Ветроходна ваканция в Гърция 2006

Трябва да се плава!

(макар и да е мизерна работа :))

ПОДГОТОВКА

От известно време си говорим с Радо за плаване в Егейско море. Но така, че да не е много скъпо. Чувах, че има българи, които плават с лодки под наем в Турция, Гърция и Хърватско, но не получих никаква полезна информация. Български туристически оператори също не рекламират подобна дейност.Търсих в интернет лодка под наем в Гърция. Най-ниската цена, която открих е около 1000 Евро за седмица и то преди 15 май или след 01 октомври. Допълнително фирмите искат депозит около 1000 Евро, който може да върнат, ако нямат никакви забележки за състоянието на лодката. Освен това се плащат задължително 50-100 Евро за почистване на лодката, отделно - гориво и пристанищни такси (плащане в марините). Излиза около 2000 Евро (условно) плюс 1000 Евро резерв.

Мисля, че за такова плаване могат да се намерят 4 човека, така че да има достатъчно време всички да “карат”, но да не се изпокарат за една седмица. Излиза по 500 Евро на човек, което е на границата на разумното (дори малко зад нея), за хората, които познавам и имат интерес за плаване.

Направих няколко опита да установя контакт с Latesail, английска чартърна фирма, която предлага най-ниски цени. Никакъв отговор! Помолих Ричард да им пише от своя английски е-mail и му отговориха. Значи съществуват, но не желаят да работят с мен. Задрасквам ги от списъка!

Попаднах на Kavas yachting – гръцка фирма (www.kavas.com). Изпратих им запитване за оферта и получих отговор. Това бе доста обнадеждаващо. Начална цена 630 Евро за седмица за 32 футова лодка плюс надувна лодка (динги) с извън-бордов двигател. Веднага им поисках да ми изпратят договор за чартър и документите, които ще са необходими. Никакъв отговор! След около 3 дни им писах пак. Отговориха! Попълних документите, направих копия от паспорт, “капитанско” и т.н. Изпратих им по банков път аванс (половината от сумата), писах им е-mail и зачаках потвърждение…. Минаха 3 дни, писах им е-mail с молба да потвърдят, че всичко е ОК. Няма отговор. Минаха 7 дни. Пак им писах. Пак няма отговор. Обадих се по телефона. Една дама (Кристина) ми каза, че всичко ще е ОК, но не си е проверявала още пощата. Помилих я да ми изпрати потвърждение. Минаха още 2-3 дни. Няма резултат. Обхаванаха ме съмнения (като във вица, дето един заварил жена си в леглото с любовник и го обхванали съмнения). Помолих Ричард да позвъни във фирмата. Някакъв господин му казал, че ще пратят е-mail. До следващия ден - нищо. Пак им позвъни. Една дама му обещала. Минаха още 2 дена… Нищо!

РАБОТАТА ЗАПОЧНА ДА ПРИЛИЧА НА “БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ”!

Обадих се във фирмата. Доста се обяснявахме с една дама (Лусиана), защо ми трябва подписан и подпечатан договор от тяхна страна и някакво писмо-потвърждение. Тя ми обясняваше, че щом с

ъм платил, няма проблеми, а аз и обяснявах за притесненията ми относно преминаване на границата без ваучър за хотел или покана. Като че ли разбра.

Мина една седмица и накрая писмото пристигна! Сега имам подписан и подпечатан договор за чартър, подпечатан екипажен списък и подписано и подпечатано писмо-потвърждение от Kavas yachting.

Остана да се организира самото пътуване. Имах предварителна информация за възможността да се стигне до Атина с влак. След като Радо няколко пъти проверява по телефона и на място, най-после се престраши да закупи 3 билета. Билетите са за спален вагон директно от София до Атина. На Солун вагонът се прикачва за друг влак, но ние може да си спим през това време. Всеки ден има по два влака. Ние взехме билети за влака, който тръгва в 17 часа и 30 минути от София и пристига по разписание в 6 часа в Атина. Основното притеснение на Радо бе цената, която е съизмерима с цената на самолетен билет (80 лева в една посока). Все пак като се вземе предвид разписанието на полетите, транспорта от летището и евентуалната необходимост от хотел в Атина, влакът излиза по-удобен.

ПЪТУВАНЕ ДО АТИНА

На 28.04.2006 год. Радо, Венелин и аз се качихме на влака. Влакът не беше точно като показания на снимката, но за тримата в едно купе, с багаж като за околосветско пътуване, не ни беше и много широко. Това е една добра подготовка за живота на лодката, която е най-малката, давана под наем.

Оказа се, че старховете ми са напразни – нямахме никакви проблеми на границата. Не се наложи да показвам документи от фирмата, за да докажа целта на нашето пътуване. Успокоени си легнахме да спим около 22 часа, защото ни предстоеше ден за разглеждане на Атина.

Около пет и половина на 29.04.2006 год. кондукторът започна да буди пътниците. Нашият екипаж сметна, че е невъзможно да сме наваксали един час закъснение и реши, че е време да си направи кафе. Влакът спря на някаква малка гара точно, когато кафето беше готово. Оказа се, че сме в Атина и трябва да слизаме. Едва успяхме да разтоварим багажа и влакът тръгна. Малко остана Радо да отпътува с него. Пихме си кафето на перона на гара Атина.

Кратко разузнаване показа, че няма къде да си оставим багажа на гардероб. Не само на гарата, но и в близките околности това е невъзможно. Това беше на път да провали плановете ни за разглеждане на града. Както обикновено се случва, хората, пристигащи от далеч с багаж, попадат в лапите на таксиметровите шофьори. Пред гарата те са доста организирани и няма големи възможности за избор. За 20 евро и около 20 мин. бяхме докарани до Алимос марина, пред фургона на Kavas yachting. Предполагах, че плащаме двойно, но удобството си струваше.

Около 9 часа пристигна Кристина, оставихме си багажа под фургона и тръгнахме да разглеждаме Атина.

Има удобна трамвайна линия, изградена за олимпиадата през 2004 год. Билети се продават от автомат на всяка спирка (60 евроцента). Взехме трамвая до крайна спирка Синтагма (ΣΥΝΤΑΓΜΑ). Това е централен площад на Атина, където се намира парламента. За няколко часа обиколихме набелязаните места, като кулминацията беше разглеждането на Акропола.

Взехме пак трамвая в посока Колимвитрио ( ΚΟΛΥΜΒΗΤΗΡΙΟ) до спирка Марина Алимос (ΜΑΡΙΝΑ ΑΛΙΜΟΥ). Пътуването отне около 45 мин.

ПРИЕМАНЕ НА ЛОДКАТА

Бях чувал и чел доста лоши неща за фирмите, даващи лодки под наем. Трябва добре да се проверява всичко, защото накрая при предаването за всеки недостатък се прави удръжка от депозита. Дадоха ни чек-лист и започнахме по него. Някои неща липсваха, други не изглеждаха така, както би ми се искало, но за да се опише всичко подробно, трябваше да прекараме седмицата в марината. В края на краищата, основните липси бяха попълнени, а и Корнелиус (техническият отговорник на Kavas yachting) ми изглеждаше разумен и подписах за приемане на лодката.

Заплатих остатъка от сумата за чартъра с налични, а гаранционния депозит с кредитна карта. Бях чел, че така е по-добре.

Цялата “процедура” продължи около 2 часа. За сравнение: един поляк започна да приема своята лодка сутринта (когато ние тръгнахме да разглеждаме града) и завърши практически заедно с нас. Големи претенции имаше, включително ги накара да почистят лодката още веднъж. Малко в контраст с умението му за водене на лодката: направи три опита за излизане от стоянката и за малко не удари две други лодки. Накрая с чужда помощ все пак успя.

ЗАРЕЖДАНЕ С ПРОВИЗИИ

Не беше удобно да повлечем от София всички провизии за една седмица, тъй като трябваше да минаваме граница. За това се ограничихме с най-необходимото: 6 литра вино и 2 литра ракия J. Поръчах на Kavas yachting зареждане на лодката по списък, който те ми бяха предложили. Не се оказа много удачно. Няколко хляба, картофи, макарони, масло, олио, оцет и т.н. Май най-запомнящото се бяха 24 бири и 24 кутии “Кока-кола”. 80 евро ни се стори малко скъпо.

По-удачно би било да си напазаруваме сами. На третата спирка на трамвая в посока към центъра (Мусон, ΜΟΥΣΩΝ) има голям супермаркет. Видях в последствие едни сърби да си зареждат лодката с такси. Ако не по-евтино, то поне ще можеш на място да видиш и избереш, какво да вземеш.

ЛОДКАТА И МАРИНАТА

Лодката беше 32 футова “Атлантик”, произведена 1999 год., с геноа на рол-риф и грот с възможност за 2 рифа. През 2003 год. е била ремонтирана и е поставен нов двигател “Янмар” 24 к.с. Управлението е с румпел, за разлика от картинката

В общи линии лодката е в добро състояние, макар че изглеждаше най-жалко от всички в марината. Има GPS, УКВ с DSC, компас, CD-плейер, студена и топла вода с ел. помпа и хидрофор, хладилник, газова печка, ел. дренажна помпа, ел. винч за котвената верига, ръчни самозадържащи винчове в кокпита, ръчна морска тоалетна, душ в тоалетната и в кокпита. Има пълен комплект карти за района на плаване и “Пилот на гръцките води” от Род Хайкел (Greek waters pilot, Rod Heikel). Няма възможност за ел. захранване от брега. За зареждане на акумулаторите, за хладилника и бойлера трябва да се пуска двигателят. Това определи тактиката ни за посещение на марините – на котва в залива. Като не може да се ползва ток, вързването на кея си губи смисъла в голяма степен. Слава богу имахме динги, макар и без двигател. В офертата пишеше, че дават извънбордов двигател, но аз бях толкова изтръпнал за връщането на оборудването, че не споменах изобщо за това. Лодката имаше и сенник на кокпита, който помага при слънце или слаб дъжд.

Марина Алимос се води най-голямата в Гърция – за около 1000 яхти. Това е една от скъпите марини – 25 - 40 евро на денонощие за 12 метрова яхта. Яхтите са вързани плътно една до друга с кърма към кея, като има само теоретическо място за влизане и излизане. Пише, че има тоалетни, душове с топла и студена вода. За съжаление не изглеждат привлекателно, а вода има само студена. Може би защото е начало на сезона … Като цяло марината има внушителен вид, гледана от далеч. Погледната от близо изглежда доста по нашенски – разградена, препускащи коли по кейовете, шум и минимум удобства.

ПЛАВАНЕ

Ден първи : АТИНА – остров КЕА

Waypoints (WGS 84):
1) Марина Алимос 37º 54’.8 N 23º 42’.1 E
2) Остров Флевес 37º 46’N 23º 44’ E
3) Остров Гайдхуронисо 37º 38’N 23º 56’E
(Точки 2 и 3 са зададени мористо със запас над 0.5 морски мили.)

На 30.04.06 в 7 часа настъпи моментът на истината. Бяхме привършили със сутрешния тоалет, закусили и сега предстоеше да се отвържем от кея и някак да направим поворот на 90 градуса, без да ударим съседна или отсрещна яхта. Носът на яхтата е вързан за мъртва котва, “горният” край на въжето не е вързан за шамандура, а стига по дъното до кнехта на кея. Достатъчно е да развържем въжето и да го пуснем на дъното. Това е удобно при излизане, тъй като няма опасност да закачим въжето с пропелера. Каква тиня ще извадим, когато се върнем е друг въпрос L.

Благодарение на това, че една лодка до нас беше напуснала вече, всичко мина гладко и след около 20 минути вече бяхме извън марината. Поехме на юг с вдигнати грот и геноа. Отне ни известно време да оправим системата за рифоване на грота, така че да не ни пречи. Вятърът беше от изток-юго-изток, около 10 възла. Би трябвало да нямаме проблеми да караме с пълна ветрилна площ, но засилващият се дъжд и вятър, лошата видимост и липсата на опит (бързина) при вдигане и сваляне на грота ни накара да подходим консервативно – около 9 часа свалихме грота. Бях чел за неочаквани пориви на вятъра от брега (от където духаше в момента). Цялото плаване за деня по-нататък премина само с геноа. В 10 часа и 30 мин. преминахме траверс с о-в Флевес (Nisis Fleves) и променихме курса на югоизток към о-в Гайдхуронисо ( Nisis Gaidhouroniso). Първите 10 морски мили бяха преминали без произшествия, въпреки, че не видях обозначените на картата 2 плаващи знака J. Около 14 часа бахме подминали и о-в Гайдхоронисо и поехме на изток към остров Кеа.

Вятърът също бе променил посоката си – от североизток и ни идваше по-остро от към носа на лодката. Тъй като излязохме на открито, вятърът се засили, вълните станаха по-големи. Продължихме с този курс, с цел да приближим максимално острова и след това на двигател да се доберем до залив, където да нощуваме. Имаше две възможности: заливът св. Никола в северо-западния край на острова и залива Кавиа в юго-западния край. Оставащото време до мръкване и изминатия път до сега показваха, че със съвсем малка помощ на двигателя накрая, можем да стигнем залива Кавиа без лавировки. Имаше около 5 по-бързи яхти в нашия район, които започнаха лавировки към св. Никола. В края на деня 2 от тях отидоха на котва в Кавиа, 2 продължиха на юг към о-в Китнос и май само една стигна до северния край на о-в Кеа.

Около 17 часа и 30 мин. включихме двигателя на ниски обороти в помощ на геноата и след около 45 мин. влязохме в залива Кавиа на о-в Кеа. Там вече имаше 2 по-големи ветроходни яхти и 2 моторни. Направихме 2 кръга за да изберем място и в 18 часа и 30 мин. вече бяхме хвърлили котва на 6 метра дълбочина. Котвата със сигурност задържа, как щяхме да я вадим на другия ден бе друг въпрос. Бяхме изминали 40 морски мили и заслужавахме почерпка! Напомпахме дингито, стигнахме брега и с безпогрешен усет намерихме единствената работеща таверна. Направихме си “тържествена вечеря” с узо, салата, агнешко и бира (за 48 евро).

ОСТРОВ КЕА (Zea, Tzia)

(данните са взети от “Пилот на гръцките води” на Род Хайкел и www.sy-thetis.org на Василис Ригинос)

Хълмист остров на 12 мили източно от нос Сунио ( Ak Sounio). Най висок връх Илия 561 м. Повечето хора живеят в chora или в залива св. Никола ( LiminAy Nikolaos). Има голям лъв от камък от около 600 г. Пр. Н.е. Намира се на 20 мин. пеш източно от селото на върха. Жителите на острова са около 2000. Има автобус от залива до селото, но не е редовен и трябва да се пита. Обратно може да се спуснеш и пеш.
Waypoints (WGS 84):
1) 1M N от нос Перлевос 37º 42’.3 N 24º 21’.0 E
2) 0.2M S от нос Тамелос 37º 31’.14N 24º 16’.5 E
3) Вход на залив Св. Никола 37º 39’.89N 24º 18’.67E
4) Вход на залив Кавиа 37º 34’.44N 24º 16’.13E

Залива св. Никола е голям има два по-малки залива: Ormos Livadhi (южен) и Ormos Vourkari (северо-източен).

Възможности за приставане:

А) С кърма или нос към кея Корисия в Ливади. Пази се от ферибота! Тинесто дъно, не държи добре.
Б) С нос към кея Воуркари. Дълбочината рязко намалява към кея! Тинесто дъно, не държи добре. На 30 м от кея дълбочината е над 10 м! Минава кабел по дъното.
В) Има мъртви котви с шамандури в източната част.
Г) На котва до стария кей за въглища, в страни от подводните кабели.
Администрация: Port police в Корисия.
Удобства: Вода на кея. Гориво с цистерна (тел.24100). Провизии и таверни.

Залива Кавиа е малък залив в юго-западната част на острова. Да се внимава за рифа, който продължава ¼ морска миля южно от носа на входа на залива.
Схема на залива kavia_kea.jpg и снимки kavia1.jpg , kavia2.JPG

Възможности за приставане:

А) На котва на 3-6 м дълбочина. Дъното е пясък и скали. Има стари тежести от мъртви котви и вериги. Трябва внимание.
Удобства: Таверни.

Ден втори : остров КЕА – остров Сирос

На 01.05.06 в 7 часа започнахме вдигане на котвата. Естествено, от всичкия пясък на дъното, бяхме улучили един самотен камък. Описахме окружност около котвата, подходихме от към брега и я извадихме. Голям успех! И късмет, че не беше между два камъкаJ. На двигател заобиколихме най-южния нос на острова и в 8 часа вече на платна (с грот и геноа) поехме курс на изток към Сирос. Това бе най-приятният ден от екскурзията – хубаво време, умерен вятър от север – североизток, слабо вълнение. Гранд туризъм!

Остров Китнос изглеждаше като голям легнал крокодил, гледан от о-в Кеа. Така безметежно разглеждайки островите, покрай които минавахме, пристигнахме до остров Сирос. В пилота пише, че остров Псатониси е нисък и не се забелязва. Всъщност ние го видяхме от далеч. И мигалката на острова – също. Не може само да се различи от сушата зад него. След това доста се напрягахме да видим мигалките на входа на залива, т.к. се страхувахме от рифа. Както и да е в 17 и 45 хвърлихме котва пред градския плаж на 5 метра дълбочина в залива Финикас на о-в Сирос. Дъното е пясък и добре държи. Този път внимавахме котвата да падне върху пясаък. Бяхме изминали 33 морски мили.

Бързо надухме дингито и се отправихме да разгледаме селото. Това е курортно селище с няколко таверни и два-три магазина. Беше отворена само фурната. Купихме хляб, баклава и някакви вафлички. Другите магазини бяха затворени (1-ви май). Разгледахме марината. За моя изненада беше пълна. Върнахме се на лодката, приготвихме се за салата и ракия и подхванахме с Радо дискусия, как трябва да се хвърля котва. Аз му излагах моите "теоретически" съображения (какво бях прочел по въпроса), а той ми обясняваше, как стотици пъти е хвърлял котва и никога не е изпускала.

Не щеш ли от марината излезе една 12-15 метрова яхта и се отправи към нас. Сигурно не им хареса цената, а видяха, че има яхта на котва. Беше лодка под наем (немци). На носа бяха застанали трима, с ръкавици. Започнаха маневра за пускане на котва, раздадоха се ясни, силни команди. “Ето, виждаш ли как се командва и се хвърля котва?” побързах да се изкажа. По-добре да не бях! Горките направиха около 10 опита докато им задържи котвата.

остров Сирос

(данните са взети от “Пилот на гръцките води” на Род Хайкел и www.sy-thetis.org на Василис Ригинос)

Хълмист остров. Бил е под владение на венецианците, а в 17 век под протекция на Франция. Не е бил под турско. Има католическа и православна част. Известен е с локума си.

Схема на острова siros.jpg , залива finikas_siros.jpg и снимка siros1.jpg

Waypoints (WGS 84):

1) 0.5M N от нос Тримесон (Ak Trimeson) 37º 31’.4N 24º 53’.0 E

2) 0.2M S от нос Велостаси (Ak Velostasi) 37º 21’.58 N 24º 52’.53 E

3)Финикас до о-в Псатониси (нисък, не се вижда!) 37º 23’.23N 24º 52’.17E

4) Вход за Финикас 37º 23’.51 N 24º 52’.48E

Залив Финикас (Ormos Finikou) При мелтем се получават силни пориви от към острова. При южен вятър има силно вълнение на входа на залива.

Възможности за приставане:

А) На мъртва котва с шамандура от външната страна на пристана. При мелтем тук е по-добре.

Б) На котва с кърма към кея от вътрешната страна. Може и на борд, ако има място. Добре е при южен вятър и неустановено време.

В) На котва в залива пред плажа. Пясъчно дъно, добре държи.

Администрация: Дежурен по пристанище. Цена под 25 Евро.
Удобства: Вода на кея. По някога ток. Тоалетна и душ не особено чисти. Гориво с цистерна (тел.281858). Провизии и таверни. Има таксита и автобуси до Ермополис.

Ден трети : остров Сирос – остров Парос

В 7 часа на 02.05.06 вдигнахме котва, заобиколихме нос Велостаси ( Ak Velostasi) на двигател и около 7 и половина поехме на платна на юго-изток към о-в Парос. Прогнозата за времето не беше добра: 5-6 степен по Бофорт, северен вятър с пориви до 37 възла.

Моята “метеорологична служба” (синът ми) ми изпращаше SMS всяка сутрин с прогнозата от www.weatheronline.co.uk/sail.htm за района на Парос. По-нагледни данни могат да се получат от http://forecast.uoa.gr/forecastnew.html , но нямаше как да ми ги изпрати с SMS.

При курс бакщаг и умерено вълнение бързо пристигнахме до о-в Парос. Характерното там е, че трябва да се премине между скалите Портес (N. Portes) и самия остров от север и след това да се мине по средата на мигалките, които обозначават входа на залива. През 2000 година гръцки ферибот се е разбил в тези скали и 80 души са загинали.

Тъй като картината на място се отличаваше от схемата в пилота, в 13 часа пуснахме котва срещу градския плаж (по традиция) в залива Пароикиа (Limin Paroikias). След това се ориентирахме и установихме, че по-северно би било по-добре, но вятърът вече бе достигнал над 15-20 възла в залива, котвата държеше и решихме да не си правим експерименти. Бяхме изминали 22 морски мили.

Стигането до брега с дингито на гребла беше проблем. Наложи се да изчакаме около 2 часа да стихне малко вятъра. Екипажът се справи отлично със задачата и напазарува достатъчно провизии до края на плаването.

Организирахме си вечеря със салата и ракия, но аз не се чувствах спокойно. Бяхме в най-отдалечената точка на пътуването си от Атина, а времето се влошаваше….

ОСТРОВ ПАРОС (Nisos Paros)

(данните са взети от “Пилот на гръцките води” на Род Хайкел и www.sy-thetis.org на Василис Ригинос)

Голям овален остров с планина с 2 върха св. Илия (Mt Ayios Ilias 771 м) на северо-запад и Карамболи (747) на юго-изток. Известен в древността с мрамора си, добиван подземно. За последен път е копан през 1844 год. за саркофага на Наполеон.

Waypoints:
1) 1M N от нос Коракас 37º 10’.3 N 25º 13’.5 E
2) 0.5M N от скалите Портес 37º 06’.5N 25º 06’.1 E

3) Parikia 37° 05.55' N 025° 09.1' E

Пароикия (Paroikia )

Има крепост (kastro) от 13-ти век, стара част на града и най-хубавата църква в Егейско море (Катопилиани, Екатинтепилиани, Ekatontaspyliani.), която представлява 3 църкви под 1 покрив. Неовизнатийски стил. До църквата е археологическия музей.

Схема на острова paros.jpg , залива paroikia_paros.jpg и снимки portes.JPG , katopiliani.JPG

Опасности: Рифове около носовете и островите. Може да има течение в южна посока до 2 възла около Портес. Между Портес и Спиридонос не преминавай! Движи се в средата на залива между знаците на входа.

Възможности за приставане:
А) С кърма или нос към кея вътре в пристанището. Тинесто дъно, държи добре.
Б) На котва в северната част на залива. Пясък, държи добре. При южен вятър не става!
Администрация: Port police и митница.
Удобства: Вода на кея, ако намериш “Водопроводчика”. Гориво с цистерна . Добри провизии и добри таверни. Zorbas ресторант.

Ден четвърти : остров Парос – остров Серифос

ПЛАВАНЕТО ЗА УДОВОЛСТВИЕ СВЪРШИ!

На 03.05.06 станахме рано, закусихме и зачакахме за прогнозата за времето. Навън вятърът виеше. В залива имаше малки вълни, но вълните на изхода от залива се виждаха с просто око – доста рошаво и побеляло. Аз преценявах нашите възможности за комфортно плаване с тази лодка при време до 4-5 по Бофорт. Отделно в договора беше записано, че няма да плаваме при сила 6 и по-голяма. Очевидно това са максималните възможности на средно-статистическия наемател на лодка. Прогнозата за деня беше северен вятър със сила 6-7 и пориви до 44 възла. Лошото беше, че за следващия ден прогнозираха засилване на вятъра! Най-добре щеше да бъде да изчакаме 3 дни, да обиколим съседните острови и след това да продължим. Само че на 05.05.06 трябваше да сме в Атина. Това е основния недостатък на чартъра! Твърда, ограничена времева рамка, която те подтиква да правиш глупости.

Ако успеехме да минем тези 30 мили до Серифос, имаше вероятност да избягаме от влошаващото се време и през следващите дни да сме на завет зад остров Серифос, Китнос и Кеа. Курсът като че ли беше добър – на запад при север-североизточен вятър. Тактиката беше: БЯГАЙ! На ¼ геноа и двигател да пресечем максимално бързо.

В 9 часа и 20 минути вдигнахме котва, излязохме от залива, заобиколихме скалите Портес и поехме курс на запад към Серифос. Вълните бяха над 2 метра, хаотични (от 2 посоки), но сравнително дълги и разбиващите се бяха сравнително малко. Лодката се държеше добре, изкачваше вълните, можеше да се управлява активно. При ъгъл на вълните спрямо надлъжната ос около 30-60 (120 – 150) градуса и скорост около 3-4 възла, пътуването беше поносимо – не се заравяхме във вълните и не скачахме много често от тях.

Беше мокро, студено и солено…. Всяка капка моментално се превръщаше в коричка сол, която щипеше на очите и пречеше нещо да се види. Лодката се управляваше в зависимост от посоката на следващата вълна, а курсът се спазваше като общо направление. Двигателят се използваше на минимални обороти за по-бързо възстановяване на хода на лодката след някой удар на вълна.

Струва ми се, че не употребявам правилно термина “порив на вятъра” (gust),който би трябвало да е краткотраен – няколко минути. През този ден поривите продължаваха над половин час всеки (или на мен така ми се струваше). Кажи-речи половината от времето бяхме със силно виещ вятур и вибрираща лодка.

РАДО Е ВЕЛИК! До сега го смятах за непоправим оптимист, но сега показа, че има и железен характер. Отстоя си на руля 6 часа в това кучешко време и каза накрая, че имало моменти в които му харесвало J.

В 18 часа влязохме в залива Ливади на остров Серифос. По същото време влизаше и един ферибот. Разминахме се някак. Заливът изобщо не пази от северния вятър, защото няма достатъчно суша на северо-изток. Само дето вълните бяха по-малки. Влязохме колкото е възможно по-близо до брега и пуснахме котва на около 4 м дълбочина. Трябваше да държа лодката с включен преден ход, за да застане за малко неподвижна срещу вятъра, за да се вкопае котвата, като падне на дъното. След това, намаляйки хода на двигателя, тръгнахме назад и отдадохме всичката верига, която беше възможно. Беше далеч от перфектното хвърляне на котва, но задържа! Вярно, че късметът е решаващ!

В залива беше на котва един тримачтов кораб и ние. Ако не се притеснявах, че котвата може да изпусне и да се разбием в скалите, щях да бъда много горд. За слизане на брега с дингито не можеше да става и дума. Цяла нощ и тримата постоянно скачахме да се оглеждаме дали котвата държи. 

ОСТРОВ СЕРИФОС (Seriphos, )

(данните са взети от “Пилот на гръцките води” на Род Хайкел и www.sy-thetis.org на Василис Ригинос)

Куполообразен остров. Връх Трулос (Troullos) 585 м. Има мини за добив на желязна руда. Населението е възрастно, младите са напуснали.

Waypoints:
1) 0.1M N от нос Волос 37º 13’.14 N 24º 29’.49 E
2) 1M SE от нос Киклопс 37º 07’.4N 24º 23’.7 E
3) Вход на залив Ливади (Livadhiou) 37º 07’.66N 24º 31’.68E
4) Залив Ливади 37° 08.5' N 024° 31' E
Ливади (Livadhi, Livadhiou,)
Възможности за приставане:
А) С кърма или нос към кея. По-добре от южната страна. Дъно пясък и тиня, не държи добре.
Б) На котва в залива северно от кея. Има пориви от север (при мелтем). При юго-източен вятър има вълнение в залива. Дъно пясък и тиня, не държи добре. Отдай всичката верига. Някои яхти пускат дълго въже до някое дърво на северния бряг, но портовата полиция понякога забранява.
Администрация: Port police .
Удобства: Вода на кея. Гориво с цистерна (тел.2281051512). Провизии и добри таверни.

Ден пети : остров Серифос – остров Китнос

На 04.05.06 се повтори историята от предния ден: ранно ставане, колебания и тръгване. Вятърът в залива беше 20-30 възла с по-силни пориви. Прогнозата продължаваше да е неблагоприятна: северен вятър 6-7 по Бофорт с пориви до 44 възла. За следващия ден прогнозата не бе по-добра. Предстоеше ни да изминем 25 морски мили. Пътят бе разделен условно на три части: 6 мили на завет южно от Серифос, 12 мили при силен вятър и вълнение между островите Серифос и Китнос и 7 мили на относителен завет западно от Китнос.

В 10 часа и 20 мин. вдигнахме котва и тръгнахме да обикаляме о-в Серифос от юг. Курсът ни генерално беше точно срещу вятъра, вятърът и вълните бяха на границата на нашите възможности, така че не си правихме никакви експерименти с ветрилата. Двигател на 2000 – 2500 оборота и максимално близо до зададения курс!

Плаването протече в първите 2/3 според предвижданията: относително спокойно през първия час и половина, мокрещо през следващите 2 часа и половина. За съжаление, вятърът бе изменил посоката си и духаше от север-северозапад, когато достигнахме южния край на о-в Китнос. Никакъв завет! Следващите 2 часа бяха още по-мокрещи. Макар и при по-малки вълни, ние се движехме точно срещу тях, носът на лодката постоянно заравяше и вятърът вдигаше пръски, така че се получаваше нещо като обливане с пожарникарски маркуч със солена вода.

Все пак в 16 часа и 20 минути хвърлихме котва в залива Фикиада на о-в Китнос. Това беше най-хубавият залив до момента: Защитен от вятъра, пясъчно дъно на дълбочина 3-4 метра и горещ извор на брегаJ. Екипажът незабавно организира къпане с фотосесия за актови снимки.

ОСТРОВ КИТНОС (Kithnos, Kythnos, Thermia,)

(данните са взети от “Пилот на гръцките води” на Род Хайкел и www.sy-thetis.org на Василис Ригинос)

Скалист остров на 6М SE от Кеа. Най-голяма височина 294 м. Населението живее в chora и Мерика (Merikha).

Waypoints:
1) 0.25M N от нос Кефалос 37º 29’.21 N 24º 26’.01 E
2) 1M S от нос Димитриос 37º 17’.1N 24º 21’.9 E
3) Нос Мерикха 37º 23’.65N 24º 23’.5E
3) Марина Мерикха 37º 23’.45N 24º 23’.75E
4) Залив Фикиада 37° 24.4' N 024° 21.9' E
Опасности : подводни скали край брега на входа на заливите Апокриоизис и Фикиада.
Възможности за приставане:
А) На котва в залива Колона. Дълбочина 3-6 м. Пясък – държи добре. Може да се пусне въже до брега на север. Отворен на запад.
Б) На котва в залива Фикиада. Дълбочина 3-5 м. Пясък и тиня– държи добре. Отворен малко на юг. Има пориви от хълмовете.
В) На котва в залива Апокриазос. Дълбочина 5-10 м. Пясък и тиня– държи добре. Отворен на югозапад - юг. Може да се пусне въже до брега на север.
Г) На котва на кея. Много въже е нужно. Стой далеч от ферибота!
Удобства: Вода на кея, но трябва да намериш “Водопроводчика”. Гориво с цистерна. Малко провизии и таверни. Пътищата са стръмни и с дупки.

Ден шести : остров Китнос - Атина

В 7 часа и 20 мин. на 05.05.06 вдигнахме котва. Мислех, че най-лошото е преминало, защото прогнозата за Сароническия залив беше добра, а ние се приближавахме към него. В същото време имаше предупреждения за бурно време (Gale warning). Трябваше да минем 45 мили, от които първите 25 на открито, а следващите 20 в залива към Атина. Курсът ни беше на северо-запад, вятърът от север и пробвахме с ¼ геноа и двигател. Може би с двоен риф на грота щеше да бъде по-добре, но необходимостта да се ходи по палубата до мачтата и обратно, реши въпроса в полза на геноата.

Оказа се най-тежкият преход. Между островите се получава нещо като фуния. Всичката вода, подкарана от северния вятър се стреми да премине между тях, в резултат на което вълните стават много по-високи и остри. Не е научно обяснението, но е факт. Вижда се и на картите с прогнозите за височината на вълните.

Допълнително към останалото вълната ни идва и странично. Абсолютно мизерно плаване. Екипажът оцени височината на някои от вълните на 4 метра. В 13 часа и 20 мин. бяхме на траверс с о-в Гайдхуронисо (Nisis Gaidhouroniso). Трябваше вече да олекне! Продължаваше да мокри като по учебник. В 15 часа и 20 мин. подминахме о-в Флевес. Започна да се чувства завет от брега.

Марина Алимос е непосредствено след един парк на север от старото летище. Хангарите на летището се виждаха добре от морето, а като наближихме видяхме и мачтите зад вълнолома. Входът на марината не се вижда, защото гледа на север. Като по разписание около 10 яхти се бяха насочили към марината, така че се ориентирахме лесно по тях. По чудо успяхме да се проврем до нашето място на кея. Заедно с носовото въже извадихме около една кофа зловонна тиня! След това михме с вода палубата и въжето, защото не се траеше. В 18 часа и 30 минути бяхме се вързали за кея.

КРАЙ НА ПЛАВАНЕТО!

Корнелиус много ни се зарадва. Обади се по телефона и дойде цистерна с гориво. Заредихме гориво за 51 евро. Не беше зле, като се имат предвид последните 3 дни. Започнахме да сушим дрехи, да събираме багаж и да се мием и на края се почерпихме за успешното завършване на плаването.

ПРЕДАВАНЕ НА ЛОДКАТА

Сътринта на 06.05.06 станахме рано и около 8 часа стоварихме багажа на брега. Лодката нямаше механични повреди, беше отказала дренажната помпа и беше се запушила мивката, но мивката отпушихме. Дойде Корнелиус, дадох му анкетния лист, който трябваше да попълня накрая и му казах за помпата. Той каза, че няма проблеми и да изчакаме Кристина за връщане на депозита. Не го забелязах да прави някакъв оглед на лодката. Дали ни имаше доверие или тази лодка им беше последна грижа, не знам. Дойде Кристина и ми върна талона за депозита, изобщо не бяха пипали парите от кредитната карта J. Дадоха ни грамоти от фирмата, че сме добри ветроходци и ще ни дават допълнителни намаления в бъдеще. На всичко отгоре на дадоха и бутилка фирмено вино. Чудеса!

Денят беше чудесен: разглеждане на Атина и отпътуване вечерта с влака за България.

ИЗВОДИ

1. Възможно е самостоятелно организиране на ветроходна ваканция в Гърция. Трябва просто повече търпение,т.к. гърците приличат много на нас. Нашите свидетелства за “Водач на плавателен съд…” се признават. Не се изисква ROC. С пристанищна полиция се котактува само, ако си бил на кея (за да си платиш). Нямаше яхтен дневник (водих си записки в мой тефтер).

2. Необходими са резервни дни за лошо време, следователно или чартъра трябва да е 2 седмици или трябва да плаваш със собствена лодка. Последните 3 дни да са някъде по-близо до базата.

3. За предпочитане е по-голяма яхта – 35-40 футова (то е очевидно :)) и по-добри дрехи за лошо време и обувки.

БЮДЖЕТ

1. Чартър и почистване – 700 евро

2. ЖП билети – 240 евро

3. Гориво – 51 евро

4. Храна – 274 евро

5. Такси’ (градски транспорт) – 35 евро

6. Билети за музеи – 36 евро

ОБЩО за трима: 1336 евро