 1100 морски мили (повече отколкото собственикът ще измине за година).

I. ПОРТОРОЖ – БРИНДИЗИ
Около 15 часа бяхме завършили с формалностите и започнахме плаването с пълни платна и благоприятен вятър от северо-изток. Почти веднага около яхтата се появиха няколко делфина, което сметнах за добър знак. Имах нужда повдигане на духа в студеното и влажно време. 
Предвиждаше се да плаваме без прекъсване покрай хърватския бряг до достигане на южния край на зоната за разделяне на трафика и след това да пресечем към италианския бряг и да достигнем Бриндизи. Трябваше да се поддържа скорост около 5 – 6 възела. Когато скоростта падне устойчиво под 5 възела, се пали двигателя, който с 1500 до 1800 об./мин.  помага на платната. Когато скоростта се вдигне над 7 възела, се гаси двигателя. От тук следва и закономерността - при delivery двигателят да работи над 60% от времето, но и платната не се свалят.
Бяхме трима и всеки беше 4 часа на вахта и 8 часа почивка. Почивка е малко силно казано, защото не можеш да се отпуснеш на скачаща, клатеща се, скърцаща и бръмчаща лодка, която се накланя ту на една, ту на друга страна под ъгъл над 30°. Започна въртележката, след която спомените се размиват. Имаше малко попътен вятър, много насрещен и малко безветрие. Имаше големи вълни и спокойно море. Нямаше опасни ситуации, но имаше много дискомфорт. Спомням си красивия изгрев на слънцето на 27.03.13 (сряда) и изключително красивата,  кървавочервена луна, която се показа на хоризонта вечерта.
Потвърдиха се страховете ми, че екипировката ми е неподходяща за такова време. На Джон и Уил костюмите бяха от „гортекс”, а моят – мушама. Ботушите им бяха също специални за яхта (кожа и „гортекс”), а аз бях с едни маратонки. Резултатът беше ясен: през цялото време бях мокър и умирах от студ. Добре, че имах термо-бельо, което успяваше да изсъхне през времето между вахтите. 
За първите 24 часа изминахме 157 морски мили, за вторите – 153. 
В 2 часа и 30 мин. на 29.03.13 (петък) застанахме на горивния кей на марина Бриндизи. Бяхме изминали 390 морски мили за 60 часа. Бяхме изразходили 120 литра дизелово гориво. 
Най-важното бе, че пристигнахме в район с по-поносими температури!
Сутринта капитан Джон постанови, че трябва да вдигнем някого до върха на мачтата, за да свали топинглифта (въжето, което държи гика, когато грота не е вдигнат), който се беше откачил. Втората задача беше да се разглоби и почисти тоалетната, която беше престанала да изпомпва. Слава Богу, вдигнахме Уил на мачтата и оправихме топинглифта. За съжаление за мен остана тоалетната. След като я разглобих и сглобих два пъти и не открих нищо нередно, проследих отходния маркуч и установих, че „сийкокът” (seacock - кран през корпуса на лодката) е затворен. Отворих го и всичко се оправи. Докато аз прегръщах тоалетната чиния, Уил се изхитри и успя да си вземе един душ някъде на пристанището. Аз си останах със задълбочените знания в тази специфична област на морското дело.
Личната хигиена е първата жертва при Delivery!
Яхта „Шу Шу”
 
Щурманската маса
 
Поледица по дърветата в Порторож 

  Пристанище Бриндизи


ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Адриатически пилот” на Тревор и Дина Томпсън, „Пилот на италианските води” на Род Хайкел  и интернет)

ПОРТОРОЖ МАРИНА   (45° 30’.5 N 13° 35’.7 E)

Курортно селище.  Пристанището е препълнено с местни лодки и няма място за посещаващи яхти. Заставането на котва е забранено. Единственото място за престой е марината.
Добра защита от вятър.

Опасности:
Няма опасности при приближаване. Използвайте обозначения канал.
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея . Има дървени стълбове, за които да се вързва външният край на лодката. 
Вода – на кея Заведения – има.
Ток – има Душ – има 
Гориво – на горивния кей. Провизии – има.
   
 

БРИНДИЗИ МАРИНА   (40° 39’.65 N 18° 00’.1 E E)

Намира се вътре в търговското пристанище.
При приближаване се виждат комините и сградите на нефтена рафинерия. Вижда се и една крепост. След като влезете в пристанището, трябва да заобиколите крепостта. Марината е във вътрешното пристанище, зад крепостта.
Добра защита от вятър.

Опасности:
1. Няма опасности при приближаване. Внимавайте за кораби и фериботи.
Места за акостиране:
1. С кърма или нос към кея . Има мъртви котви. 
Вода – на кея Заведения – в града.
Ток – има Душ – има 
Гориво – на горивния кей. Провизии – в града.
   
    


II. БРИНДИЗИ - КОРИНТ
Около 14 часа на 29.03.13 (петък) тръгнахме от Бриндизи. Духаше естествено насрещен вятър (около 20 възела) и имаше неприятни вълни. Капитанът зададе курс на изток към Албания. Целта беше да стигнем на завет покрай албанския бряг. Първите 12 часа преминаха изцяло на платна при доста некомфортни условия. По някое време се оказахме доста близо до албанския бряг и всичко щеше да е прекрасно, ако на картата не видяхме, че пише „Минно поле”. Естествено веднага изменихме концепцията и започнахме да се движим по-далеч от брега. Може би данните на картата да са стари, но все пак… 
Денят 30.03.13 (събота) се очертаваше много приятен. Преминахме през канала между о. Корфу и Албания (Гърция), двигателят бръмчеше, ние се любувахме на пейзажа. Естествено трябваше да си платим за приятните часове. Когато наближихме южната част на протока Керкира, задуха силен юго-източен вятър, вдигна големи, остри вълни и ние в продължение на 5 часа правихме „оверлози” на това тясно място без особен напредък. Вятърът над палубата задържаше продължително между 35 и 40 възела. Беше студено, мокро и гадно. Когато се измъкнахме южно от Корфу, вятърът спадна до 12 – 18 възела и в 22 часа пристигнахме на о. Паксос. Бяхме изминали 183 морски мили за 32 часа.
Веднага се отправихме към таверната да хапнем вкусно и пием по бира. 
Храната при Delivery е излишен разход за капитана!
Капитан Джон се оказа много пестелив…
31.03.13 (неделя) премина в неизвестност – ту ще тръгваме, ту ще оставаме. Уил, третият член на екипажа, си взе багажа и отлетя за Англия. Имал друг ангажимент. Капитанът е знаел за това, но аз нямах никаква представа, когато се захванах с тази авантюра. Предстоеше нов режим на плаване – 3 часа на вахта, 3 часа „почивка”. Коринтският канал е затворен във вторник и ние трябваше да пристигнем там или в понеделник или в сряда. В края на краищата почистихме лодката и останахме още една нощ. Хубавият момент беше, че се успях да взема един бърз душ. 
На 01.04.13 (понеделник) тръгнахме в 7 часа от о. Паксос към Влихо на о. Лефкас. Там капитанът на другата яхта, с която си правихме компания, е работил и искаше да си види познатите. Официалната версия бе, че ще зареждаме гориво и ще сменяме маслото на двигателя. Плаването премина безпроблемно. Около 13 часа бяхме на северния вход на канала на Левкас и изчакахме мостът да отвори и ни пропусне.
В ранния следобед се завързахме за една рибарска гемия на кея във Влихо, о. Лефкас. Бяхме изминали 45 морски мили за 8 часа. 
Това е едно малко селце, в което няма нищо. Все пак в една таверна, кръстена „Яхт клуб” , можеше да се хапне и пийне нещо.
Направихме едно трудно упражнение за зареждане на гориво, като прехвърлихме маркуча от мини-цистерната през 3 лодки. Капитанът смени маслото на двигателя и запази стария маслен филтър и старото масло за доказателство. 
На 02.04.13 (вторник) тръгнахме около обяд и карахме едно денонощие срещу вятъра в тесния залив на Патрас и след това залив на Коринт. Преминахме под моста около полунощ.
Около 10 часа на 03.04.13 (сряда) бяхме пред входа на Коринтския канал от западна страна. За наша изненада каналът беше затворен – стачка! Отидохме до пристанището в Коринт и се вързахме на кея. Бяхме изминали 128 морски мили за 22 часа.

    Порт Гайос, о. Паксос
 
Влихо, о. Лефкас

 
Коринт


ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от „Пилот на гръцките води” на Род Хайкел  и интернет)

О. ПАКСОС   (39° 12’.22 N 20° 11’.47 E)

Порт Гайос (о. Паксос) е популярно място за екскурзии от о. Корфу през лятото.  Препълнено с лодки през лятото. Оплетени котви и вериги са често срещано явление.
Добра защита от вятър.

Опасности:
1. Да се внимава при идване от изток за рифа до о. Панайя.
2. Южният вход на канала е плитък и няма място за маневриране.
3. Много фериботи и лодки влизат и излизат.
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея . 
Вода – с мини-танкер Заведения – има.
Ток – няма Душ – няма 
Гориво – с мини-танкер Провизии – има.
       



ВЛИХО, О. ЛЕФКАС   (38° 40’.9 N 20° 41’.9 E)

Влихо (о. Лефкас) се намира в дъното на голям залив. Много яхти зимуват на котва тук. По бреговете има места за зимуване на сухо.
Добра защита от вятър.

Опасности:
Няма
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея . 
Вода – с мини-танкер Заведения – ограничени.
Ток – няма Душ – в таверната „Яхт клуб” 
Гориво – с мини-танкер Провизии – има.

  


КОРИНТ   (37° 56’.8 N 22° 56’.1 E)

Вижте описанието в „Атина – о. Лефкас 2010” на http://sailing-by-chance.blogspot.com .
Коринт


II. КОРИНТ - ИСТАНБУЛ
03.04.13 (сряда) изглежда щеше да бъде ден за почивка, поради стачката на администрацията на Коринтския канал. Тъкмо се бях приготвил за следобеден сън, когато по радиото се чу караница между диспечера на канала и шкипера на някаква яхта, който беше влязъл в лимана на канала. Диспечера му викаше да се маха, а шкиперът отказваше заради силния вятър. След горещи дискусии и обещание да заплати „кеш”, му разрешиха да мине.
Това подейства като стартов сигнал и веднага нашите 2 яхти започнаха разговор с диспечера. Естествено обещахме да платим кеш и ни разрешиха да преминем, след около 1 час чакане насред вълните пред лимана. 
В 17 часа бяхме преминали канала, платили таксата, заредили гориво и започнахме плаването „нон стоп” до Истанбул. Началото беше обнадеждаващо. Вятърът беше попътен и яхтата поддържаше на платна скорост между 6.5 и 8.5 възела. До полунощ  стигнахме н. Сунион (за 7 часа изминахме около 50 морски мили).
Изгревът на 04.04.13 (четвъртък) посрещнахме южно от о. Евия и продължихме с режима „3 ON , 3 OFF” . Вятърът продължаваше да е от северозапад, така че плаването преминаваше изцяло на платна. Около 16 часа вятърът намаля и преминахме в режим „моторно ветроходство”. В този район корабният трафик е оживен и трябва да се внимава, защото не всички дават предимство на „пешеходците” (ветроходците). По едно време виждах 8 кораба, плаващи в различни посоки.
 Постепенно излязохме от трафика и преминахме източно на о. Бозджаада (Бозавия = сивия остров) или Тенедос, както го наричат гърците. Около 6 часа на 05.04.13 (петък) бяхме на южния вход на Дарданелите. Преминаването ни отне 8 часа, даже с тази нова и хубава лодка.
Плаването през Мраморно море премина като на сън (и в буквалния смисъл). Вятърът често сменяше посоката и силата си. Около о. Мармара имахме няколко вълнуващи минути, когато вятърът рязко засили до около 30 възела. Започнахме да рифоваме, в същия момент забелязахме един ферибот с курс за сблъскване, а автопилотът не искаше да изключи… 
Утрото на 06.04.13 (събота) посрещнахме с приятен попътен вятър, като че ли природата искаше да остави приятен спомен за това плаване. Около 10 часа пристигнахме в Пендик марина, Истанбул. Бяхме изминали 400 морски мили за 65 часа. Общо за плаването бяхме изминали 1140 морски мили за 187 часа със средна скорост 6.1 възела. Колко гориво сме изразходили никой не знае…
Предстоеше основно почистване на яхтата, чакане за печати в паспортите и 12 часово пътуване през Истанбул и с автобус до София. 
Някой да е казал, че е лесно?
Капитан Джон в Коринтския канал  


ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
(взети от интернет)

ПЕНДИК МАРИНА   (40° 52’.03 N 29° 14’.24 E)

Нова марина, построена на азиатския бряг. С добра физическа защита. Има много магазини и заведения за хранене. Има банкомати.
Добра защита от вятър.

Опасности:
Много фериботи и лодки влизат и излизат.
Места за акостиране:
С кърма или нос към кея . Има мъртви котви. Персонала на марината помага при заставане на кея.
Вода – има Заведения – има
Ток – има Душ – има 
Гориво – на горивния кей Провизии – има



     





      



Counter