От Финике до Порто Коуфо 2014

От Валентин Станчев,  е-mail: v_stanchev@ml1.net

Лудостта не се лекува :)

ПОДГОТОВКА

 Преди малко повече от половин година се запознах с Илко. Той страстно мечтаеше да си купи яхта и да се наслаждава на живота в някоя топла страна. Гледах го и виждах себе си, когато бях обхванат от остра форма на същата „болест“… Това е неизлечимо и единственият начин „болестта“ да премине в по-поносим хроничен стадий е човек да преживее всички трудности и разочарования (и един процент удоволствие) свързани с осъществяването на мечтата.

След доста търсене в интернет, Илко се ориентира към покупка на катамаран и в средата на месец май вече беше собственик на “Prout 33 CS”, който кръсти „Confetta“. Катамаранът се намираше във Финике – едно градче на 100 км. южно от Анталия (Турция). Бях обещал да помогна при прекарването му до Халкидики и на 26.05.2014 год. пристигнах в марината.

Целият следващ ден премина в тичане – зареждане на гориво, провизии, оформяне на документи за напускане на Турция и запознаване с оборудването на катамарана. Макар и стар, той беше в добро състояние. Все пак беше доста вероятно да се проявят скрити дефекти, а трябваше възможно най-бързо да изминем над 400 морски мили, т.к. аз бях ограничен във времето. 

ПЛАВАНЕ 

I. ФИНИКЕ – о. РОДОС

Излязохме от пристанище Финике в 4 и 30 на 28.05.2014 (сряда). Планът ни беше да достигнем до о. Родос за около 36 часа, което означаваше за 2 дни и една нощ, а втората нощ да си починем в пристанището. Разстоянието по най-прекия маршрут е около 100 ММ, което означава, че при трайно падане на скоростта под 3 kn, трябва да се включва двигателят. Предварително се отказахме от спиране на о. Мегисти – най-близкият гръцки остров, т.к. бях чел, че не може да се оформят документите за влизане в Гърция и само ще загубим време.

До обяд карахме на двигател с вдигнат грот (motorsailing) и поддържахме желаната посока и скорост при средни обороти на двигателя. След това в продължение на 3 часа пробвахме да се движим само на двигател, тъй като нямаше вятър, а когато се появи беше строго насрещен. В края на краищата се оказа, че двигателят е твърде слаб и катамаранът твърде нисък за да преодолеем съпротивлението на вълните и да се движим с прилична скорост. Наложи се да ветроходстваме – вдигнахме платната и започнахме лавировка. Бях приятно изненадан – катамаранът поддържаше от 4,5 до 6,5 kn при курс 45˚ спрямо вятъра над палубата. Реалният поворот по GPS се оказа 110 – 120˚, което също не е зле за такъв малък катамаран, който от далеч прилича доста на сал. 

След 5 поворота за 5 часа картината започна да се оформя: трябваше цяла нощ да лавираме и периодически да се отдалечаваме и приближаваме до турския бряг, където има вероятност от нежелано сближаване с рибарски лодки или брегова охрана. Решихме да не бъдем максималисти и избрахме по спокоен и безопасен (макар и не оптимален) вариант – да се приближим през нощта към о. Родос, а на сутринта ще му мислим. Тръгнахме на югозапад и Илко самоотвержено изкара цялата нощна смяна. Той водеше наблюдение за плавателни съдове, а аз подремвах и ставах от време на време.

Посрещнахме изгрева на 29.05.2014 (четвъртък) на около 35 nm югоизточно от пристанище Родос (36° 27’ N , 28° 14’ E). Не се колебахме дълго преди да включим двигателя и около 15 и 30 часа бяхме вече на котва пред пристанището. Бяхме изминали 128 nm за 35 часа при средна скорост 3,66 kn.

Не може да се каже, че ни посрещнаха радушно. Не ни разрешиха да влезем във вътрешното пристанище, което е превърнато в марина. Казаха ни да се закотвим отвън, макар че в пилота пише, че е забранено. Там непрекъснато обикалят корабчета с прозрачно дъно, които показват на туристите останките от крепостни стени под водата. Доста се въртяхме докато намерим някакво петно, което да ни заприлича на пясъчно дъно. Хвърлихме котва и с дингито излязохме на брега под крепостната стена. Веднага тръгнахме да търсим властите и да оформим влизането в Гърция. Първо намерихме портовата полиция, където попълнихме ръкописно най-малко 6 еднакви формуляра. След това се разходихме през половината град до търговското пристанище за среща с гранична полиция и митница. Трябваше да се плати такса за разрешителното за плаване в гръцки води (DEKPA), но това е възможно само до обяд.

Прибрахме се на лодката и се почерпихме по случай успешното пристигане. Прогнозата за времето не даваше повод за безпокойство и очаквахме да се наспим добре. Около полунощ обаче започна една буря с гръмотевици и силен вятър, която обикаля около острова до разсъмване. В продължение на няколко безкрайни часа вятърът вкарваше вълни към мястото, където бяхме застанали и имаше реална опасност катамаранът да бъде изхвърлен на скалите, ако котвата изпусне. Слава Богу, котвата издържа и ние си останахме само със страха и умората…

На сутринта Илко отиде да плаща таксата и да получи разрешението за плаване. Аз долях нафта и се заех да оглеждам за дефекти. До тук нямаше нищо фатално, но се бяха проявили някои неща: теч на вода в двигателния отсек, сълзене на хидравлично масло от щурвала, изкривена стойка на слънчевите панели и счупен блок на въжето за вдигане на „ботуша“ на двигателя. Стойката се изкриви по време на плаването, тъй като на нея висеше дингито, а тя се оказа твърде тънка. Още ме е яд, защото попитах собственичката и тя каза, че така плават. Илко забеляза, че е готова да се счупи и се наложи да сваляме дингито по време на движение и да я връзваме с подръчни материали. Изчерпах водата, която се беше събрала под двигателя (това стана редовно упражнение за плаването). Илко намери начин да превърже щурвала с хартиени салфетки, за да не се цапа всичко с масло. Беше купил нов блок и го сменихме, сега „ботушът“ се вдигаше много по-лесно.

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет) 

Марина Финике (36° 17.7’N; 30° 09.1’E)

Има 350 места. Дълбочина 3 -5 м.

Добра за щита от вятър.

Портова полиция, митница, гранична полиция, санитарен контрол.

Нисък ценови диапазон (под 25 Евро/ден).

Вода на кея.

Ток на кея.

Гориво – на кея.

Провизии – има.

Ресторанти – има.

Родос

Родос е най-големият остров на додеканезите. Името му вероятно произхожда от гръцкото название на скална роза, която расте тук. Родос е плодороден остров. Популярна туристическа дестинация. Тук през 3-ти век пр.н.е. е издигнат родоския колос, 35 м висока статуя на Хелиос. През 227 год, пр. н. е. статуята е съборена от земетресение. Родос е бил владян от римляните, византийците, сарацините, венецианците, генуезците, рицарите на св. Джон, турците, италианците, немците…. В края на краищата става част от Гърция през 1947 год.

Пристанището е претъпкано и данните от пилота не са актуални.

II. о. РОДОС – о. ЛЕСБОС

На 30.05.2014 (петък) тръгнахме малко след 11часа. От ранна утрин духаше от югоизток (попътно). Само с геноа поддържахме скорост над 5 kn и започнахме да си мечтаем за един бърз преход. Идилията трая кратко – около 12 и 30 вятърът съвсем спря, а около 15 часа започна да духа насрещно. Сега, като преглеждам електронните записи (logbook), стигам до извода, че малко сме прибързали с преминаването към лавиране на платна срещу вятъра. С двигател и грот сме поддържали стабилно над 3 kn по посоката към целта, а след 13 часа лавировки сме изминали 48 nm, от които 22 nm към целта. Това прави средна скорост 3,7 kn, но към целта всъщност скоростта е била 1,7 kn. Единствен плюс остава икономията на гориво.

Изправени пред неприятната истина, след развиделяване на 31.05.2014 (събота) запалихме двигателя. След около 6 часа достигнахме о. Нисирос и преминахме северно от него. Успяхме да избегнем и един риф, който беше обозначен на картата, но предизвика истинското ни уважение едва когато видяхме, каква голяма вълна вдига. Около обяд завихме на северозапад с цел да заобиколим на платна югозападния край на о. Кос. Заобикалянето не стана много елегантно, но след 4 поворота успяхме и продължихме на север – северозапад.

Следващите 12 часа бяха отдадени на ветроходство – при вятър от запад - северозапад, който позволяваше да се движим без да лавираме, преминахме покрай островите Калимнос, Лерос, Патмос и наближихме о. Фурни (Fournoi).

Около 3 часа през нощта на 01.06.2014 (неделя) отново прибягнахме до помощтта на двигателя и след 4 часа бяхме преминали покрай западния край на о. Самос.

Насочихме се към о. Хиос. Редуваше се ясно време с безветрие и лошо време с дъжд и гръмотевици. Така около 19 часа достигнахме н. Мастико (Mastikho) на о. Хиос. Названието на носа предизвика някакви асоциации и извадихме бутилката с узо…

Нощта премина в плаване на север край о. Хиос. Около 22 часа подминахме н. Места, а около 2 часа на 02.06.2014 (понеделник) преминахме край най-западната точка на острова – н. Св. Николай. Светецът ни даде попътен вятър и въпреки непрогления мрак стъкмихме една “пеперуда”.  

До набелязаната цел за етапа оставаха около 16 nm, когато отказа автопилотът. Причината беше очевидна: хидравличното масло в системата за управление беше намаляло критично и се налагаше да се върти доста щутвалът за да се поддържа курса. Автопилотът остави тази идиотска работа за нас…  Ние успешно се справихме със задачата.

За да бъде щастието пълно, времето се развали. Започна дъжд, гръмотевици и за пръв път в живота си (надявам се и за последен) видях как се образува торнадо в морето. От начало хоботът започна да се спуска от облака  към водата, но се колебаеше, дали да я достигне.  Във водата се беше образувала голяма вихрушка. До тук беше любопитно, но когато хоботът достигна повърхността на морето, като че ли стана много по-голям и мощен. Започна да се движи като че ли към нас. Ние бяхме практически неподвижни, въпреки че двигателят работеше на пълни обороти. Голям страх! Някой да е виждал малка лодка след торнадо? И нас нямаше да ни видят повече. Стана ми обидно, че познатите ще си помислят, че сме изчезнали, защото не можем да плаваме, а то, къде да се денеш? Най-после облакът се напи и си прибра хобота. Колко малко трая торнадото, а колко много глупости ми минаха през главата :).   

В 13 и 30 часа пристигнахме в Сигри (39° 12.7’N; 25° 50.9’E) и застанахме на котва в залива. Бяхме изминали около 272 морски мили за 75 часа при средна скорост 3,63 kn.

Пред залива има един малък остров, на който се вижда корпус на голяма яхта, претърпяла корабокрушение. Първата мисъл е за грешка на екипажа, но имайки предвид неотдавнашните събития, кой знае как е станало...

Илко успя да купи от рибарите 20 литра нафта и 1 литър хидравлично масло. Напълнихме резервоара на двигателя и малкото резервоарче на хидравличната система на управлението. Денят завърши в таверната…

 

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

(взети от „Пилота на гръцките води” на Род Хайкел и интернет)

Сигри (о. Лесбос) (39° 12.7’N; 25° 50.9’E)

Рибарско пристанище. Няма място вътре за яхти. Кеят пред форта е твърде висок за яхта.

Може да се застане на котва, където е обозначено на схемата.

Вода – в някоя таверна.

Ток няма.

Гориво – евентуално от рибарите.

Провизии – има.

Таверни – има.

III. о. ЛЕСБОС – ПОРТО КОУФО (порто Куфо)

 

На 03.06.2014 (вторник) станахме рано с намерението да тръгнем веднага. Запалихме двигателя и чухме странно съскане, угасихме веднага и разбрахме, че се е пробил маркучът на душа, който се съхраняваше в опасна близост с въртящите се ремъчни шайби на двигателя. Изключихме хидрофора и останахме без вода под налягане. Не беше фатално, защото имахме възможност да ползваме крачната помпа. Илко каза, че видял такъв маркуч  някъде на лодката и ще го смени по-късно. Запалихме отново и започнахме да вдигаме котвата, но видяхме, че няма разход на охлаждаща вода. След известно ровене в кутията с инструменти, намерихме някакъв гаечен ключ, който почти съвпадна с главата на болта и успяхме да натегнем ремъка на помпата за охлаждаща морска вода. Сега вече можеше да тръгваме. 

Оставаше последният етап от плаването, бързах да пресечем през деня  основното трасе на корабите към Дарданелите. Вятърът беше от североизток, което беше добре за нас. Катамаранът вървеше добре на платна, но ние помагахме с двигателя от време на време. Около 16 часа преминахме северно от о. Св. Евстратий и можеше да се каже, че вече не сме на пътя на корабите. Имаше някакви военни учения, защото ни обикаляха 2 военни кораба.

Започна да вали и не престана до сутринта. За нас беше обаче по-важно че задържа стабилен вятър и само с геноа достигнахме до полуостров Ситония. В 8 и 30 часа на  04.06.2014 (сряда) пристигнахме в Порто Куфо (39° 58.12’N; 23° 55.10’E) и застанахме на котва, с кърма към кея. Бяхме изминали 104 nm за 26 часа при средна скорост 4 kn.

Общо за плаването изминахме 504 nm за 136 часа при средна скорост 3,7 kn.

На мен ми предстоеше дълго и мъчително прибиране с автобус до България, а Илко остана със своята любима „Confetta“ и всички грижи и радости, които тя несъмнено ще му поднесе в изобилие…

ИСТОРИЧЕСКИ И ГЕОГРАФСКИ ДАННИ

Виж „Варна – Солун – Варна 2008 (втора част)”